Случи ми се нещо странно XXIV

А защо си мислите че тези в жестоките катастрофи умират мъчително. Мозъка ти изключва направо при удара , нищо не усещат но ние като виждаме разчленени тела и си мислим че е болезнено. Болезнена и мъчителна смърт е когато се гаврят с теб , докато телцето ти не се предаде, когато те убият по жесток начин и то ближните ни.Аз примерно да ви кажа бях  си поодрязала пръста на две, при самия удар с брадвата без да искам се случи разбира се, докато правих разплаки го одрязах, не усетих нищо. Мястото стана безчуствено , от самия удар..

Абе хора, айде, моля ви! Стига вече! Като забиете в това умиране в темата, нямате спирка!

Да ви разкажа, нещо различно.
Имах случай преди години, когато една нощ, петък срещу събота сънувам, че ме нападат и ми откраднаха всичко златно, което имах по себе си, пръстени, синджир. Малко след това, сякаш с магическа пръчица всичко се върна обратно. Събота сутринта трябваше да свърша някои неща и отивам към спирката на тролея. Там съседката ме пита, така ли си нося синджира и аз виждам, че той се е скъсал. На него имах Нефертити и една буква V. Нефертити беше много красива. Около 1,5 см в диаметър и около главата ѝ имаше ореол. Нежна, фина и затова така ме заболя, като видях че съм я загубила. Денят беше слънчев и всичко, което беше по земята и можеше поне малко да блести, буквално светеше, лъскаше силно, че чак заслепяваше, разни стъкълца, станиоли и т.н. Върнах се по същият път по който бях минала, но не видях нищо. Оставих си вкъщи чантата и казах на майка, че както всичко блести, сигурно вече някой ги е намерил, но ще ида все пак да видя. И така както сънувах, че всичко се е върнало при мен, по същият ред първо намерих Нефертити, а после и буквичката V, макар че тя беше съвсем малка, около 8мм, нo я видях. Интересно беше, че те не блестяха така, както станиолите и стъкълцата.
А сутринта, когато излизах бях забравила за този сън. От тогава обаче не съм го забравила, както и съня, който сънувах малко преди татко да почине, но него ще ви разкажа друг път ако разбира се пасва по темата. Не знам дали тук се вписват сънища, които по един или друг начин са ни показали нещо, но ние или сме прозрели какво ни се казва/показва/предупреждава, или сме го игнорирали, но после сме направили връзката, както в моя случай.
Аз лично винаги търся някакво реално обяснение на нещата и не съм много склонна да вярвам в странно и неестествено, но понякога има неща, които аз лично не успявам да си ги обясня. И тогава наистина не знам.

Никой нищо не плаща. Такъв е бил техния избор и така е трябвало да завърши пътят им в този живот
Нашите висши аз ни предупреждават, защото сме избрали определен път и трябва да го следваме и той не включва ранна смърт.

При мен например последните ми три живота са завършили около 20-тте години и все са били страдалчески и сега висшият ми аз е решил, че в този живот трябва да съм дълголетна и да си науча разни уроци

Най-често е липса на магнезий.

При мене когато играе дясното око, е на хубаво събитие, лявото - на болест. Тествано вече 20 години!

Провокирана от последните истории и аз да ви разкажа 2 подобни скорошни истории.Само не помня дали се случиха в една година или в две последователни.
Беше лятото събота или неделя.Прибирам се по един по принцип оживен булевард с училище на него ,но нямаше хора, защото беше почивен ден.Само един мъж малко пред мен вървеше.Бях ходила много пеша и вече много изморена с тежки чанти реших да се почина малко на оградата на това училище.Малко преди да стана отдалече се  появи един мъж ,подмина ме,станах и аз тръгнах, той беше 10-20 крачки пред мен,мислих си да го изпревари,но нямах сили и както си го мислих един клон на едно дърво се счупи и падна върху него ей така от нищото.Настръхнах цялата.Нищо не му причини,леко му скъса блузата и имаше драскотина.Не ми се мисли,ако беше делничен ден и децата бяха в междучасие.
Пак лятото братовчед ми бере грозде аз му нося кофи, защото беше на стълба на тереса,аз долу.Тръгвам да ходя при него и да се качвам на  терасата и аз, в този момент чувам бягай,аз не го виждам,леко залитнах май на ляво и усетих как ножницата ми удра дясното кутрето.Голям късмет извадих тогава,че не ми се заби в главата.Като е видях пак лошо ми стана,аз си  помислих, че е изпуснал чепка грозде.
По едно време пък имах периоди,в които сънувах,неща които се случваха в реалността и малко ме плашеха сънищата ми.
Сестра ми ми подари телефон още вечерта или на следващата сънувах,че го изпускам и го чупя.И така няколко пъти и накрая след месец по супер нелеп начин го изпуснах и го счупи наистина.Дали сама си го предизвиках това,не знам ,но стана.
Кпп ,ти под хипноза ли се подлагала,че разбра за миналите ти животи?И аз искам, но малко ме е страх,макар и да ми е интересно какви съм ги вършила преди.

При мен е доста по-различно от чист интерес това с миналите животи и регресиите и практиките

Съветвам обаче, ако е само от интерес - недей да правиш регресия

Защо, не на регресията, и при какви други обстоятелства, изключващи интерес е допусима?

Аз лично, без някаква голяма необходимост, не бих оставила някой да ми рови в психиката.

Аз съм ходила на групов сеанс, от любопитство, но не бих повторила пак. Дамата ме изнерви, защото ходеше между хората и като говори, викаше, за да я чуват всички, но когато е с обърнато към мен лице викането ме стряскаше и вадеше от състоянието.
Но беше права, в началото ще ни се струва като сън, а колкото повече време минава, толкова по-ясни и реални ще са спомените.
Аз се видях в два живота.
В първия бях красива, висока, щастлива и със усещане за значимост. Ходех с кожени сандали в някаква градина, с ниски дървета. После се видях в замъка на който беше тази градина и седях в края на много дълга маса, а в другия край - много грозен, отвратителен и стар мъж. Осъзнах, че съм женена за този човек, а и не изпитвах отвращение към него, напротив, беше ми мил. И толкоз.
А после попаднах в бяло, ужасно студено място и осъзнах, че умирам, затрупана от лавина. И през това време оная ни събуди, аз се тресях от студ. Молех мъжът ми бързо да кара към дома, за да вляза в гореща вана, което и направих. По пътя зъбите ми щяха да се строшат от тракане.
Така че, ако си просто любопитна, потърси нещо такова. А защо не е редно, защото хората, които се занимават с това, искат да помогнат на хора с проблем и гледат на себе си като на терапевти, а не като на циркаджии.

Точно така.
А и регресия се прави от хора, което са готови затова и им е време, а не за забавление.
Можеш да си нанесеш непоправими щети, включително и шизофрения.

А каква е тази голяма необходимост и проблеми, които трябва да имаш,че да търсиш този вид помощ?
Не ме разбирайте погрешно, аз не гледам на тези хора,като циркаджии.

Не е само до проблеми.
Когато усетиш, че нещо не кара към това да започнеш да работиш със себе си и да се вглеждаш в теб. Тогава ти трябва човек, който да те наставлява.
Иначе за проблеми - разнородни - от зависимости, до хранителни разстройства, до болести физически и психически. Всичко може да се излекува, стига да се свържеш със себе си.

Аз питах, въпреки това два пъти се подложих на индивидуална регресия. Имах конкретен психичен проблем. Регресията, първата уж имаше връзка със сегашния проблем но не го разреши. Вторият опит беше слаб, имаше съвсем малко усещания и го считам за по-скоро неуспешен.