Августовски бебета 2020 ! Тема 5

  • 21 352
  • 728
# 405
Както правеше хубав следобеден сън, така вече няма по-дълъг от 30-40 мин, и е постоянно чудене с какво да го забавлявам, ако имате препоръка за играчки, които им задържат вниманието по-дълго съм благодарна да ги чуя Wink Харесва повечко Софи и едно кон/магаре на Lamaze, което е такава шарена цигания, която аз никога не бих купила, но явно аз не разбирам кое ще му е интересно.

Нашата нова придобивка е тази и й е много интересна. Купувана е от Джъмбо
Виж целия пост
# 406
За звуците- постоянно издава звуци. У-ка, отваря си устата и казва “Ааааа”. Даже от вчера говори и си мърда устничките и езичето. Опитва се да ни имитира.
Аз днес ще купувам играчки. Занимава се 15 минути с едно интерактивно магаре. Та ще купя още подобни.
Виж целия пост
# 407
Аз искам почивка от бременеене и кърмене от 2018 само това правя 😄 Казах му , че когато тези започнат да си бършат сами дупетата, ще помисля за трето.
Това последното ме изкефи Joy обаче този момент не е далеч, малката от както тръгна на ясла се бърши сама Joy.
И тя е 2018 родена явно дечицата ни са наборчета, и едното и другото Hug
Значи няма да я пускам на детска скоро 😄 да не вземе да се научи.
Родена е декември 2018, а беше за Януари 2019. Вляза ли в 9ти месец и ги раждам,
Виж целия пост
# 408
Като заговорихме за раждания аз не бях разказала за моето, защото имаше още мами, които не бяха родили, за сметка за леката ми бременност през която имах само киселини като неразположение, раждането ми беше кошмар и и болезнено. 2 дни не регулярни контракции по цял ден, 2 пъти ме връщаха от болницата, защото имах едвам 1 см разкритие тогава си мислех Мале то от сега ме боли много а е само 1 см какво ще е нататък..накрая след още една болезнена вечер на сутринта влезнах в болницата с 3 см, приеха ме и чакахме още 2 часа за да стане 4 см и да ми бият епидурална, влизам си аз, лягам си и си викам ее сега ще ме отпусне, ще спрат тея болки е да ама не, анестезоложката не успя първия път да ми сложи упойката мен така ме беше страх все паке в гръбнака, уж втория път беше успешен и слес 5 мин ми се казва че кръвотечението ми било много силно и съм връщаш кръв в катетъра и ми я махнаха упойката абе врели некипели си говориха за да скрият некадърност както и да е и тук се започна истинското шоу биха ми окситоцин и за 1 час и нещо стигнах до пълно разкритие, толкова ме болеше че си спомням по едно време казах че не мога повече да спираме, тогава лекаря ми каза ама как така това бебе трябва да излиза.. 😄 Ужас такава болка не съм изпитвала никога по едно време наистина мислих че ще си умра. И когато стигнах до заветното 10 см разкритие ми се казва аче трябва да напъвам е да ама аз напъвах с главата а преди бях правила упражнения как правил о се диша и напълва тогава всичко забравих 😄 и бях толкова изтощена вече от 3 дни болки само че продължава да викам и да говоря че не мога повече и се започна едната гинеколожка да ме натиска по корема моя гинеколог от другата страна ми вика само да напъвам че остава още малко е да ама аз вече просто не знаех къде се намирам и накрая чух само че започва епизиотомия да ми прави и малко след това се появи чудото ми на чудесата само я видях че е добре и съм заспала после са ме шили изобщо нищо не съм усетила. После като се събудих разбраха че освен МП отвън са били майка ми баща ми и майката на МП и съм се чувала.. Ужас после майка ми разказваше че така са се притеснили че още малко и са щели да искат да влизат да видят какво се случва. Та така с моята история за раждането.. 😄 Въпреки че раждането беше толкова болезнено и за второто пак бих искала да е нормално, ако няма проблеми, защото след това възстановяването е по-бързо, аз даже след направена епизиотомия след 3 седмици вече бях добре и се движих нормално. И на мен ми се иска децата ми да имат малка разлика тъй като според мен по-голямата не е хубаво моята със сестра ми е 9 години и нямаме никакви допирни точки😄 но след такова раждане се отказвам скоро време да пробваме за второ ама има време аз още съм на 23 години. 😄
Виж целия пост
# 409
Винаги съм знаела, че нормално няма да раждам, тъй като буквално имам фобия от раждане!
След секциото имах болки, които ми обясниха че са контракции и бях на морфин . Предполагам, че по време на раждане тези контракции са още по- болезнени и направо не мога да си представя, че ще ги изтърпя.
Виж целия пост
# 410
Аз нормално родих за норматив- 5-6 часа.
Казах, че не ща окситоцин- не ме е страх от чакане и дълги контракции, но епикризата сочи, че са използвали.
Болеше, но пък бързо мина.
Доктора ме натисна по корема, защото, не се справих с напъването.
За бебка не е било приятно това усещане да остане за кратко без въздух.
За сметка на това, тия дни пищи на зла гад-добре й функционират дробовете..
Вашите пищят ли ?
Нахранена е, чиста е, не се превива от колики, не е шумно, нито има много стимули.
Ще полудея!
Като я кърмя, едно ритане, дърпане на зърното все едно е гумено, хапане...
Виж целия пост
# 411
Мисля че до голяма степен, естественото раждане е въпрос и на нагласа. Аз бях подготвена, че ще е много болезнено и не бях уплашена от самата болка. По-скоро от това колко ще продължи болката. Аз влязох да раждам без контракции в 21:00 с изтичащи води. Нямах разкритие. В 22:00 ми сложиха окситоцин, в 00:00 съм спряла да пиша на телефона, значи болката е била станала страшна. В един момент акушерката искаше да мери тоновете на бебе и ми вика като спре контракцията да и кажа, за да сложи апарата. Спомням си, че и казах, че контракцията не спира вече, една цяла е. Страшна болка Joy качих ме на магарето и буквално след 1 мин бях родила. Два силни напъни, секунда изчакване да го намести и още един напън и си видях бебето. Мислех си че ужаса започва на магарето, а при мен беше всичко за една минута. 00:55 си гушнах бебето за първи път и от тогава не мога да спра да го гушкам. Та искам да кажа, че при мене всичко приключи за 3 часа.  100 пъти ако трябва да раждам, бих родила естествено. И това го казвам с уговорката, че при мене нямаше никакви усложнения и екипа беше страхотен, правиха ми масажи на кръста през цялото време.
Виж целия пост
# 412
Да, аз също смятам, че е до нагласа. Аз се бях подготвила за най-лошото. Гледах само кофти раждания в ютюб. До последно си мислих, че болките, които изпитвах, са някакви подготвителни. А реално си ме болеше. То се оказа, че направо раждам.
От три дена пак премина на къси дрямки. Не спи повече от 25 минути. Само нервничи, разбираемо... Дано си навакса със съня. Тази вечер ще я слагам в 19:30 да спи.
Виж целия пост
# 413
И двете ми раждания преминаха по горе долу същият начин 😄
Дни преди раждането започнаха контракции. Колко вечери съм ги засичала..
Първото от влизането в болница до раждането минаха 18 часа с истински болезнени контракции. Не усещах напъни и ми натискаха корема, за да излезе бебето.
Вторият път 12 часа раждане, успях сама да родя с напъни.
Вторият път контракциите бяха много по-силни.
И двата пъти бях с положителна нагласа. Трябваше да бъде свършена работа от мен 😄
Заслужаваше си!
Виж целия пост
# 414
Прибрахме се ние.
Антонио се държа много добре. Сутринта тръгнахме в 11,30 и се прибрахме преди малко. Не сме се бавили в манастира, но пътят се оказа доста повече.
Мен моето секцио не ме болеше толкова.
Общо взето за два дни мина всякаква болка, а със свещичките почти не я усещах.
Срязаха ме в 22,30 и в 5,30 бях на крак, защото си мислех, че ще ме пуснат при детето ми.
Ей това, че не бях с него ме убиваше направо. Скъсах се да плача. Следобяд едната акушерка ме пита дали са ми дали детето и аз просто ревнах с глас, че не съм го виждала. Само за секунди, когато се роди.
Толкова жал ѝ стана, че веднага ми го донесе да си го видя.
Виж целия пост
# 415
ellocin , дай снимки на интерактивното  магаре, че ми стана интересно, а и друг път си споменавала за него. Имаме една кутия с играчки, ама усещам че почват вече да й омръзват малко по малко и искам да я разнообразя.

Аз нямам никакви оплаквания от моето раждане. От секциото се възстанових бързо, а контракциите толкова много ме изненадаха през нощта преди да родя, че докато стигнем до болницата и вече бях с 6 см. разкритие и контракциите на 2 мин., че по бързата процедура ми биха спиналната упойка и ме срязаха. В общи линии ме болеше, но очаквах да е по-тежко. Затова бих родила още едно дете, ако е писано, че за първото чакахме и се борихме 4 години и не знам дали ще имам сили отново. Ако стане естествено- добре дошло е ❤
Виж целия пост
# 416
Честита Нова Година, момичета. Бъдете живи и здрави, много щастливи и усмихнати и нека малките слънчица продължават все така да ни радват и осмислят дните ни.
Аз се включвам с питане за ергономична раница. Имам ергобейби ембрейс, което ми беше супер удобно, обаче омаля. Чудя се каква истинска раница да взема, която да ми е пак така удобна. Реших, че е по-добре слингова, да е по-мека уж. Ще търся нещо втора ръка евентуално,  че много скъпи ми идват новите. Може ли мнение от кои ранички сте доволни?
Виж целия пост
# 417
Аз си взех от една жена Ergobaby Adapt за 100лв. Много съм доволна. 10 кг бебе не го усещам. Кака му е на 2г и дори нея мога да нося.
Каката носих с Kaya tai и Love and Carry, но не ми бяха удобни.
Виж целия пост
# 418
Прибрахме се ние.
Антонио се държа много добре. Сутринта тръгнахме в 11,30 и се прибрахме преди малко. Не сме се бавили в манастира, но пътят се оказа доста повече.
Мен моето секцио не ме болеше толкова.
Общо взето за два дни мина всякаква болка, а със свещичките почти не я усещах.
Срязаха ме в 22,30 и в 5,30 бях на крак, защото си мислех, че ще ме пуснат при детето ми.
Ей това, че не бях с него ме убиваше направо. Скъсах се да плача. Следобяд едната акушерка ме пита дали са ми дали детето и аз просто ревнах с глас, че не съм го виждала. Само за секунди, когато се роди.
Толкова жал ѝ стана, че веднага ми го донесе да си го видя.
Още не съм се престрашила да пътуваме с него. До сега се е качвал няколко пъти в колата когато ходим при личния и няма време да му хареса Simple Smile.
Детето беше при мен още като го извадиха. Свалиха преградата за да видя как го вадят и ми го дадоха веднага. След това го взеха за малко колкото да го прегледат и избършат и ми го върнаха. Не сме се разделяли дори за секунда.
Виж целия пост
# 419
Ние имаме раница тула и суичер за бебеносене имаме, но не съм ги пробвала още.
Мъжът ми го разнася с тях.
Оплаквам се от страхотни болки в гърба и врата.
Нямам търпение да отида на масаж.
И съм решила поне веднъж на 2 седмици да ходя, пък ако мога и всяка седмица, още по-добре ще е.
Сега видях оферта на тази раница и много ми хареса
https://www.online4baby.com/cybex-platinum-yema-tie-baby-carrier … vy-blue-by-anna-k
Някоя от вас има ли впечатления от нея?
Цената ѝ е много добра и изглежда удобна. Тулата никак не ми изглежда удобна.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия