Образователен Говорилник - тема 10 в чест на работливите ученици и студенти

  • 20 655
  • 759
# 255
Хаха, Аш, ни едно от моите никога на нищо не е поискало да ходи само, всичко с бутане и ръчкане и то в еди н момент ти писва.
И аз като Амели демек. За големия съвсем ясна сметка си давам колко по-напред можеше да е с натискане.  В монента и с дребната имам пропуски, които са ми кристално ясни къде са. Аз обаче съм с доста ограничен капацитет инат и нерви Simple Smile
Виж целия пост
# 256
У нас инициативата винаги е била моя. Но винаги питам дали иска да пробва. При спортовете, след първия път и в зависимост от харизмата на треньора, сама драпа да ходи отново. Например в момента страда дали ще отворят пистите и кога. Има си любим инструктор и целта е черните писти на Боровец, които миналата година едва в края на сезона започна да пуска.
Но допълнителни занимания по математика не вярвам дори най-добрите да искат доброволно и с голяма охота.
Виж целия пост
# 257
Амели, перфектни сме бе, супер родители, не даваме телевизия, игри на телефона, плейстейшън- ни-ко-га Grinning Спорт, решаване на задачи, четене, писане... а ма хаааа.... как така ти не можеш Grinning

Аш, на мен ми признаваха решения, защото цялото ми същество мрази да преписва и от чернова на белова имаше по няколко технически грешки + , то -.. 5, па то било 6, като съм го смятала, защото НИКОЙ в цяла България не беше решил задачата като мен. Ама баща ми (страшен математик) подаваше контестации, защото беше уверен, след като види решение, за което и той не се е сетил, че няма как да съм преписала и едва ли точно в моята стая друго дете ще се е сетило. Точно задачи, които се решават с разписване на 3 страници, а моето решение е на 3 реда ( да, да на 3 реда няколко грешки при преписване, защото за мен това беше без значение).
Трябва да приема, че е било едно време и аз и да се разгранича от детето ми, ама трудно бееееееее.. как го постигате?
Виж целия пост
# 258
Ми не знам - моите сами решиха, че искат на карате, защото еди кой си ходел. Аз дори не подозирах, че има толкова много клубове, турнири и т.н. Сега пък ме навива да я запиша на пеене, но просто нямам нерви и за това. А летните лагери на каратето колко са яки! Няма да ги насърчавам да стават спортисти със сигурност - това не е нашето нещо, но засега съм доволна, че ходят. Да, и ските - аз не искам да ходя, мързи ме, но те събота и неделя ходят. Жалко, че тази година ще пропуснем. Малкият миналата година на 5 г. се качи за пръв път и стигна до синя писта без проблем. Не можеш да му спреш ентусиазма Simple Smile

Рйни, доп. се - задачите по състезанията са с ограждане на верен отговор. Никой не държи да ги види разписани. Просто за да се стигне до верния отговор, трябва да се разпишат. Не става с налучкване - понякога ги нацелват, но в повечето случаи - не успяват. И за смятане наум не става, защото всяка малка техническа грешка те лишава от верния отговор. Аз не познавам дете, което да ходи на състезания от интерес и любопитство - т.е струва си да се ходи, когато има резултат, а той не се постига без труд. Има деца, които са много трудолюбиви, безспорно. Има и такива на много амбициозни родители (обикновено майки). Не съм убедена, че усилието си струва в диапазона 1 - 3 клас. После за кандидатстване в ПЧМГ, СМГ, НПМГ вероятно си струва, но ако това се случва в 4 клас, за по-рано според мен усилието не е оправдано.
Виж целия пост
# 259
Оф, добре, че Бърди ме отсрами Sad
Като бяха малки децата много исках да запишем голямата на тенис. Имаше страхотни качества за тази игра, но беше меко казано невъзможно да заделяме пари. Всъщност английския бая си го изстрадвахме в началото. В училище бяха много занимателни - малко селско училище и имаше време за всичко, та им даваше интересни занимания. Голямата например беше 3 поредни години лазарка (от читалището) Малката сама се научи да свири на пиано (сестра ми ни отстъпи тяхната йоника)и това я закова съвсем у нас с месеци. Много играеха с децата по улиците и в двора на училището.  Аааааааа сетих се, голямата ходи няколко месеца на китара в 5 клас. После  в училише реши, че ще снима филми със съучениците...пишеха сценарии, учеха реплики, изобщо голямо чудо беше. После в 7 клас вече беше ясна творческата посока и оттам нямаше спирачки Simple Smile При малката пианото продължи после с учител, но вече след 8 клас. Та, да като малки нищо не са правили и като цяло ми е голяма грешка това, че не сме обърнали вниамние на спортни (двигателни) занимания. Ама сега като върна лентата...... нямам много вина, то така се случи Simple Smile

П.с допълвам се след като ви прочетох:
а да, ходили сме две зими на ски. Справяха се и двете, но за мен това не е спорт, а ваканция.
Виж целия пост
# 260
Ами аз много го ръчках големия, ама с кански мъки всичко беше - с колежките ми се чудехме всеки ден в 5 часа като дойде време за каратето за какво ще се обади, че го боли. После тенис и плуване, пак така. В 5 клас вече си бягаше и ходеше в парка, докато стане време да се прибира. На Телерик ходеше, ама не му беше интересно и не слушаше. Математиката му вървеше, но нямаше кой да го натиска да решава повече.
Сбърках, че не му се наложих за гимназията, но ей го, студентче-фармацевтче, не е толкова зле.
Виж целия пост
# 261
Еееееее Бърди, ами ти си направила нужното. Предложила си спорт. аз затова говоря, пък че не му е харесало и не е било неговото нещо е съвсем отделно нещо. И каква сериозна посока е избрал Open Mouth
Виж целия пост
# 262
Бърди, може просто каратето да не е било неговият спорт. Що не пробвахте нещо друго? То и ние сме пробвали доста работи, от които се отказахме - футбол, барабани, рок китара, балет за момче, сам се записа и после се отказа Simple Smile
Виж целия пост
# 263
Бърди, може просто каратето да не е било неговият спорт. Що не пробвахте нещо друго? То и ние сме пробвали доста работи, от които се отказахме - футбол, барабани, рок китара, балет за момче, сам се записа и после се отказа Simple Smile
ей тъй трябва, браво на хлапето!
аз намирам за много ценно любопитството в децата за различни дейности. Ако ще и само еди месец да ходи.  Не съм съгласна с родителите, които смятат, че като се е записало някъде детето трябва да покаже псотоянство.Постоянството ше дойде тогава когато се намери точното нещо.
Виж целия пост
# 264
Пробвахме, бе, Аш, плуване и тенис, даже беше задобрял много. До 5 клас, когато започна да бяга Simple Smile Иначе - шах, Робопартанс, Телерик, китара, курсове в СМГ Joy на всичко е ходил. Ама без мерак, без интерес и по мое натискане.
Виж целия пост
# 265
За ходенето на спорт няма никакви проблеми. Тенис започна на 4, искаше и по-рано, но аз не дадох. Сега реве за тениса, че няма и за това другата седмица заминаваме за морето, че там тенис целогодишно се играе навън. Сам се е обадил на треньора и се е разбрал с него.
Ски започна на 3, и с кеф ходи. Приятели си взеха къща в Боровец и сега ни врънка да вземаме и ние , да можел да ходи всеки ден. Сега натиска за сноуборд, но пак аз го спирам. Всички караме ски и той го има за нещо съвсем в реда на нещата.
В момента с кеф ходи на испански- едно заради академията на Рафа Надал, а и си има цел- да научи арабски. казах му, че ако не научи испански, никакъв арабски няма да учи.
Иначе за училище, прави си нещата, но трябва аз да напомням. То не точно за училище, но за екстра нещата покрай учебния материал, които съм му сложила.
От години ни врънка за пиано, но нямаме физическо време за музиката. Въпреки, че пее нон стоп, дори и като решава задачи по математика ( последното ме побърква). А и учителката му го подкрепя, та Санта може би ще му донесе това.
Виж целия пост
# 266
Аз мига скромно да се присъединя към срамуващите се родители на големи деца и да се подпиша под постовете на Бърди и Амели.
 На страхотните родители на малки деца, които всъщност с интерес и надежди са вдъхновители и двигатели на тази наша любима тема, без капка ирония и от все сърце пожелавам да им стискаме палци за най-добрите университети в света. Както го правим и сега за някои форумни приятели.
Виж целия пост
# 267
Аз тъкмо шях да викам всички ви и Нот се появи, слава Богу. Ама къде сте другите бре, добре ли сте?
Виж целия пост
# 268
Добре съм, ама животът пак ме намери. Joy
Виж целия пост
# 269
Ама Нот, те постовете на Бърди и на Амели са съвсем различни в някои аспекти. Амели не са ходили на нещо съществено до 4 клас, защото са нямали възможност, а Бърди са ходили, но детето не е искало и тя се е отказала. Общото между двете е, че майките са приели, че няма да натискат. С което не мога да приема намека, че майките на по-малките деца непременно натискат по някакъв свръх неестествен и амбициозен начин, както и че няма смисъл от допълнителните дейности 🙂. Сигурно виждаме смисъл, щом намираме сили да го правим. Родителите също не са супер хора и се нуждаят от своята мотивация. И не винаги им е лесно. Например не мисля, че е лесно и приятно след работа три пъти в седмицата човек да разкарва детето по спортни школи. То е като с кучето - трябва сутрин и вечер да се разхожда, да се дресира, да се води на лекар. Ние на нашето даже му готвим за вечерната храна. Значи готвим всеки ден за 5 човека (сега понякога заради ДО и по два пъти на ден), гледаме куче и водим децата на спорт. Да, не ни е безкрайно лесно.

Към Бърди: разбрах, не е искал да ходи на нищо различно извън училище Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия