Здравейте! Реших да споделя една ситуация, която ме обърква страшно много и не ми дава мира. Знам, че най-вероятно ще получа доста критики, но всяко мнение, съвет и т.н. е добре дошло. Ще опитам да бъда кратка (доколкото е възможно), но пък ясна.
Преди една седмица трябваше да се видя с един мъж, с когото от доста време поддържаме онлайн комуникация, но не сме от един град. Разбрахме се да се видим някъде по средата. Вкратце, срещата пропадна. Бях си купила автобусен билет, чаках с нетърпение...
Това ме ядоса и взех решение да се видя с един друг мъж от моя град. Предварително знаех, че ще бъде нещо неангажиращо, не бях с някаква нереална нагласа, тъй като знам той какво представлява.
Срещата се състоя у тях и мина... абе, средна работа. По-студен човек е, комуникацията вървеше леко, макар на 2-3 пъти да имаше пауза мълчание за няколко минути (включително, че доста често си чатеше по телефона), но не беше зле. След малко алкохол, той реши да ме прегърне, не се целунахме, но имаше леки опипвания и изведнъж директно се изправи и ми предложи да отидем в спалнята. Тъй като нямаше никакви целувки и пр., се сковах, но го последвах🥴 Той директно се съблече, аз бях още облечена и бях страшно нервна, но накрая се съблякох. Не ме предразположи кой знае колко, затова и сексът не се получи, каза ми "нещо си се стегнала", опита уж да ме отпусне, но не се получи. Свърших го орално. След това се облякохме, продължихме да си говорим, след което накрая си тръгнах.
Оттогава съм с някакви смесени чувства, които не ми дават мира. Минаха дни оттогава, той не ми е писал, нито аз на него и не мога да си обясня нещата, които изпитвам. Червените флагове са точно пред мен, но въпреки това сякаш имам някакви симпатии... И ми е кофти, и се чувствам странно, тъпо.
Може би трябва да спомена, че съм сама от 2019та година (съответно и не бях правила секс от тогава), чувствам се чат-пат самотна и ми липсва някаква емоция, та се чудя дали заради това не се чувствам така. И като прибавим пропадналата среща с другия мъж...
Но този, с когото се видях, не мога да го избия от ума си и дори не знам защо. Хубав е, с хубава работа, самостоятелен, можем да си говорим за доста неща, но също така има много минуси, които не са за пренебрегване - малко си пада женкар, студен, не е особено заинтересован, може да бъде груб, особен е, свикнал е да бъде повече сам, отколкото в стабилни, дълготрайни отношения. И още много неща. Когато бяхме на тема връзки и деца, ми отговори, че не му пука толкова дали ще има жена, колкото това, че искал дете (на 31 е, аз на 27). Абе, минуси и флагове да искаш... И въпреки това не мога да си обясня моите симпатии, мисли... Никога не съм била от жените, които гонят "дивото" и "лошото", но някак ми се иска да поддържаме контакт и знам ли...
Нелогично и малоумно е. Може би съм сама от твърде дълго време и се замислям за какво ли не, може би е реакция от пропадналата среща с другия, когото много харесвам по принцип...
Просто съм изключително объркана и не знам какво се случва, какво да правя.
Благодаря предварително на всички, които ще го прочетат и ще коментират.
Виж целия пост
Преди една седмица трябваше да се видя с един мъж, с когото от доста време поддържаме онлайн комуникация, но не сме от един град. Разбрахме се да се видим някъде по средата. Вкратце, срещата пропадна. Бях си купила автобусен билет, чаках с нетърпение...
Това ме ядоса и взех решение да се видя с един друг мъж от моя град. Предварително знаех, че ще бъде нещо неангажиращо, не бях с някаква нереална нагласа, тъй като знам той какво представлява.
Срещата се състоя у тях и мина... абе, средна работа. По-студен човек е, комуникацията вървеше леко, макар на 2-3 пъти да имаше пауза мълчание за няколко минути (включително, че доста често си чатеше по телефона), но не беше зле. След малко алкохол, той реши да ме прегърне, не се целунахме, но имаше леки опипвания и изведнъж директно се изправи и ми предложи да отидем в спалнята. Тъй като нямаше никакви целувки и пр., се сковах, но го последвах🥴 Той директно се съблече, аз бях още облечена и бях страшно нервна, но накрая се съблякох. Не ме предразположи кой знае колко, затова и сексът не се получи, каза ми "нещо си се стегнала", опита уж да ме отпусне, но не се получи. Свърших го орално. След това се облякохме, продължихме да си говорим, след което накрая си тръгнах.
Оттогава съм с някакви смесени чувства, които не ми дават мира. Минаха дни оттогава, той не ми е писал, нито аз на него и не мога да си обясня нещата, които изпитвам. Червените флагове са точно пред мен, но въпреки това сякаш имам някакви симпатии... И ми е кофти, и се чувствам странно, тъпо.
Може би трябва да спомена, че съм сама от 2019та година (съответно и не бях правила секс от тогава), чувствам се чат-пат самотна и ми липсва някаква емоция, та се чудя дали заради това не се чувствам така. И като прибавим пропадналата среща с другия мъж...
Но този, с когото се видях, не мога да го избия от ума си и дори не знам защо. Хубав е, с хубава работа, самостоятелен, можем да си говорим за доста неща, но също така има много минуси, които не са за пренебрегване - малко си пада женкар, студен, не е особено заинтересован, може да бъде груб, особен е, свикнал е да бъде повече сам, отколкото в стабилни, дълготрайни отношения. И още много неща. Когато бяхме на тема връзки и деца, ми отговори, че не му пука толкова дали ще има жена, колкото това, че искал дете (на 31 е, аз на 27). Абе, минуси и флагове да искаш... И въпреки това не мога да си обясня моите симпатии, мисли... Никога не съм била от жените, които гонят "дивото" и "лошото", но някак ми се иска да поддържаме контакт и знам ли...
Нелогично и малоумно е. Може би съм сама от твърде дълго време и се замислям за какво ли не, може би е реакция от пропадналата среща с другия, когото много харесвам по принцип...
Просто съм изключително объркана и не знам какво се случва, какво да правя.
Благодаря предварително на всички, които ще го прочетат и ще коментират.
