Дариа много обича книжки и непрекъснато й купуваме, но от няколко месеца отказва да й ги чета. Сама си ги 'чете', носи някоя любима все с нея, но когато и да й предложа казва "Дари чете" Знае имената на всички, разглежда ги, говори, уж че чете и обяснява по картинките. Дори списанията ми са й любими, че и един Гражданско-процесуален кодекс чете, за мой най-голям потрес /а той естествено е без картинки/.
Днес й купих втора книжка за Франклин, който й се очертава любимец, обаче първата, която й купих още преди месец не съм я чела дори, а е леко пооръфана от носенето и разгръщането.
А аз искам да й чета, какъв е смисъла като не знае за какво се разказва вътре? Това някакъв период на крайна самостоятелност ли се очертава да е или какво? вече се примирих, че дори не ми дава да й помагам с яденето, къпе се 50 % сама сама си ходи нагоре-надолу с някаква голяма увереност как "Дари е кака" и "Дари е мама", но поне за книжките очаквах да съм й нужна, поне докато сама започне да чете истински, а не само на уж...
Не че мога кой знае какво да направя де, като не иска, няма да чета, но поне да се оплача.