следродилна депресия...

Роузи чаках с нетърпение да родя защото си въобразявах,че тогава трудното ще е разделено на две.Мислех че мъжът ми ще поема бебето и аз ще си гледам външния вид.Бях записала час при диетолог и дерматолог...Как да си представя,че нещата ще ми се видят толкоеа трудни?Тук във форума не намерих почти нищо за следродилната депресия и нещата които изпитваш,страховете и безпомощността..И пак каквото и да ми казваха познати все си мислех,че при мен ще е различно,бебето няма да плаче много,няма да има колики и няма да повръща...Абе докато не го изпиташ не можеш да го разбереш...

Pinsioti, за жалост си имала много грешна представа за майчинството.
Лично през моите очи, то не е нито такова, каквото го описва Helinor, но още по-малко е такова каквото си очаквала ти.
Истината е някъде по-средата.
След като имаш здравословен проблем (епилепсия) наистина е добре да се срещаш с психолог и да отработиш този момент с външния вид. Може би преди да родиш си свиканала с определена визия, която сега няма как да поддържаш и това допълнително те натоварва.
Опитай се да осъзнаеш, че на бебето в момента също не му е лесно.
Боли го коремчето, повръща по незнайно колко пъти на ден, нервната му система е 1000 пъти по-чувствителна от твоята и за него всяко малко нещо (всяка промяна в светлината, шумът, позицията) е ОГРОМНО.

Пинесоти, много романтична представа си имала относно майчинството. Смятала си, че ще родиш и нищо в живота ти няма да се промени, а то е точно обратното - щом станеш майка, нищо вече не е като преди. И е доста наивно да мислиш, че мъжът ти ще гледа детето, докато ти се грижиш за външния си вид. Порасни. Ще ти е нужно занапред.

Имах следродилна депресия, породена от много фактори. Плачех всеки ден. Първите 2 месеца са ми пълна мъгла, не знам кога съм спала и кога съм се хранила. След това започнах да се възстановям с намаляването на коликите на бебето. След 3 месец успявах да си изпия кафето и да се храня по 3 пъти на ден. А след 6 месец започнах да намирам време и за спорт. Пак имах лоши дни, но бяха рядкост.

Bugi надявам се и аз да вляза в релси скоро.Да имам желание за готвене и полезна храна,а скоро и за спорт.Много ми дава надежда твоя пост защото има месеци до които вече сме близо.Благодаря и Весела Коледа😘😘😘

Дожаля ми за теб, прегръщам те виртуално!
Спомних си какво е - моето малко дете е на 8, та вече ми е далеч  бебешкото  време. Аз бих ти казала няколко неща, които ми се иска някой да ми беше о време казал на мен.
Първо и най-важно - успокой се!  Споделяй как се чувстваш. Често няма да срещнеш разбиране, но е важно да се изговарят нещата. Ако ти си спокойна и бебето ще е доста по-спокойно. Случвало ли ти се е в мега крив ден, то да е съсем нетърпимо и да си казваш, точно днес ли ще ми ревеш непрекъснато? Ами ето това е - когато са малки те отразяват нашето състояние.
Второ и още по-важно: слушай шестото си чувство - природата те е създала да можеш да го родиш, можеш и да го гледаш. Вярвай си - мама знае и усеща. Ще се справиш с всичко! Няма нищо по-естествено от раждане и гледане на дете, модерните времена са объркали идеите за тези неща.
Знай също, че всеки ден ще става по-добре. Нещата  ще влязат в ритъм постепенно. Това с малки деца и малки ядове е до някъде е вярно, но му е друг смисълът. При по-големите деца грижите/проблемите стават житейски значими. Грижите от физически/количествени - 24 часова зависимост на бебето от теб, стават качествени - реално не те търси детето за нищо, ти трябва да се бориш за вниманието му, обаче трябват пари, трябва настояване с училището, внимание какви приятели има...... и т.н...... всичко с времето си.
Всеки ден минава и не се повтаря - ще се търколи зимата и ще е човече, ще може да седи, ще си играе, а и ще се излиза повече на хубавото време - дано се нормализират нещата и това да стане възможно.
Клишето - намирай време за себе си, няма да го повтарям и потретвам, ама е вярно, за това е клише. Измисли  даже и да са 15 мин. на ден да изпиваш едно кафе и да си събираш мислите.
Ще се справиш! Аз мога и ти можеш. Всичкият народ на тая земя, така е дошъл на бял свят.

Здравейте.. всякаш и мен ме е хванала тази след родила депресия.. родих преди 17дни.. но от седмица всякаш настроението ми рязко почна да спада.. нямам желание за нищо все ми е едно тъжно и самотно.. дали е депресия или е въпрос на време хормоните да ми се върнат на мястото.. ще бъда благодарна ако отговорите

От личен опит на хормоните им тряват около 3 години, за да се върнат в предишните стойности и стабилност, но може би при мен беше така, защото кърмих до година и половина

Иначе високите количества на някои хормони през бременността, които са ти носили щастие и еуфория, сега рязко спадат, което може да те прави нещастна.
Всичко, което ти се случва е нормално.
Говори с личната си лекарка, защото колкото и да е нормално, явно за някои хора е доста тежко и се налага да приемат медикаменти...

Роузи
Благодаря за отговора още във вторник ще се съветвам с акушерката когато дойде на посещение вкъщи.. но силно се надявам тези чувства да отминат скоро..