И нека наш'та ОСМОКЛАСНА баница с късмети да донесе и здраве, и успех, и за екскурзии билети!

Да, и Кунчев се е изказвал - само че с други идеи: По-вероятно е големите ученици да останат онлайн до края на януари, но всичко ще зависи от анализа от първата работна седмица

То зависи кой и как ще го прави този анализ.
Там все видни анализатори са се събрали...

Класното по мат (от 17.12) не е проверено, ще чака още седмица дали ще й признае задача, която била решена с неизучаван материал (но изучаван още в шести клас в смг). Започнаха с преговор какво е трапец, какво основа, бедро и т.н. При което аз й казах, че и без това е назад със сборника, НОМ е на 16.01, да не слуша по 100 пъти какво е диагонал, а да използва часа по мат, за да решава задачи. И тя ме послуша. Изключва се от страничния шум и решава. Аз с едно ухо слушам докато си цъкам на компа. Карат си кротък преговор. И изведнъж тя пита нещо Ния. Но нито аз чух какво, нито тя. И Ния изпадна в паника. Включи се, смотолеви нещо, било казано вече, здраве да е. Но сега Ния ми е сърдита, че заради мен се изложила! Казах й, че й е сбъркана ценностната система и няма какво да ми се сърди, че съм й предложила да прави, нещо, което ще й е полезно, без да пречи на другите и без да се набива на очи, което би било неуважение, много важно, че не е издекламирала свойствата на средната отсечка. Та така. Първи учебен ден и вече се сдърпахме. А така добре си живеехме през ваканцията.

Без да ми се сърдиш, мисля че е вредно да сте нон стоп в една стая и да слушаш всичко.
Аз също съм хоум офис вече 10 месеца, но по време на работа и часове сме твърдо разделени и всеки си носи отговорността, решава как да си прекара времето и т.н. Говорим за големи хора вече.

В службата нещата започнаха скоростно и на високи обороти. Направихме годишното приключване, заложих нормативите за годишното облагане. Довършвам едни вътрешни правила и започвам да попълвам един въпросник към ДАЕУ. И от днес съм ранг по-нагоре. Пу, пу, да не мие уроки.
Детето днес си чака доставка на две книги. И то е щастливо.

Права си, но не винаги има такъв вариант или поне не удобен такъв. Аз лично съм заедно с малката в хола и искам не искам като цяло слушам уроците. Омръзва ми да съм целодневно със слушалки, а и тя самата отвреме на време ме пита нещо. Каките са заедно пък в детската стая и там също си пречат и се налага поне едната да е със слушалки по време на часовете. Нямам избор, имам само още една стая, която е спалнята, но тя няма бюро и не може да съм там, по време на работа целодневно. Много рядко някоя се скрива там, за да е наистина насаме.

Не мога да стоя в банята цяла сутрин. Просто друго помещение нямам. Имам една стая с легло при майка ми, но там нито стига нет, нито има къде да си сложа компютър. В крайна сметка ми е по-важно да работя, щото от стипендията няма как да живеем.

А моят се залоства в хола и само ако реша да надникна  или да вляза, че ми трябва нещо и ще ме убие с поглед. 
Пак не можа да си учи в стаята с новия лаптоп, че пък брат му спеше там и  отново се изнесе към хола. Той спомена нещо, че имало слух за след 11ти да ги връщат, но едва ли.

Аз също съм заедно със сина ми в хола. Когато имам да свърша нещо, което изисква повече концентрация си слагам слушалките и си пускам музика (не че той много говори докато е в час)
Каквото се случва в неговите часове, си остава в неговите часове (както се казва )
Най-много да му направя забележка, че не внимава в час (особено в часовете по английски, където му е безкрайно скучно и не научава абсолютно нищо ново). Но ако е присъствено в час няма как да си позволи да се почесва и ще слуша и ще взима участие. Въпросът тук (според мен) опира до уважение на време и усилия на преподавателя, както и към съучениците му. Никой от тях не е виновен, че материалът в програмата е такъв, който вече е усвоен от него. Задължението му е да бъде в час, да внимава в час и да взима участие в час. Какво знае и какво не знае изобщо не е важно в случая.

И аз съм с малкия и лудвам.... Имаме много стаи, но и сме доста хора. Всички са заети с онлайн работа. Големият се е затворил сам на цяк етаж и не ни дава да се доближим.

Наборът е закотвен в детската заради стационарния компютър. Сестра му мигрира по стаите. Първоначално превзе спалнята, докато баща й си беше у дома, после се пресели в хола, но реши, че обстановката не й била като за класна стая и накрая акостира в кухнята. И тук вече е щастлива, защото е на една ръка разстояние от хладилника и продоволствията, а климатикът я затопля в гръб / там е подов/.

Не знам за вас, но такова непрекъснато бродиране по празниците, сиреч ядене без прекъсване, не е било от години. Резултатът е ясен поне за мен и никак не съм щастлива от цифрите на кантара. Наборът имам чувството, че е пораснал още повече и съвсем скоро ще изпревари баща му с неговите 178 см.

За кантар не ми се говори. То едно удоволствие остана...

През март и април имах дни, когато си пишех у нас по време на вече стартиралото ДО. Както и тази година в началото на сегашното ДО, когато бях болна и си бях надонесла папки у нас.
Самото дете изрази изрично становище, че най-добре се чувства сам и не съм влизала в стаята му до 14.00, когато е краят на учебните часове за деня. И аз намирам, че е необходимо ученикът да е сам, докато върви учебният процес с училището.
Големият син е до 12.01 у нас в Коледна ваканция и сам реши да се изнесе от детската, която споделя с брат си, защото и двамата си пречат при ученето. Но има къде да иде.
Вкъщи имаме стаи за 4 души, колкото сме по принцип семейството. Не знам какво щях да правя и аз, ако бяхме с една или две само... Виждам го ученика със слушалките, както когато до скоро съседите правеха ремонт, през цялото време и себе си - също така. Сложно е с ДО и поради това, че всеки разполага с различни възможности - за стаи, техника и въобще - за условия.
Позната адвокат е с три деца в основно училище, на различна възраст. В чудо се е видяла - за всеки по стая и по лаптоп. Даже е наела човек, който да им помага през деня, понеже тя все пак работи и не може да си позволи да е вкъщи с месеци и да учителства. Обаче може да си го позволи. Но не всеки може.


Аз поначало виждам опцията да се спре с това ДО в началото на втори срок. Сега е дори безсмислено - повечето ученици довършиха класна и контролни. Нашите учителки искаха класната да са поне присъствено, но като се изясни, че няма да го бъде, си ги проведоха онлайн, с всичките им огромни минуси и приключихме вече. Да си довършват там срока и да тръгват на училище вече. В нашия град, например, пикът на заразата беше октомври - ноември и май всичките ми възрастни познати се изредиха. С малки изключения.

На всички може да ни се иска да си имаме отделна стая за всеки и да си работим на спокойствие, но не всички можем да си го позволим. Принципно се води, че апартамента ни е голям, уж, 3 стаен. Ето, няма как и аз също съм в стая с малкия ученик по време на обучението му сега. Не всички живеят на широко...или както прочетох в една "друга" тема "да сме били мислили, като ги раждаме тия деца", от което останах силно възмутена!

Надявах се да няма обидени
Да перефразирам-не бих се месила в час, точно както е в реала. Със стая, слушалки, или по какъвто начин е уместно да се приложи.
Както не желая някой да ми виси на главата, докато работя. Някакви граници и уважение да има.
Децата ни вече са големи, все пак. Тийнейджъри.
И ние не живеем в палат. Аз работя в хола, детето в детската стая. При това освен отделно, е и със слушалки, аз също. Има график и се спазва.