С какво ви дразнят мъжете /тема №6/

Точно това имах предвид. Някои ще ме разберат, други не..
Под това, че съм била номер едно за него, имах предвид точно семейството, не самата аз. Не се влияеше от майка си изобщо, взимахме си решенията заедно. Вече не е така.
Както и да е, не знам защо писах, като не се изложат всички обстоятелства, няма как да бъда разбрана съвсем точно явно.

Ще обясня- да забременееш по погрешка и да обявиш, че е грешка, дето си го родила, са две различни неща.

Добре де. Ако в един момент ти решиш, че е супер да родиш 4-5 деца, а в следващия се окаже че не можеш да ги нахраниш, няма ли да кажеш че решението ти е било грешно?.
И между грешно решение и дете-грешка има разлика.

Това е несериозно!
Как решаваш в един момент да имаш 4-5 деца, а в следващия се оказва, че не можеш да ги нахраниш?
Те, доколкото си спомням, не се взимат от рафта, ами първо се правят, после се износват, после има техническо време до другото зачеване.............та минават едни години.
Ако се окаже, че след раждането на децата се случи да изгубиш работа и да паднат много доходите, нормалното възприятие е, че някъде си сгрешил в разчетите за повишаване на благосъстоянието си, а не че си сгрешил в решението да имаш дете.

Смърт на партньор, инвалидност, природно бедствие. Много варианти има.

Съгласна съм с Абсурд! Каквото и да се случи напред в живота ти, би трябвало да търсиш друг грешен ход, а не да смяташ, че е било грешка да родиш! Не! Ако стигнеш до там да се усъмниш точно в това си решение, не ставаш за родител, съжалявам!

Не знам, не съм чувала досега родител да каже, че децата му са грешка, след изброените от теб, нещастия.

Много буквално приемаш казаното. Според мен е в смисъл, "не преценихме правилно". Единици се отказват от децата си.
Не е необичайно при стрес да се изострят отношенията, колкото и да си казваме, че тогава е най-важно да се подкрепяме. В повечето случаи преминава тази криза.

Ами то въобще да не ражда човек най-добре. Че все в един ден ще се окаже в ситуация да мисли, че децата са грешка. А да не говорим, че по тази логика, грешка е бил и изборът на партньор, щом си е позволил да умре, преди децата да са станали самостоятелни.

Ооо, стига де. Жената се е притеснила, изказала се по-рязко, вие се хванахте за една реплика и я чоплите като ....

И аз мисля, че се търси под вола теле.

Здравейте!🙂 Искам да ви споделя нещо и ако може да кажете вие как бихте постъпили? С съпруга ми сме вече 2 години заедно и чакаме момиченце отначало той много ме обичаше , но аз така и не можах да кажа майко на свекърва ми , защото съм много притеснителна опитах 2,3 пъти , но не можах.. Майките ни са вдовици и двете , но той много се ядоса че не казвам майко и постоянно ми викаше за всичко.. Когато разбра ,че съм бременна спря да ми крещи  , но други неща ме дразнят! Работи и дава всичките си пари на майка си и тя се разполага с нейната и неговата заплата  с тях пазарува храна , за бебето комезметики  балони глупости ,ток и тн.. За него си оставя да се поддържа за работа а на мен нищо не дава.. Не мисли ,че може нш да ми се преяде че съм бременна ..Тя ми оставя5,6 лева на ден да готвя и ако останат стотинки си вэимам по нещо ..Мисля ,че е редно да ги дели поне на 3 .. Опитах да говоря с него за това ,но той е много нервен и не мога с него да говоря не ми позволява и аз само мълча и се сърдя и не ме пита защо ..Не му пука че съм тъжна на пук даже се смее и лигави като малко дете ,а когато майка му е тъжна се чуди как да я развесели и му се скапва целият ден докато не я види усмихната ... Той ме кара да ходя с нея навсякъде без да пита искам или не за да не се чувства сама .. Прекарвам живота си с нея а не с него все едно съм женена за нея ... Споделя всичко само с нея и тя каквото каже това е! И не иска моето мнение за нищо и мисли че ще е мъж под чехал ако хората и близките му видят че много ми държи ... просто мечтите ми за хубаво семейство са разбити и не знам как да постъпя неискам да го напускам ,защото прекалено много го обичам и не бих могла с никой друг ...

Ами щом толкова много го обичаш и неможеш да си със друг ще трябва да си напаснеш представите за хубаво семейство според даденостите..
Той няма да се пробени, обаче виж може и по—зле да стане след като родиш.

Напарво се чудя каква е тази обсесия със прияждането на нещо като се забременее, при мен пък такмо обратното, губя всякакъв апетит. Все едно на небременните не им се прияжда, я да видим мен в ПМС съм като звяр за храна.

Отначало ли е така с финансите?

Е, каква е логиката да ги дели на 3 парите? Тя да плаща къщните разходи като ток и при., да купува храна за тримата, ама и на теб да ти дават толкова "джобни"? Какви са тия 5-6 лева, които харчиш за готвене? Храната ти купена, ще взимаш от нея да готвиш, с тока който е платен. Тия 5-6 лева вероятно ти ги дава именно да си имаш някакви джобни, макар че и аз не го разбирам това с прияждането на бременните. Трябва да си тъжна и притеснена не защото ти дават малко джобни, а защото очевидно не работиш, нямаш собствени доходи, и като се роди детето, няма и да проработиш в близките 1-2 години, и за всичко ще трябва да се примиряваш, защото нямаш да имаш пари, за да си платиш сама тока, храната и разходите по бебето, ако не си при свекървата.