Ако след време се окажем отново заедно в ситуация с човека, на когото сме помогнали, се разочароваме, ако не го помни или го представи като нещо минало, маловажно, забравено. Може да не го изкаже с думи. Може просто да ни покаже, че не му пука.
Аз поне точно това обсъждам, а не отплащането с думи или с подаръци.
В бг мама пиша в една тема (по собствено желание, разбира се), в която потребителки ми задават въпроси. Отговорите са дълги, пиша им цели есета. И очаквам да ми дадат обратна връзка за това, което съм им написала. Ако щете вярвайте, даже си мисля, че изобщо не изчитат целия отговор. За "благодаря" изобщо не говорим. Всеки път си обещавам, че повече така няма да правя, но не мога да бъда кратка или груба и пак си повтарям "грешката". То не е точно грешка, защото аз не мисля, че да отговоря на въпрос е грешка. Но отделям много време, без да очаквам благодаря. Просто сега ви споделям, че една на 10 благодари. Останалите 9 не са и длъжни да го правят - решението да си губя времето си е мое.