Живот заедно.

  • 7 808
  • 143
# 15
Какви ограничения му поставят твоите родители? Ако заживеете заедно, те ще се месят ли във връзката ви? Това е много важно да се знае.
Другото, което е важно - щом това е твоя човек, трябва да се научиш да говориш открито с него. Да можеш да споделяш желанията си - било то дали да живеете заедно, да сключите брак, да правите секс. Това са все теми, по които уж мъжете трябва да направят първата крачка и много жени все още стоят и чакат и не смеят гласно да изразят какво искат.
За мен една година може да е много, може и да е малко. Ние с ММ се събрахме много бързо. Обаче не съм гледала дали приятелите ни са семейни, че и аз да бързам. Просто това беше желание и на двама ни.
Виж целия пост
# 16
Изчакай да завършиш, не бързай да му переш гащите. Може да се притеснява, че ще увиснеш на негова издръжка.
Виж целия пост
# 17
Къде мислиш да живеете заедно?
Ако се надяваш да те покани да живееш в неговите родители – забрави. Дори да го направи, не се хващай на тази въдица. Настоявай за самостоятелност.
Щом се чувстваш готова за семеен живот, трябва да си готова и да си плащаш – жилище, режийни, разходи за дете... Ти работиш ли изобщо, или само учиш? Това дете къде и с какво ще го отглеждате? А майчинство откъде?
Подреди си приоритетите – първо завършваш образованието си, после започваш работа, за да имаш достатъчно стаж за майчинство, чак тогава мислиш за бебе.
Не се вкопчвай в младежа от страх, че може да ти избяга. Така само ще го подплашиш и отблъснеш.
Ако се разделите, значи не е бил твоят човек.
Виж целия пост
# 18
Ако се притесняваш да повдигнеш директно въпроса, говори с приятеля си как искаш като завършиш и започнеш работа да се изнесеш на квартира и да бъдеш самостоятелна - да не зависиш от семейството си и да се издържаш сама. Не знам той в какъв етап е от живота си е - със семейството си ли живее или на квартира, но разговорът лесно може да премине към това как ще трябва да си търсиш съквартирантка и от там как може двамата да си намерите заедно квартира.
Важното е да работите и двамата и да можете и да желаете да се издържате сами.
Виж целия пост
# 19
Не мисля, че трябва да бързаш и да се навираш да живеете заедно. Това е най хубавото ви време - забавление без битовизми. Не си престаряла, изчакай още 1 година. Не гледай, че другите са семейни, повярвай ми, нищо не изпускаш. Има време да переш гащи и чорапи, да миеш чинии и да готвиш мусака.
Виж целия пост
# 20
Дами! Да живеят заедно не значи веднага да имат дете/деца Simple Smile Защо и да не опитат ако имат възможност (преди всичко финансово).
Виж целия пост
# 21
Абе, че е рано, рано е да заживяват заедно, ама много са ми интересни тея доводи, като това да не бърза да ходи да му пере гащите и да му прави мусака. Преди да заживея с ММ правих същите неща, същите битовизми и вкъщи. После си разделихме задълженията и всеки пере гащите на другия, готви и т.н. Живота ми в никакъв случай не се промени след като заживяхме заедно. Заживяхме заедно малко след като завърших бакалавърска степен, след това реших да запиша и магистратура. Сега отново уча отново разни квалификации, свързани с професията ми и се развивам, ММ ме дърпа напред и много ми помага с ученето. Не бързаме да имаме и деца. Не е задължително, като заживееш с някой мъж, хайде зад печката да готвиш лучени манджи, да не вдигаш главата от тенджерата. Ако е нейния човек ще я дърпа напред, по това ще разбере. Simple Smile
Виж целия пост
# 22
Много е важно авторката какво разбира под заживяване заедно? Защото, ако е той да те покани в детската си стая... прочети колко свекървенски теми има по този въпрос и тогава си помисли
Виж целия пост
# 23
Обсъди с него какви планове има за бъдещето. Щом си последна година студентка, след няколко месеца би трябвало да си дипломирана. Сега може да не е подходящ момент, но до края на следващата година се предполага, че ще работиш вече и ще можеш да се издържаш. Направи си ТВОИ планове и го попитай просто дали иска да бъде част от тях. Специалността, която учиш, има ли реализация в твоето населено мяст ти е първия въпрос.  В големите градове е по-лесно, но ако си от малък град, може да се наложи да се преместиш. Той би ли те последвал, или е “пуснал дълбоки корени”? Ограниченията от страна на твоите родители в какво се изразява, не става ясно. Едно е да не ти позволяват да си купиш амортизирала кола, която не можеш да поддържаш, друго е да не ви позволяват да излезете на квартира примерно, защото стаята ти е свободна или да искат да ви дават наклон в живота. Може те да станат пречка за развитието на връзката ви и той да го осъзнава. Примери във форума има много. Иначе не сте толкова дълго заедно, за да знаеш със сигурност, че е твоя човек. Можеш да осъзнаеш, че не е твоя и след 10 години. Докато не пробваш, няма как да знаеш.
Виж целия пост
# 24
Мен пък ми направи впечатление израза Не искам да го изпусна... в какъв смисъл да го изпускаш? Някаква мега добра бройка ли е, че не искаш да го изпускаш? В крайна сметка, ако не живеете заедно не се изпускате един друг..
Иначе по другия въпрос- просто говори с него. Не разбирам защо чакаш той да ти “предложи” да живеете заедно. Тези неща по принцип се говорят и се решават заедно, не са предложение, което някой да чака.
Виж целия пост
# 25
Може би очаква той да я покани у тях. Въпросът обаче е дали живее сам, или това „у тях“ е домът на родителите му.
Виж целия пост
# 26
Хора, авторката е още много млада. Някои уроци се учат от Живота. Просто и 274 човека да ѝ кажат, че не е добре да хукне в детската стая на мъжа и да се "обеби" (много интересна дума, научих я тук от една съседна тема) , няма как да го разбере преди да се сблъска с това. Или, че като заживее с него няма не само "да не го изпусне", а може да стане точно обратното. Или, че понякога загубваш години, преди да разбереш, че "това не е твоя човек", време, което никой няма да ти върне. Тогава, ако си достатъчно съзрял се изтупваш и внимаваш , мислиш и внимателно стъпваш, или хукваш и затъваш в по-голяма каша. Но тези неща се учат от опит.
Което не означава, че 274 човека трябва да си замълчат, напротив. Просто авторката е още млада, за да се вслуша в тях.
Колко зрели жени уж минали през калявания пак се озовават на дъното, най-вече, защото сами са си го причинили, пренебрегвайки дори червените сигнали, които ясно съзнават, че са червени! Какво остава за хора, които още въобще не ги виждат?
Виж целия пост
# 27
Да е млада, колко да е млада, та да не може да живее с мъж. Не е на 14 все пак, щом е последна година студентка.
А това, дали да живеят заедно, означава да живеят у неговите родители, авторката може да каже, ако иска.
Виж целия пост
# 28
Добре де, ама на 24-25 години все трябва да овладееш комуникацията с хора от срещуположния пол. Няма нищо лошо, че иска да живее с приятеля си. Аз на нейните години също съм живяла с гаджето. Въпросът е, че той чака да предложи и нея я е страх да го пита а и да не го изпусне..  В крайна сметка всичко в тов живот е комуникация.. никой не чете мисли.
Ама авторката нищо не казва, какви са тия ограничения от страна на родителите?
Виж целия пост
# 29
Чесно казано когато се преместих при ММ ми е по добре от към битовизми. ММ помага повече и върши доста неща. Но аз съм друга бира - наближвам 40 и ми беше време и за семеен живот и за обебване. Авторката обаче е съвсем млада. Да се порадва на живота, да си походят заедно, да се сексят /с предпазване/, да пътуват, да я поглезят още малко мама и татко, да си стъпи на краката, да поработи, пък чак тогава. За всичко има време и на нея реда ще и дойде. Не разбирам за къде се бърза, нищо няма да избяга или само защото някой там се е обвързал и тя барабар Петко с мъжете. Да се забрат двамата, че по бързо да си омръзнат.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия