?Въпроси всякакви за СО? 2021

  • 370 608
  • 8 988
# 7 740
Ами, да заповяда, който е недоволен.
Виж целия пост
# 7 741
Много мрачни теми сте подхванали, а край мен хората се разболяват един след друг от Ковид Sad

Най-добрата ми приятелка не смея да говоря с нея вече. Живеят си край София на вилата и всяка вечер се събират в кръчмата на селото около 30-40 човека, неваксинирани, с бебета и деца, и си пият и се убеждават, че така трябва да се живее. Обвини ме, че съм била спряла да живея, понеже нося маска и не се събирам с големи компании. Както и да й казвам, че аз по принцип така си живея и не ми тежи. Тя не го приема и настоява, че трябва да се събирам с неваксинирани, за да съм смела и да съм истински човек...? Същата жена работи в болница, баща й лежи в Ковид отделение от 2 седмици и тя ми повтаря, че всички ще умрем, но преди това да си живеем без маски и "както преди", пък който оцелее - оцелее. Понеже сме наистина близки, от нея усещам какво е настроението на "бунтарите" и ми става много зле. Опитвам се да не го мисля, но не успявам.
Виж целия пост
# 7 742
И за мен погребенията та отвратителни. Аз лично за себе си съм си мислела, че един ден като си отида от тоя свят не искам близките ми да изпращат трупа ми. Бих искала да ме изгорят и разпръснат праха ми. Искам да ме помнят, такава каквато съм жива. И не искам гробове и да ми палят свещи. За мен е важно отношението на хората към мен приживе, а всички ритуали след смъртта ми се струват напразни. Хората, отишли си живеят в спомените ни, а не по гробове, където им палят свещи и слагат камъни.
Виж целия пост
# 7 743
За да задоволя нуждите на червеите и на преживелият съпруг ще се прекрачи последната ми воля?

Разбирам скипването от фундаментални истини приживе на някои…. Whistling

Аз искам да съм донор, искам да ме кремират и съм го заявила ясно приживе. Ако ме прескочат волята - толкоз са ме зачитали.
Виж целия пост
# 7 744
Погребението има много смисли, но за мен най-важното е, да не изоставя най-близките си сами в последния им път. И ми е ясно, че те това няма да го разберат и да ги интересува тогава, но някак ми се струва важно.
Същото е и моето усещане.

Волята, изявена приживе, трябва да се уважава.
Виж целия пост
# 7 745
Всички тези ужасяващи ритуали по погребенията уважение.....
Виж целия пост
# 7 746
Четох навремето в една книга на Балзак как в различни райони на Франция изпращат мъртвите. В едната област беше театрално, с оплаквачките, тоалетите, драма пълна. В другата - тихо, в скръб, без театър. Според Балзак, първият начин, драматичният, е по-добрият за близките, защото тогава те могат да се почувстват повече подкрепени от общността, могат не само да изпитват, но и да демонстрират скръб и така някак си повече да им олекне.

Не можа да ме убеди той, аз не съм привърженик на показната страна, но всеки сам си решава.

Но да, ако не ми се зачете волята, посмъртно ще се връщам и ще витая, да видят те.
Виж целия пост
# 7 747
За да задоволя нуждите на червеите и на преживелият съпруг ще се прекрачи последната ми воля?

Разбирам скипването от фундаментални истини приживе на някои…. Whistling

Аз искам да съм донор, искам да ме кремират и съм го заявила ясно приживе. Ако ме прескочат волята - толкоз са ме зачитали.

Ти никакви нужди не задоволяваш. Заявяваш желание и то се приема или не се приема, а какво става след смъртта ти няма никакво значение за теб, освен че сега искаш нещо си и може да решиш да си теглиш ножа преждевременно от мъка, че няма да те зачитат.
Виж целия пост
# 7 748
Когато ми дойде времето и сърцето ми спре,  за мен няма значение ще ме погребат ли, ще ме кремират ли. Нека близките ми го направят така, както преценят. Аз чувства и емоции вече няма да имам. Искам те да се погрижат за техните и ако желаят да ме оплакват и искат гроб,  на който да ходят, така да го направят.
Но. Казала съм им, че много държа всеки мой орган,  който е годен, че искам да бъде дарен на нуждаещите се. На това държа.
Виж целия пост
# 7 749
Аз вярвам в прераждането. 🙄
Виж целия пост
# 7 750
Бре, че категорични изказвания. Аз си говоря с починалите често и не съм луда. Също си говоря и за тях с живите.
Виж целия пост
# 7 751
Дренче, сигур ноо те е яд, че и постмортал ще ме зачетат за човек Laughing
Виж целия пост
# 7 752
Нищо не ща да ми зачитат. Искам хората, които са ме обичали да се чувстват комфортно и да не ги притеснявам с изискванията си посмъртно. Много по-важно ми е преживе да съм имала връзка с въпросните. Дали ще се веселят след смъртта ми (даже предпочитам), ще ме кремират или погребат в тесен кръг, си е изцяло тяхно решение.
Виж целия пост
# 7 753
В "Капитан Михалис" на Казандзакис на бдението през нощта мъжете си сипват ракия, режат мезе и вдигат тостове за мъртвия, пред отворения ковчег. А на другия ден на погребението жените си реват, "както му е ред", вкл. щатните оплаквачки.
Виж целия пост
# 7 754
Всичките ритуали са с мисъл да се подкрепят живите близки.
Но светът не е същия, та доста неща отпадат естествено, не по принуда.
А за прераждане - информативно, има и такава теория, но  фантазиите са повече в нея.
Да кажеш истината на всеки, щадящо по възможност, малък или голям, е редно ,но не е да присъстват малки хора.Само ако е сигурно, че няма да се травмират. Достатъчно травми  има  и без това.

Иначе - завещание , ако има какво да дадеш,  и бетон отгоре, че няма навсякъде  кремация, пък и  ако пък свири втората тръба  и възкръсваме  да има какво да възкръсне(не знам дай Боже или не дай Боже). Просто  няма смисъл, ако не те кара отвътре да ходиш и да се занимаваш.Живи сме докато един жив си спомня за нас.Независимо дали ни е познавал , или са му разказвали.Не  е малко.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия