Малко трудна тема...за болеста рак - тема 5

  • 522 997
  • 6 648
# 3 480
Ала бала, но нали болногледачката е против волята й? И не става дума за предателство или нещо подобно. Но ако това я озлоби,   нещата няма да ти донесат облекчение.
Gina, майката ще е най-доволна по цял ден дъщеря й да е при нея, и отказвайки болногледачка, аз предполагам, че тя желае точно това. Но ако дъщерята не може да го направи, защото ходи на работа и гледа дете, и ако съпругът на тази жена не може да поеме грижата - а той очевидно от разказа не се наема, затова някой трябва да го направи. Да й дава да яде, да я подкрепя, като ходи. Иска, не иска, грижите трябва да се полагат. Кой иска да влиза в болница например, но ако се налага, влиза.
Виж целия пост
# 3 481
Грозна?
Че споделяме как се чувстваме?
Съжалявам, че си го позволих, и че за първи път от толкова време реших да го направя именно заради това да знае всеки, че останалите изживяват същото като него.
Не знаех, че това е позволено само за определени хора, за другите е "грозно".
Спирам. Извинявам се.
Виж целия пост
# 3 482
Merri_An, не беше към теб, а към мен. И ако става дума за подкрепата - аз имах подкрепа единствено от сестра ми. Баща ми по-скоро ми пречеше и ревнуваше от грижите.

Но това дали ще имаш или няма да имаш подкрепа, не зависи от нас.
За мен някои хора реагират прекалено лично и нападателно.
И преди се е случвало някой да е по-изнервен. Може би е нормално като се има предвид каква е темата.

@miglenasky, не съм сигурна защо реагираш така остро. Всеки има право да си заяви позицията. Така както ти си се почувствала обидена, така и на мен ми стана болно.
Виж целия пост
# 3 483
Факт е, че наистина сме изнервени!
То няма и как иначе да бъде, предвид ситуацията , в която сме.
Ядосах се, защото някои от вас говорихте с назидателен тон на Ала бала.
С добро чувство е било и с желание да помогнете, но, нека да разбираме другите , без да ги порицаваме!
Хората са различни, с различна психическа устойчивост,  с различни физически сили. Това  , че някои от вас са мислели по определен начин и са действали по определен начин, не означава , че тя или накой друг може да го направи.
В крайна сметка тук сме близки на болни и ако не намерим разбиране в тази тема, не знам къде другаде!
Зиги я харесвам и уважавам много,тя беше първата, което ми подаде ръка тук и намери думи да ме успокои, но за втори път в последно време забелязвам, че влиза с остри отговори тук,  с добро намерение, но...явно наистина напрежението взима своето.
Ако съм обидила някой се извинявам,  нека не разваляме темата, да си помагаме и да спрем тази дискусия!❤
Виж целия пост
# 3 484
Тук са не само близки на болни, а и болни.Темата е много полезна.Ако я бях чела преди да се доверя на лекарите, щях да си спестя много от последствията, а като не си се сблъсквал правиш каквото ти казват и последствията са си за твоя сметка.Нека всеки си каже мнението, а кой кого ще послуша е личен избор.
Виж целия пост
# 3 485
Miglenasky, всеки има право да пише каквото иска.
В прав текст попитах Ала бала какво значат думите й: "още малко и се отказвам и стигам до момент, в който просто искам този ужас да свърши".
Всички пишем, не си говорим и не знаем тонът на другия дали е назидателен, изумен, възмутен и тн.
Не се имам за някакво гуру в изразяването, всички сте свидетели колко години пиша тук, но не се чувствам и длъжна да съм деликатна след Н- ти пост на потребител, който предоставя невярна или непълна информация и през ден пита това ли е краят.
Самата Ала бала написа, че всяко мнение е полезно за нея, включително критичните такива.
Смятам, че за всеки от нас е добре да вниква в написаното и да не го приема лично, както и да не става адвокат на другите, защото все пак не сме в съда.
Виж целия пост
# 3 486
Зиги,  понеже ти сама го каза, аз също мога да пиша и да си кажа мнението,  както и Ала бала да пита през ден!
Като ще продължава да се дискутира , въпреки, че се извиних...
Бях свидетел как потребителка,  чиито мъж е болен се отказа да пише тук след твои постове!
Ами извинявай, не адвокатствам на никого, но ми направи впечатление!
И така както ти не се чувстваш длъжна да си толерантна, така и аз си казвам какво мисля.
Виж целия пост
# 3 487
За 27 път пиша - всеки има право да пише каквото си иска и да се чувства по начина, по който се чувства.
Като бях дете, все ми казваха: Който се сърди, той губи.

На въпросната потребителка се извиних искрено и горещо, защото изобщо не съм имала намерение да я засягам, напротив, писах й  като получих нова информация за предстоящи одобрения на лечение.

Ала Бала няма против тона и съдържанието на нито един пост и го написа ясно няколко пъти.

Тази дискусия е абсолютно безплодна и разваля темата.
Виж целия пост
# 3 488
Последно ще кажа и наистина и аз спирам да пиша тук!
Хубаво е човек да се научи да признава грешките си, защото безгрешни няма!
Който разбрал, разбрал!
Не смятам, че имам място вече тук!
Желая ви здраве на вас и близките ви и сили да посрещате това, което не зависи от нас!❤
Виж целия пост
# 3 489
Според мен основният ни проблем(като болни и близки на болни) е че нямаме, не усещаме да имаме или пък много мъчително стигаме до специализирана подкрепа от компетентни мед. лица. В критични моменти ужасно много ми се е искало да попадна поне веднъж на лекар, на когото да мога да се доверя безрезервно и да ме избави от товара сама да взимам решения и да се лутам уплашена, търсейки второ-пето-девето мнение. Ами че аз, макар и разумна по принцип, невинаги съм имала трезвото съзнание да мога да преценя на момента, да отсея същественото, да си фокусирам правилно мислите и енергията. Да изготвя план и да действам уверено. Толкова е изтощително. И излишно. Но за съжаление реалността е такава. Затова ни се налага да търсим подкрепа, информация и да вентилираме емоциите във форуми.

Аз съм с рак на гърдата. Когато напипах бучка, изхвърчах до Спешен кабинет. От там ми казаха, че съм луда, в типична "криза на младата жена"(?!), да си купя валериана. Колко щеше да е хубаво, ако беше така наистина.
Баща ми пък го изписаха от болницата, казвайки ми, че е супер, а той на другия ден почина.
И изобщо... живеем в такъв зловещ абсурд, толкова е страшно и непосилно на моменти, че докачливостта тук, във форума, също е съвсем излишна. Всички гребем в една лодка, всеки - спрямо възможностите си.
Виж целия пост
# 3 490
Момичета, недейте.
Моля ви, всички сме си полезни, аз толкова помощ съм получила тук, точно когато ми беше най-трудно.
Една потребителка ми беше изпратила ръчно нарисувана карта как да стигна до Сити, че бях индианец в София с шофирането, друга ми намери тел. на Недев....недейте, та кой друг, ако не ние ще сме опора един за друг, когато имаме нужда? Всеки тук минава през едно и също, изживява го по различен начин, нека сме толерантни един към друг и да не се отказваме да споделяме!

Защото така помагаме, и на другите,  и на себе си.
Виж целия пост
# 3 491
Аз намерих тази група насред развихрилия се рак. Почти не съм задавала въпроси, не се е налагало, но самият факт на сплотена група от хора, едните с проблем, другите с коментар по проблема или даже с предложения за решение - ей, честно да ви кажа, голяма опора ми е, и до сега. Само даже да споделиш, че се притесняваш, пак ти дава кураж, защото някой някъде ти стиска палци.
Виж целия пост
# 3 492
Всички сте прави, не забравяйте, че сме с различен праг на издръжливост на стрес и понякога първичните реакции не минават през ума.
Подкрепата е голяма. Съпричастност и помощ има във всеки пост но думите са различни като нас самите.
На никого не му е лесно.
Виж целия пост
# 3 493
Здравейте.Писах вече за дядо и тъй като е с метастази на ч.дроб му е сгъстена кръвта,въпреки ,че приема постоянно Синтром.Въпросът ли е трябва ли да му се бие фраксипарин?Другият ми въпрос е , лекарства за апетит ще помогнат ли , защото той не знае за рецидива и си мисли , че проблема е друг.
Моля да отговорите Simple Smile
Виж целия пост
# 3 494
Може да се смени Синтрома със друго лекарство за разреждане или да се комбинират.Моята майка пие Еликвис и Клопидрогел за разреждане и се чувства добре.Питайте кардиолог.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия