Малко трудна тема...за болеста рак - тема 5

Благодаря, момичета! Наистина съм много шашната. Преди 13 г. баща ми почина от рак на белия дроб и сега ми идва повече от удар. Много помагате!

Здравей Радост, ако не се бъркам си писала, че майка ти е прясно оперирана и тумора е обхванал част от панкреаса и червата. Най-удачно е да изчакаш хистологията, ако е нужно да я повториш някъде и след това да се консултираш с добър онколог. Ако тумора е с произход черво е едно лечението, а от панкреаса друго. През това време майка ти ще се възстанови малко от операцията, нормално е това изчакване. Удачно е и да имате някаква образна диагностика за стадиране. По-добре две седмици по-късно да започне лечението, но да е правилното. Освен това ако сте от София ще ви е много по-лесно да е тук ХТ, а не в Панагюрище чисто организационно.

Здравей, Боряна. От Стара Загора сме. Да, след операция е. До момента на операцията беше открита находка от колоноскопия в дебелото черво. Онкокомисията назначи операция, направиха ѝ скенер с контраст и рентген. Оперираха я и хирургът ни каза, че туморът е обхванал панкреаса и големите съдове на дебелото черво. Затворил я е, като е направил проходими тънките черва и е сложил стоми(ако не се бъркам) на дебелото черво. Изчакваме хистологията, онкокомисията и епикризата, трябва ли да имаме още нещо?

Радост, първо изчакай  хистологията, много хора сме носили хистологията за второ мнение, тя е най-важна за да се назначи правилно лечение.
Второ  къде е направена операцията, изписана ли е вече майка ви, важно е да се възстанови добре и да се захрани, за да не губи тегло и сили.
Вече с готова хистология, епикриза и ако имате направен скенер отидете на консултация с онколог.

Здравейте, още съм в шок и моля да ме извините, ако не пиша подредено. Преди 2 седмици откриха на баща ми 2 тумора на мозъка - първо скенер и после ЯМР, туморните му маркери са отрицатели. Нямаше никакви поведеченски промени, само лека пареза на левия крак и слабост в ръцете, проблемът беше, че имаше мозъчен отток. Миналата седмица го приеха във ВМА в София и му беше направена операция в неврохирургията. Като още преди операцията, проф Евтимов ни каза, че единият (който е с големина колкото грахово зърно) не може да се пипа, защото има опасност от парализа. Вторият, който според него е вторичен, тоест метастази, и беше повърхностен, е отстранен. За щастие той се възстанови доста бързо от операцията и вчера го изписаха. Направен е скенер след операцията - уж всичко е изчистено (от втория). Чакаме резултати от хистологията.

Въпросът е след това - накъде?
Задължително ли е след резултатите от хистологията да правим втора хистология?
Доколкото разбрах мозъчните тумори не се повлияват от химиотерапия, явно трябва да се търси лъчетерапия - към кой бихте ме насочили като добър специалист. По прицип те живеят в Пловдив, но майка няма доверие на лекарите там и предпочита в София. Като се стигне до там - колко често са курсовете по лъчетерапия.

Вчера също четох за имунотерапия при различни видове ракови заболявания - вие чували ли сте за това и дали е подходящо лечение при мозъчни тумори.

Какво друго можем да направим, за да възстановим и подпомогнем организма му. Едно, че поотслабна покрай всичко това, но и мускулите му са много слаби. Ако искаме да се насочим към някаква рехабилитация - към кой трябва да се обърнем - към личния му лекар, или като евентуално се насочим към онколог и той допълнително ще ни насочва.

Благодаря предварително на всички отзовали се.

Изчакайте резултатите от хистологията и после отидете с ЯМР, епикризата от ВМА и хистологичния резултат на онколог. Добри такива са проф. Дудов, проф. Тимчева.

За системното лечение...принципно, злокачествените образувания на мозъка се лекуват трудно с ХТ, защото малко лекарства преминават мозъчната бариера. Най-често се използва Темодал. Имунотерапията все още е със силно ограничено приложение при мозъчни тумори - в България не се ползва. На малко места по света е по-скоро с експериментален статус. Прилагат се някои PDL1 чекпойнт инхибитори, полио вирус и няколко таргетни терапии. Нито едно от тях, обаче, все още не е утвърдено като standard of care. Проучват се клинично с относителен успех (при едни работи, при други не, въпросът е защо и при кого работи).

За лъчелечението много зависи какво точно ще правят. Ако ще облъчват целия мозък (whole brain radiation), са по-голям брой фракции (терапии) и ще трябва да е в София поне няколко седмици. Ако ще правят радиохирургия, може да се размине и само с 1-3 фракции (терапии). Това трябва да го реши лъчетерапевт според локализацията, големината и т.н. Добри лъчетерапевти са д-р Димчо Георгиев, д-р Недев, доц. Румен Лазаров. Ако наистина се намира на толкова сензитивно място въпросният тумор, питайте ги дали е възможно да се облъчи с протони. Това не се прави в България (няма такава машина), но е много по-прецизно и е възможно НЗОК да го покрие с формуляр S2, ако е наложително.

За укрепването не мога да помогна от личен опит. Давайте му да яде каквото поиска. Знам, че в някои теми тук често се споменават Маоло и други добавки. Освен това, предвид мозъчната операция, вероятно пие някакви кортикостероиди. От тях трябва да се закрепи за някакъв период и да натрупа килограми.

Hope4C според теб е добре да отидем първо на консултация с онколог и след това със специлист по лъчетерапия или паралелно да действаме. Предполагам, че може да се ходи и без да  го водя него, само с резултатите и изследванията.

Онкологът е водещият лекар при онкологични заболявания. Той определя кое кога трябва да се случи - операция, лъчелечение, системно лечение, образни и други изследвания - и насочва пациента към съответния лекар. Аз бих отишъл първо при онколог и даже бих попитал за препоръка за лъчетерапевт. Повечето читави специалисти познават и вярват на други читави специалисти.

В България (поради особеностите на системата) хората понякога прескачат паралелно през всички лекари, които са релевантни в техния случай. Често се случва всеки да иска сега да направи това, което си знае - хирург да реже, лъче да облъчва и т.н. без някаква ясна последователност. Това хем обърква пациента, хем не е особено далновидно - създава усещане за нещоправене, но колко е целесъобразно...

Отидете на онколог, първо. Чуйте го и после действайте с останалите лекари.

Редакция: Да, няма никакъв проблем да ходите без него. Особено пък в тази епидемична обстановка, не бих разкарвал човек след сериозна операция от болница в болница.

Здравейте момичета! На 56 години съм и януари месец ми направиха пълна хистеректомия. С рак на яйчника съм, стадии 1С. Всичко започна месец ноември. След кървене бях на ехо и биопсия и след седмица изследванията показаха рак на матката и киста в яйчника. Чаках два месеца за операция и на 12 януари бях оперирана с робот. След операцията хирурга ми каза, че имам два различни рака. На матка и на яйчник. Две седмици по-късно излезе хистологията и се оказа, че в матката няма все още рак, само хиперплазия на клетки, но има рак в яйчника. Зарадвах се, защото ми казаха, че тумора в яйника е граничен (98% са сигурни) и има висока преживяемост, но за всеки случай хистологията ще бъде разгледана от комисия от патолози. След още две седмици ми се обадиха и ми казаха, че комисията е казала, че е станала грешка и имам карцином на яйчника - ендометриоид. Не ми назначиха химиотерапия, защото нямам разсейки във оментум, перитонеум , 19 извадени лимфни възли и още някакви там неща, които не запомних. Страхувам се от скрити ракови клетки. Ако има хора, които са се борили с това заболяване и алтернативи, които са помогнали в борбата нека ми пишат. За пръв път се срещам с тази ужасна диагноза. Благодаря!

Дами,
Имам нужда от помощт ви. Писах преди, но нямам сили да пиша често. Накратко баба и мама ги диагностицираха с рак в рамките на няма и десет дни, в първите дни от новата година. Мама е с рак на гърдата и разсейки в далечни ЛВ, а баба с рак на панкреаса и вече кървящи разсейки в черен дроб. Битката за баба я губим, днес ще говорим в доктора да я закрепи, за да можем да си я приберем при дядо. Баба е в тежко положение и не може сама нищо, в палеативни грижи е. Мама има две вливки и вчера за пръв път от месец се видя с баба и разбра цялата истина за нея. Мама не й казва за болестта си, много силен стрес и мъка изживява. Как да й помогна?
Всички се опитваме да се държим и ако има начин да помагаме, ходим при баба всеки ден с братовчедите (3ма сме), но болницата е на 200+ км и пътуваме всеки ден.
Как да приема, че баба си отива? Как да постигна баланс, за да мога да съм опора за мама? Всичко се случва толкова бързо, че не мога да го осмисля вече. Аз съм лошият вестоносец за мама.

Изхождайки от идеята, че първо трябва да помогнем на себе си, за да сме полезни на нуждаещите се (както в самолета при авария) Имам две малки деца (4г и 2г), които имат нужда от мен, а аз съм развалина отвътре, а отвън силна.

Моля, знам, че звучи жалко, но нямам идея как да постигна баланс. Баба ми е била до мен винаги и ми е страшно близка, като майка. Обичам ги безкрайно.

Момичета,
Прескачам в тази тема от съседната - Борбата с рака.
Имам рак на гърдата. Диагностицираха ме миналата година през лятото. Извървях целия цикъл на лечението и в момента съм само на таргетна терапия.
Имам казус: Майка ми е на 70 години. По-миналата година беше продължително време в болница. Мисля, че към момента се чувства добре физически. Стресирана е от престоя си в болницата, защото в интензивното отделение, където лежеше, починаха няколко човека, повечето от рак на белия дроб.
Когато ме диагностицираха, реших да не й казвам нищо. Тъй като се лекувам в София, постоянно се налага да я лъжа, че съм командировка, че имам повод да пътувам заради ММ, случвало се е, по време на самите вливки тя да ми звънне по телефона. Не съм й вдигала и съм пращала СМС, че съм на оперативка, на семинар или в среща....
Проблемът е, че не мога вечно да я лъжа. Не съм я виждала от 7-8 месеца. Един път ходих в тях да й занеса нещо набързо, като си сложих перуката и отгоре шапка и я помолих да стои в хола, докато й разтоварвам багажа в кухнята. Използвах момента, че сме в Ковид ситуация и я предупредих, че не е желателно да се засичаме.
Всичко това много ми тежи.
От една страна ме е срам, че я лъжа. От друга страна не искам да й причинявам емоционален стрес. От трета, притеснявам се, че може да й стане нещо ако й кажа - евентуално да вдигне кръвно, а не искам да се стига до болници, заради моето безразсъдство. От четвърта страна, ако тя научи ще се притесни за мен, постоянно ще ми звъни и това може би ще ме депресира допълнително. Познавайки характера й, понякога си мисля, че е напълно възможно и да отрече диагнозата ми. Дори няма да се учудя, ако каже, че са ми измислили рака  за да точат здравната каса. Въобще, сценарии много.....
Хич не ми е гот. Обаче не мога да отлагам вечно среща с нея. И се чудя, дали да продължа още няколко месеца да "топам топката", докато поне малко ми порастне косата.
А имам приятели, които ме хокат - как може да не й кажеш, тя ти е майка.
Крива история....не знам как да подходя и изобщо има ли смисъл да й казвам от тук нататък. Ако й кажа, това е равностойно да си призная, че 8 месеца съм я лъгала. 
В същото време, нямам братя и сестри, баща ми почина преди 8 години и много ме е страх, какво би се случило с нея, ако при мен ситуацията се усложни.

За първи път не знам какво да кажа.
Иска ми се, много ми се иска, но ми е трудно.
Сили и кураж ти желая, ще са ти нужни, само мога да предполагам колко ти е трудно.

Мери_Ан, благодаря, че писа 🌸

Аз съм в региона, ако мога да помогна?
Трудно ми е, защото съм на смени и с двама хроници, но кажи ако има нещо.
По болници не бих ходила, ако трябва да отида до дома на бабата, ще го направя.

Ambyr64 Колкото знам за рак на яйчника никога не се назначават лъчетерапия само химиотерапия,но в твоя случай как не са назначили химиотерапия много странно занеси хистологията за друга някъде за второ мнение ако трябва за трето да си по сигурна.И бързо оздравяване!