Малко трудна тема...за болеста рак - тема 5

  • 522 992
  • 6 648
# 3 450
Няма как да е лесно... Sad
Виж целия пост
# 3 451
Именно - затова написах, че болестта превръща родителите ни в деца - капризни, изискващи, не знаещи какво искат.

Това, което написа Варненско Тинтири ме разтърси и е класически пример на човек, който отчаяно се нуждае от помощ и я отказва с грубост.

В разказа на Ra2 с непрекъснато повишаващите се изисквания ми се струва, че става дума за емоционално изнудване.

На никой тук не му е лесно. Достатъчно проблеми има около лечение, диагностика и тн., поради което досега никой от нас не е споделял лични драми. Това не значи, че нямаме такива.
Аз имам семейство, супер напрегната и отговорна работа, и дете с тежък пубертет. Не знам как ме търпят в офиса да закъснявам за работа, да излизам в средата на деня за консултация с лекар  и тн. Всъщност знам-свършвам си работата през уикенда и винаги си отработвам часовете.
Та така. Наистина на никой не му е лесно.
Виж целия пост
# 3 452
Алабала, само ще кажа, че хормоналното лечение не може да е основно във вашия случай.

Майка ти е казала, че след като яде, усеща тежест. Вече и аз се ядосах, честно.

Просто не спирай да и даваш това, от което има нужда. Само времето ще покаже.

Аз пък не разбирам обобщението, че трябва  да си гледаме децата. Аз съм гледала майка ми как се грижи за баба и дядо. После моите деца гледаха мен.

А ако е лежащо болен с години? Да, винаги е по-добре да не си сам в това. Защото това е най-голямото психическо и физическо изпитание. Но не всички имат този късмет. А именно в това се отличаваме от животните.
Виж целия пост
# 3 453
dreamingfly, не съм казала, че хормоналната терапия ще е основно лечение. Преди 3 дни лекари, които се грижеха за майка ми, казаха, че тя е почти подходяща за химиотерапия. Това на умиращ човек ли се казва? Да, може и това да стане и това означава ли, че ние не трябва да се борим. Има много причини да не иска да се храни. Не може толкова лесно да се каже - няма никакъв шанс, трябва да спрем с опитите.
Виж целия пост
# 3 454
.
Виж целия пост
# 3 455
Естествено, че не можем да си зарежем семействата, за да се грижим 24/7 за родителите си! И никой в темата не го твърди.

Слава богу, в днешно време има достатъчно възможности да се ползва допълнителна помощ срещу заплащане.
Виж целия пост
# 3 456
Искам да попитам една обикновена настинка до какво може да доведе един онкоболен пациент на ХТ?
?
До настинка. Опасни са бактериалните усложнения. Ако са лекувани и ПКК е стабилизирана (т.е няма екстремално ниски стойности) нищо страшно не се случва.
А защо в такъв случай се отменя химиотерапия?Когато е просто настинка.
Виж целия пост
# 3 457
Какви са симтомите на майка ви и има ли отклонения в показателите?

Ра, не знам каква е историята ти. Имам три деца и най-голямата е на 9. Всичките са родени след диагнозата на мама.

Алабала, държиш се като малко дете. Нищо от това, което си написала в последния пост не съм твърдяла. Ти написа, че не издържаш повече. А аз ти казах, че трябва да стискаш зъби, да не се сърдиш на майка ти и да се опиташ да се поставиш на нейно място.
Виж целия пост
# 3 458
Ала Бала, никой не е казал да отпишеш майка ти. По-скоро съветите бяха в обратната посока, защото ти написа, че още малко и край на силите ти и ще я оставиш да не се храни.
Добре, искаш да помагаш на майка ти и ще прибегнеш до помощ на болногледач - това е добър план според мен.
Виж целия пост
# 3 459
Всеки си има разбиране за нещата.
И на никой от пишещите тук не е лесно!
Не разбирам как си позволявате да държите тон , за това кой, защо и как се чувства!
Всеки пише тук,  най-малкото за да изпусне парата пред хора, които го разбират.
И аз смятам да спра да пиша тук, разочаровах се от отношението на някои хора.
Бъдете здрави !
Виж целия пост
# 3 460
Всеки си има разбиране за нещата.
И на никой от пишещите тук не е лесно!
Не разбирам как си позволявате да държите тон , за това кой, защо и как се чувства!
Всеки пише тук,  най-малкото за да изпусне парата пред хора, които го разбират.
И аз смятам да спра да пиша тук, разочаровах се от отношението на някои хора.
Бъдете здрави !
Кое толкова те обиди? Ако съм аз, искам да кажа, че заради алабала си позволих да възразя на Заги, която безкрайно уважавам. Но тя е толкова объркана и явно просто има нужда да си излее тук.

Всеки има право на мнение! И е свободен да го изрази тук или някъде другаде.
Виж целия пост
# 3 461
Момичета, в крайна сметка мисля, че всички сме на едно мнение:
1. На всички близки ни е трудно.
2. На болните им е трудно.
3. Трябва да се грижим за тях по най-добрия начин, без да погубваме себе си и за забравяме семействата си.
Виж целия пост
# 3 462
Хора, не бъдете крайни. Знам, че сте напрегнати. Знам, че всяка дума удря право в емоциите ви. Тук сме да помагаме/да си помагаме! Не приемайте всичко навътре! Да, тук сме, за да кажем неща, които не бихме изрекли на глас, да тук сме, за да излеем мъката си, да обменим опит и помощ. Но не позволявайте на напрежението да ви “скара”!
Има и хора, които виждаме нещата реално и искаме да ви вдъхнем кураж, да ви покажем правилното и вече изпатили това, да ви спестим много! Нито ние имаме право да ви упрекваме, за начина по който се чувствате, нито вие, че се опитваме да помогнем! Пак повтарям, не позволявайте на напрегнатият живот да развали тази прекрасна (колко иронично) група! Един без друг сме нищо… 🙂
Виж целия пост
# 3 463
Искам да попитам една обикновена настинка до какво може да доведе един онкоболен пациент на ХТ?
?
До настинка. Опасни са бактериалните усложнения. Ако са лекувани и ПКК е стабилизирана (т.е няма екстремално ниски стойности) нищо страшно не се случва.
А защо в такъв случай се отменя химиотерапия?Когато е просто настинка.
Предполагам, че с настинка на организмът ще му е по-голямо предизвикателство да се справи със страничните ефекти на химиотерапията и затова са оставили човекът да се справя с предизвикателствата едно по едно: първо да мине настинката, която реално си е пак вирусна инфекция, и тогава да се натоварва с химиотерапията.
Виж целия пост
# 3 464
Скрит текст:
Ала бала, баща ми беше моята крепост. Човекът, който кипеше от енергия, на 66 години взимаше разстоянието София- Виена и обратно за по-малко от денонощие, защото е обещал на внучките си, че ще ги води на почивка. И всичко ни дойде като гръм...
Взехме го при нас в апартамента, за да може да идва рехабилитатор. Татко е от Петрич. Първоначално с мъжа ми действахме така- след работа, идвахме до апартамента, оправяхме децата и него и си тръгвахме за къщата (Бистрица), защото не можехме да се събираме. Сутрин преди работа, същото упражнение. Лягахме не по-рано от 12, ставахме в 5.... После купихме специално легло, сложихме го в хола и така започнахме да се събираме- 6  души в тристаен апартамент. Уточнявам, че баща ми имаше финансовата възможност да си позволи болногледачи, но не ни е минало през ум да го направим. Половин година живеех с надежда и съчетавах работа, ангажименти с деца, болен родител, болници, лаборатории....В работата проявиха голямо разбиране, съпругът ми беше повече от асистент на татко. Да, и на нас ни казваха, че е преспективен пациент- проф. Дудов, д-р Недев, резултатите от образните изследвания, консултациите с докторите в чужбина. И в тази връзка, когато татко губеше сили и апетит, не го обвинявах, че няма мотивация, защото всички казват, че има надежда, но той сам не си помага, защото му вярвах. Защото в медицината 2 +2 не е 4. Последните 2 месеца бяха кошмарни. Нощем нямаше как да се спи, защото татко викаше. Сменяхме се с майка ми, една нощ аз при него, една нощ тя, защото постоянно трябваше да има човек при него. Често пъти и дъщеря ми, която е на 14 години се включваше. 6 месеца се молих на Бог да се оправи, а два дни преди да почине помолих да го прибере. И не защото аз и семейството ми не понасяхме тежкото бреме, а защото исках татко да не се мъчи повече.
  
Добре го е казала Зиги.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия