И нека наш'та ОСМОКЛАСНА баница с късмети да донесе и здраве, и успех, и за екскурзии билети!

Моите и двамата ползват геймърски слушалки, но те принципно са им срастнати с главите. В съседни стаи са, но едната е преходна към друга, а вратата между тях стои широко отворена заради котката и кучето. Не са съвсем по сами, но разстоянието между бюрата им идва около 3 метра и не си пречат. Ако трябваше да учат ДО в една стая би било кошмарно.
Мен друго ме дразни в това обучение. Като им гледам тетрадките за работа в клас и виждам, че почти нищо не пишат. Особено малкият. Твърди, че не остава време кога да пише с тези 30 минутни часове. Хайде, ще приема, че моите са мързеливи, зле възпитани и без отношение към образователния процес. Ама можеха да изписват по 2-3 страници за учебен час като си ходеха в училище, защото там не върви да си бъркаш в носа и дори и мързеливците пишеха, решаваха. А сега какво? Нищо. Особено при шестокласника. Ако не съм аз  да го карам да решава задачи, да показвам, обяснявам, да уча заедно с него местоимения и причастия, просто ще затъне. Толкова ще затъне, че и за три няма да има знания. А не е глупав, хич даже.
При набора положението е може би, може би, една идея по-добро, но само защото има 4 предмета на кръст. Направо съм супер щастлива, че няма в тази ситуация физика, химия и останалите. По математика се опитвам да изчиства пропуските, БЕЛ ми е все тая тази година, поне не е изпитен материал, с английския се примирих, че няма да го научи така както би трябвало. Надявам се, че по-нататък ще успее да навакса. Все пак добре че е английски, а не някой непознат език.
Е, наоплаках се като за първи учебен ден.

Аз специално, не мисля, че са чак толкова големи, че да не мога да им дам насока или да помогна с каквото мога. Не говоря за подсказване. Просто на мен ми се струва, че много рано ги обявихте за големи хора, способни да взимат най-правилните решения още на 14-15 год. Но, това си е лично мое мнение.

Аз не мисля, че има обидени, а всеки споделя как се справя със ситуацията вкъщи. Поне аз така го приемам.


Мен това само може да ме разсмее.
Но различни хора, различни идеали... На някой може да му пречи да има и едно дете, изборът си е негов.

Аз пък се замислих как ли я карат с дистанционната работа и обучение да речем в Токио, където е нещо съвсем естествено четиричленно семейство да обитава максимум 30-40 кв.м.
Но те са тихи и дисциплинирани, вероятно всички са със слушалки и мълчат.

Моя до преди месец нямаше дори бюро в стаята. Учеше в трапезарията която е по средата на къщата и от нея се влиза в 3 стаи. Къща ни е малка само 75кв.м на скоро я мерих и смятах. Уж сме в различни стаи, но все сме заедно 😁 Държа да чувам учителката, защото моя има избирателна глухота и по някога не чува 🙄

Аз явно съм японка или скандинавка по душа и смятам, че дори да сме г*з до г*з трябва да уважаваме личното си пространство. Всъщност пролетта известно време бяхме така, двама ученици и двама работещи дистанционно...ами някак се нагаждахме. Но всъщност сега си давам сметка защо някои смятат, че ДО не е ок и не върви. Явно има всякакви причини.
За тетрадките съм съгласна! Доста се дразня вече, а го изпитах и на собствен гръб, нали ви разправях как имах болки на ръката след уикенд усилено писане под диктовка...направо ужас но айде, не е нужно никаква крайност, непременно диктовка или нищо, но поне малко от малко да пишат, бе!

Аз също бих дала насока на детето, как да оползотворява практично времето си.
Ако Ния има нужда от от лично пространство, вярвам, че Мария си познава достатъчно добре детето и ще й го предостави.
Имаме приятелско дете, в девети клас е, ами " умира си" да е с майка си по време на ДО. Нито е принудено от обстоятелства, нито някой го кара зорлем да дели пространство с майка си.
Хората сме различни, както и нуждите ни.
Отдавна спрях да съдя хората и да им казвам, кое е добро за тях.
Доброто за мен, може да не е добро за друг.

Единия комп, ща не ща, го чувам, просто е в хола, но пък какво произношение ще докарам на стари години. До другия (тя) не ми се дава да припаря в стаята. Днес ми се наложи да вляза за нещо и какво виждам на компа: нетфликс (чете субтитри 100-те), същевременно чати на телефона и със слушалките УЖ слуша госпожата. Полудях! Доверие ли? Следобяд имахме цял час разправии, не знам какво става и каква е тази липса на мотивация...

Малкият ми син, когато има нещо за учене, само обикаля да ме търси и да учи там, където съм аз. Лошото е, че и наборът е ефективен в ученето само в мое присъствие, което направо ме влудява...
Надявам се поне малката един ден да не е нужно да учи след 100 подкани...

Не знам, аз вече се примирявам, че тази година няма да научат кой знае колко.
Няколко мои познати се прибират от Пампорово. Всички заведения в хотелите са се пукали по шевовете, маска никой не е носил, като цяло положението е било "дай да се прегърнем, брато!".
Почти съм сигурна, че от целия тоя  всенароден коледно-новогодишен гуляй до две седмици пак ще скочат случаите.
А децата ще си учат ли, учат дистанционно...

Аз вече на статистиката не вярвам. Много хора, особено в Елена са болни, но не правят тестове, за да ходят на работа.
Моя учи, защото майка му е зло куче, което дебне ☺️ като отида да пуша пред къщата, все минавам покрай стаята му и виждам какво става. Забранявам затворени врати, само нощем.
Днес си прави домашното по английски и преписва файлове с думи и направи домашното по математика. Сега има урок по български, после математика .

И аз уж съм зло куче на тази тема. В нормална ситуация нямаше да й вземем тела, но баща й може да ограничи точно определени неща - инстаграм, ютюб , нетфликс и ха да видим. Но в тази изолация, в която са, просто се старая максимално да щадя и аз психиката им и да не огранича връзката със света, та карам стоически само на предупреждения. Но като няма отсреща същото, просто не знам как да действам. Явно и възрастта си оказва влияние, специална пубертетска фаза.

Аз съм вдигнала ръце. Учи само това, което иска да научи. Нямам нерви да се разправям.

На дъщеря ми не й пречи да сме заедно по време на часовете. Понякога дори предпочита. Когато не съм на работа понякога слушам учителите, но по-често не. Веднъж попаднах на географията на големия, 12 клас, беше за Италия. Умрях от кеф!
За тетрадките - не пише. Само по бел пише уж плановете редовно. По нищо друго. Все я заплашвам, че като ги върнат учителите ще искат да видят тия тетрадки. Но ето сега по музика, ако ги върнат за втори срок, отпада...

Oт малък е свикнал да учи в отделна стая, идва при нас ако търси помощ, иначе си иска тишината и самостоятелността. Вратата стои отворена заради котката, но когато е в час я затваря. Миналата година само за 2 дни му висях в стаята, защото съседката сменяше кухня и в хола не се стоеше

На село е сам на цял етаж, изпълзява от дупката си само да яде и по двора. Пролетта му се бяха присмяли за петлите, които се чуват около нас