Без приятели

  • 5 229
  • 32
Здравейте!
Съжалявам,ако темата ми не е за този раздел. Ще говоря направо.
На 22 г. съм. Студентка съм в Пловдив и там развих доста приятелства. Наистина ми е много хубаво,когато съм там,но поради финансови причини се прибрах в родния си град той като обучението ни е онлайн.Замислих се,че нямам приятели в родния град. Ако имам ще са 1-2. Има хора ,с които бих излязла,но нещата се слуват само по моя инициатива. Никой от тях няма да ме потърси освен ако не е за услуга.Дори се чувствам като някаква натрапница въпреки че тези хора се радват като ги търся. Реших просто да спра. И реално без тях излизам с точно един човек тук. Много ми е болно.
Такъв човек съм ,който обича да помага и се раздава максимално. Питам всеки как се чувства,какво прави и т.н. Но малко хора биха се сетили да го направят това за мен.
Мисля,че трябва да променя нещо в себе си. Направиля съм първата стъпка- да спра да търся тези,които не търсят мен. Ами после?
Благодаря за отделеното време! Бъдете здрави!
Виж целия пост
# 1
По принцип човек има малко приятелства.Говоря за истински приятели ,а не за познати или близки познати.Щом си заминала да учиш,естествено е че връзките в родния ти град са прекъснати и надали някога ще се възстановят.Съсредоточи се върху ученето и собствените си цели.Постепенно ще завържеш други приятелства,по-точно познанства.Дистанционното обучение ще свърши и ще се върнеш там където учиш.поддържай си другите контакти,сега има толкова възможности.Без това сме вкарантина и няма къде толкова да се излизаП
Виж целия пост
# 2
И аз преди като теб се депресирах защо нямам почти приятели или са прекалено малко. В последствие разбрах, че качеството е пред количеството и предпочитам да съм на едно кафе с една приятелка от колкото на една маса с десет лицемера (колкото и клиширано да звучи). С годините отсях и разкарах доста хора, които преди считах за приятели. Не се натъжавай, а се радвай че не те търсят само за услуги и да им даваш пари на заем. Мерси от такива приятели. По-добре сам.
Виж целия пост
# 3
Добре е, че си спряла да търсиш ти. И аз съм на такъв етап в момента. Ще срещнеш други, по-подходящи хора за теб. Дистанционното обучение няма да е вечно (надявам се Simple Smile))). Наслаждавай се на предстоящите празници и толкоз.
Виж целия пост
# 4
И аз се депресирах защо нямам приятели, но спрях да го правя. Живота ни разделя и събира с различни хора. Нито приятелствата от училище са вечни, нито от университета, а ако сменяш и местожителството нямаш на кой да разчиташ. Всички са временно в живота ти. Събираш се с друг човек, ражда ви се дете и живота поема в друга посока.
Виж целия пост
# 5
Близки отношения се създават на база взаимна изгода или общи интереси + наличие на свободно време. Ако няма основа за такива, не те търсят.
Сега не е време за физически контакти, щом имаш достатъчно приятели от университета, поддържай си онлайн контакт с тях. Пък като мине пандемията, ще се събирата и на живо.
Виж целия пост
# 6
Аз имам много приятелства, основани на взаимна изгода и не виждам нищо лошо в това.
При младите хора явно им е трудно да го проумеят, че винаги трябва да даваш нещо от себе си, няма как да получаваш, защото си уникален.
Когато ми е самотно, звъня и аз организирам срещи, никога не чакам мен някой да ме потърси. Каня вкъщи приятели, готвя им, въобще не ми тежи, нито пък мисля, че се натрапвам.
Виж целия пост
# 7
Не ти ли става обидно все ти да търсиш и каниш? Аз след 2-3 такива просто спирам.
Виж целия пост
# 8
Не, аз каня който аз искам в конкретния момент. Не страдам от притеснения.
Виж целия пост
# 9
Близки отношения се създават на база взаимна изгода или общи интереси + наличие на свободно време. Ако няма основа за такива, не те търсят.
Сега не е време за физически контакти, щом имаш достатъчно приятели от университета, поддържай си онлайн контакт с тях. Пък като мине пандемията, ще се събирата и на живо.

Пандемията е само оправдание - и преди беше така. А това с взаимната изгода никога не ми се е случвало - все аз съм помагала и давала - в повечето случаи твърде много. И не само дето благодаря не получавах, ами и ме ругаеха и псуваха като нямах възможност и време да помогна. Да ти таковам аз на приятелите....
"Взаимна изгода" много рядко има - обикновено има само един тъпак дето го използват и правят на клоун. Ако си емпат пък хептен те правят на куку. Поставиш ли граници около себе си ставаш обаче ставаш много лош.
Виж целия пост
# 10
Съгласна съм с това мнение. Точно и аз така направих и не остана никой около мен. Като не могат да те използват си им черен. Аз никога на никой не съм разчитала за нищо. Знам, че нямам на кой да разчитам. Оставяла съм се да ме използват много, но вече твърдо сложих граници. Никой не е по-важен от мен и семейството ми.
Виж целия пост
# 11
В момента е трудно време за приятелства и забавления. Когато се преместихме в родния ми град, всичките ми близки приятели бяха напуснали града, а тези, които бяха останали..Бяхме се отдалечили.
Имах една единствена приятелка, която потърсих и ме изтърпя с редките ми позвънявания. Още се смеем,че срещите са ни на петилетки. С времето създадох много нови приятелства .Често отказвам срещи, а после аз търся .Просто не става от раз.
Виж целия пост
# 12
...Студентка съм в Пловдив и там развих доста приятелства. Наистина ми е много хубаво,когато съм там,но поради финансови причини се прибрах в родния си град той като обучението ни е онлайн. Замислих се,че нямам приятели в родния град. Ако имам ще са 1-2. Има хора ,с които бих излязла,но нещата се слуват само по моя инициатива. Никой от тях няма да ме потърси освен ако не е за услуга.Дори се чувствам като някаква натрапница въпреки че тези хора се радват като ги търся. Реших просто да спра. И реално без тях излизам с точно един човек тук. Много ми е болно.
Такъв човек съм ,който обича да помага и се раздава максимално. Питам всеки как се чувства,какво прави и т.н. Но малко хора биха се сетили да го направят това за мен.
Мисля,че трябва да променя нещо в себе си. Направиля съм първата стъпка- да спра да търся тези,които не търсят мен. Ами после?
...
Нормално е да не ти останат приятели след годините в Пловдив. Хората продължават живота си и се срещат с други хора.
Ти си тази, която се е върнала и е съвсем нормално ти да търсиш другите, защото ти си вакуум, те не са. Нали се радват, когато ги потърсиш?
Преживяваш криза, защото рязко си сменила средата. Според мен, щом си самотна, няма нищо лошо да си търсиш компания. Постепенно ще развиеш и стойностни отношения, може би с някои от сегашните ти познати или с други хора.
Недей да стоиш сама и да страдаш. Не чакай да те търсят, а просто търси тези, които се радват да те видят и чуят, макар че не е тяхна инициативата.
Виж целия пост
# 13
Когато бях на твоята възраст и аз много страдах поради същите причини като теб. Сега, двадесет години по-късно, изобщо не ми е проблем дали някой ме търси или не. Имам ангажименти и ми липсва свободно време да мисля кой какво.
Ти си млада и изпитваш остра нужда от контакти. Не се измъчвай, не угаждай на хора, които явно показват, че нямат желание за контакт. Съсредоточи се върху учението и поддържай връзка с малък на брой хора.
Виж целия пост
# 14
Времето е такова. Не зная какво да те посъветвам. Може би ако сте вече близки с хората от университета си направете фейсбук група за да си комуникирате някак. Изолацията промени хората доста.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия