следродилна депресия...

  • 3 521
  • 38
# 15
Дез и ти чети с разбиране.
Всяка майка се сблъскава със същото ежедневие, просто на нея това действа супер зле на психиката, защото е имала големи очаквания.
Малко пренастройка ѝ трябва, не още хапове.
Тъй като с деца, животът е радост, но си е доооста работа и ако не си наясно си мислиш, че само за теб е така.

Само да кажа, че аз не бях спала 5 години като хората, накрая си бях абсолютен парцал и куку... Вероятно ако прочета какво съм писала тогава тук, ще се хвана за главата
Виж целия пост
# 16
Спомням си как ме беше страх да заспя, защото нямаше смисъл. Унасях се, и се стрясках. И без това някой веднага щеше да ме събуди.
Трудно беше, но не съм имала паник атаки. Това си е сериозно, и прилича на инфаркт. Страшно е.
Да не говорим, че с депресия не могат да станат от леглото, да говорят, да се изкъпят. Не могат. Става един страшен ступор, и там вече си трябва помощ от медицинско лице.

Най-голямата дивотия сътворих, когато в просъница се опитвах да бутна биберон-шише с вода на 8 годишния ми син, който се развика "Какво правиш?! Какво правиш?!"Satisfied Много не бях в час! Той поиска вода по нощите, аз се обърках кой я поиска.
За доктор не се и сещах, не ми е било толкова зле все пак.

С първо бебе е лесно. Само едно е. Искаше на ръце- беше на ръце. Каква ми е работата? Ами да го нося. Smiley Никой и не е очаквал друго.
Виж целия пост
# 17
Както бременността, така и майчинството не е цветя и рози. Разбираме го, когато ни се случи.
Човек винаги може да се справи. Ако една жена не е в състояние да се справи с грижите за едно дете и то в самото начало, когато според мен е най-лесно (колкато и да не им се вярва на майките в първите месеци), то какво остава за после? В самото начало на антидепресанти, а после? После идва трудното - когато детето проходи, когато започне да проявява характер, да капризничи? Тогава какво правим?
Виж целия пост
# 18
Не разбирам, защо някои майки толкова много държат да наплашат други, сериозно?!
Аз бях изпаднала в ужас от коликите и от зъбките, защото всеки втори ми говореше колко е страшно. Няма да забравя братовчедка ми с нейният израз "Мислех, че няма по-страшно от коликите, докато не дойдоха зъбките".
Е, хубаво, но синът ми мина през коликите точно с 3-4 кризи за 3 месеца.
Сега е на 6++ и вече пробива първото зъбче. Нито сме усетили кога е станало, нито нищо.

Миналият ден бяхме на фотосесия при фотографка с 3 деца. Каза следното: "Когато седнат стабилно става по-лесно, занимават се повече с играчки, почват да комуникират, абе не са вече хептен бебета".
Та тази жена с 3 деца, изглеждаше по-добре и по-тунизирана от повечето ми приятелки (включително и мен), които в момента сме с бебета.

Така че, няма правило за кой и кога ще е по-лесно или по-трудно.
Виж целия пост
# 19
Helinor17, наистина ли си мислите, че антидепресантите са бонбони, които лекарите предписват с лека ръка?

Поне в държавата в която аз живея това е невъзможно. Предполагам, че и при авторката е така.

Психиатър може да прецени дали авторката има нужда от медикаменти, или не. Явно невежеството около следродилната депресия е повсевместно.
На човек със счупен крак сигурно ще обясните, че е лигльо, след като вие самата може да ходите. Той си измисля. 🙄
Виж целия пост
# 20
Това е медицинско състояние наистина.
Просто тя попита как излязохте от депресията и аз си позволих да се оплача

Друг е въпроса, че си имам едно на ум за психиатрите.
Трябва да ходиш подготвен и прочел

Аз лично винаги бих препоръчала психотерапия, но психиатър- не. Съжалявам, мое изкривяване
Виж целия пост
# 21
Pinsioti, за мен стана по-лесно, тогава когато синът ми отказа нощните хранения и започна да спи по 7-8-9 часа.
Затова и ти дадох този съвет.
Виж целия пост
# 22
Да кажа за антидепресантите,аз съм с епилепсия и повечето правят някаква реакция която може да докара гърч,нещо което допънително ме притеснява.Определено съм по добре защото поне си отидоха страшните мисли ако ме разбирате...Но въпреки това не ми се играе на проба грешка с анти депресанти докато намеря някой който да ме направи " щастлива"...Почти не се занимавам с домакинството,мъжа ми пуска миялна,пералня и сушилня.А аз пускам прахосмукачката робот и това е.В неделя идва момоче което изчиства основно.Мъжът ми ми помага много не е там работата.Но той не може да се отпусне и да се наспи за мен или да ми измие зъбите.Оросто когато не друсам,не храня или уригвам бебето имам желание само да седя с телефона и да си разглеждам фейсбука.Знам,че за хора с по две и повече деца най- вероятно им изглежда странно и,че имам цялото време на света но аз се чувствам буквално обсебена от бебешкото ежедневие...
Виж целия пост
# 23
Pinsioti, пробвала ли си да приспиваш детенцето докато го буташ напред-назад в количката? Или ако имате люлееща се кошара?
На колко месеца е мъничето, че не разбрах в началото?
Виж целия пост
# 24
Не се ли срещаш с други майки с бебета ?
Просто това е ежедневието на жена с бебе и малко дете.
Само бебето и малко домакиснка работа, ако смогнеш.
Дори с къпането е трудно.
Моите ме чакаха пред вратата на банята и ревяха, докато не изляза Simple Smile
Приеми, че е така. Говори с майка ти, баба ти, свекървата!
Няма ли други жени покрай теб?
То пък с този Ковид, сега
Виж целия пост
# 25
Rocket как да го махна като тя се буди и плаче? Не иска нито чай нито биберон.Единственото което пие е мляко.А това с биберона е друг тормоз,от всички марки и видове дето намерих в аптеката пробвах и не ще...
Виж целия пост
# 26
В момента не се срещам с никой,забранено е заради ковид.Бебето е на два месеца и половина,имам рилакс (нз как е на български,онова дето бебето лежи вътре и то го люля) не го иска,в количката спи само навън по паветата,а в къщи за да спи сме на смяна с мъжа ми със раницата.Вечер заспива само ако подскачам на леглото като на пружина и иска да спи само в спалнята при нас...Така общо взето..
Виж целия пост
# 27
А, не, никой не плаша. Още в началото казах, че споделям на база личен опит. И аз гледам две деца и върша домакинска работа. И, да, много ми е трудно. Ужасно трудно ми стана, откакто детето стана на две години. Който каквото и да казва не може да ме убеди, че коликите са по-страшни от мрънкане, капризничене, нежелание да се ходи на гърне, претенции за храна, рев за щяло и нещяло, постоянно следене какво върши едно дете на малко над две години.
И не случайно хората са го казали - Малки деца, малки грижи, големи деца големи грижи. Измислено е, защото е изстрадано не от един или двама.
Виж целия пост
# 28
И моят син не искаше биберон, но на 3 месеца мисля беше, когато си откри палчето. И досега с него се успокоява.
Няма да повярваш как ще се промени мъничето след 2-3 месеца.
Ще започне да държи вирната главичка като е по корем, ще започне да забелязва играчките.
Вторият месец наистина и при нас беше по-труден, защото бебчето започна да будува повече, но още не можеше да си играе и сякаш не знаеше какво да прави когато не спи, освен да мрънка. Тогава му взехме и "активна гимнастика". Научи се бързо да играе с нея и към 3 месеца, когато вече се поуспокои, започна да се заглежда и по другите играчки.
Провери в интернет за интервалите на сън и будуване в различните месеци за бебета. На мен много ми помогна да разшифровам кога се очаква да заспи малкият и кога да го сложа в количката. Аз така действах, клатушках го с количката в къщи.
За храненето, наистина не е лесно. Пробвай да даваш малко по-голяма доза преди лягане, а среднощната да намаляш.
Виж целия пост
# 29
А никога ли не си чела какво ти предстои?
Поне има интернет, форуми- чети, пиши
По телефона се чувай с приятелки, роднини
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия