Почти месец живеете като съквартиранти... През това време можеше поне квартира да намериш. Не разбрах как си финансово, но под наем с две деца ще се справиш ли?
Виж целия пост
Изгони ме от вкъщи с двете ни деца
- Публикувана: 11 ян. 2021, 22:10 ч.
- Последно мнение: 2 фев. 2022, 11:29 ч.
# 30
12 ян. 2021, 09:07 ч.
# 31
12 ян. 2021, 09:08 ч.
Най-лесно е да идеш при вашите за начало. Тъкмо няма да смее мъжът да досажда както ако бихте били сами с децата. Това съвсем сама би било трудно. Аз се справих, но си имах целодневна гледачка за малкото, която ми помагаше и с готвене, домакинство. Като се върна вкъщи от работа - изпрано, чисто, подредено. Сама - съвсем сама - ако едното дете е двегодишно - не си струва да си разсипеш здравето. Още дълги години има да се гледат тези деца.
Виж целия пост
# 32
12 ян. 2021, 09:13 ч.
Финансово мога да се справя, наясно съм с наемите, но поне като ще се дават пари да е за нещо, което си заслужава. Не мога да заведа децата си в мизерия. Лошото е, че винаги всичко съм давала за семейството и никога не съм заделяла пари за черни дни... Трудно ще е, но не невъзможно. По-скоро ме е страх като остана сама да не де предам психически...
Виж целия пост
# 33
12 ян. 2021, 09:16 ч.
Събирай си багажите, децата, и у вашите. И консултация с адвокат за режим на виждане, издръжка, родителски права...
Не, нямаш време да се предаваш психически, имаш деца за гледане. Другото е чесане на езика.
Виж целия пост
Не, нямаш време да се предаваш психически, имаш деца за гледане. Другото е чесане на езика.
# 34
12 ян. 2021, 09:17 ч.
Напротив, точно сама като си, ще се стегнеш. Тези деца имат нужда от майка си.
Вашите да помагат като за начало. Дело за издръжка, род права и т.н. задължително, защото и бащата има отговорност към тези деца, поне най-малкото да им плаща издръжка.
Виж целия пост
Вашите да помагат като за начало. Дело за издръжка, род права и т.н. задължително, защото и бащата има отговорност към тези деца, поне най-малкото да им плаща издръжка.
# 35
12 ян. 2021, 09:19 ч.
Колкото и да съм против съжителство с родители, в момента това наистина ти е вариантът. Ще имаш подкрепа за доста неща, по-плавен ще е преходът към самостоятелен живот, онзи няма много да смее да наглее.
Виж целия пост
# 36
12 ян. 2021, 09:19 ч.
Това по-скоро ще стане ако останеш с него.
Чета те и усещам, че "хем те боли, хем те сърби" - говориш, че можеш да отидеш при родителите си, не не го правиш; ще де справиш финансово с квартира, ама имаш претенции да е хубава и в същото време казваш, че си при бащата на детето ти, за да прекарате зимата. Все едно при родителите ти през зимата ще си на студ на терасата.
Според мен не си убедена какво искаш и си намираш оправдания да останеш при човек, който те тормози с надеждата, че ще спре да го прави. Не, по-зле ще става. Имаш къде да отидеш, отивай, а не чакай пролетта.
Виж целия пост
Финансово мога да се справя, наясно съм с наемите, но поне като ще се дават пари да е за нещо, което си заслужава. Не мога да заведа децата си в мизерия. Лошото е, че винаги всичко съм давала за семейството и никога не съм заделяла пари за черни дни... Трудно ще е, но не невъзможно. По-скоро ме е страх като остана сама да не де предам психически...
Чета те и усещам, че "хем те боли, хем те сърби" - говориш, че можеш да отидеш при родителите си, не не го правиш; ще де справиш финансово с квартира, ама имаш претенции да е хубава и в същото време казваш, че си при бащата на детето ти, за да прекарате зимата. Все едно при родителите ти през зимата ще си на студ на терасата.
Според мен не си убедена какво искаш и си намираш оправдания да останеш при човек, който те тормози с надеждата, че ще спре да го прави. Не, по-зле ще става. Имаш къде да отидеш, отивай, а не чакай пролетта.
# 37
12 ян. 2021, 09:22 ч.
Чака авторката. Първо зимата, после малкото ще боледува, после голямото е много привързано към баща си, трето той не е бил такъв, четвърто.......
Виж целия пост
# 38
12 ян. 2021, 09:23 ч.
Една позната, преди години, роди на 20, разделиха се с бащата, буквално родителите и отгледаха детето, тя учеше, работеше, гаджета въртеше, сега детето е студент, тя си гледа работата и живота, и изобщо не и е зле,,,
Виж целия пост
Колкото и да съм против съжителство с родители, в момента това наистина ти е вариантът. Ще имаш подкрепа за доста неща, по-плавен ще е преходът към самостоятелен живот, онзи няма много да смее да наглее.
# 39
12 ян. 2021, 09:34 ч.
Някъде беше писала, че си правила много компромиси, за да не разберат родителите ти за проблемите ти. Защо това ти е важно? Значи тази среда, която осигуряваш на децата си, ти е ок, но вашите да не знаят. Не те разбирам. Важното е какво ще кажат хората, а не как вие в действителност сте. Искаш да изглеждаш като успяла и щастлива жена пред вашите? Добре, успей, бъди щастлива, сега не си нито едното. Ще се сринеш, ако останеш сама - а сега не си сама, така ли?
Виж целия пост
# 40
12 ян. 2021, 09:39 ч.
Ако родителите ти са те възпитали правилно, има да се мъчиш цял живот.
Срам е това, от собствената глупост. И мен би ме било срам - един път да се нахендриш, ама втори...
Виж целия пост
Срам е това, от собствената глупост. И мен би ме било срам - един път да се нахендриш, ама втори...
# 41
12 ян. 2021, 09:40 ч.
За да не ги тревожа, а не за да изглеждам много успяла. Разбрах, че дори да крия, те разбират, все пак са ми родители, усещат ги тези неща и на никой не направих услуга. Прави сте, сигурно пред себе си не признавам, че имам надежди и отлагам... Обмислям срещи с психолог, надявам се да ми помогне. И за децата знам, че подобна семейна среда няма как да им се отразява добре, дори да са толкова малки... Липсва ми смелост, кураж, разбирам, че съм слаба, но как изведнъж на човек му идват сили да се откъсне и пребори... Първо себе си трябва да преборя...
Виж целия пост
# 42
12 ян. 2021, 09:43 ч.
Защото се самоуспокояваш, че не е толкова зле положението. Даже съм сигурна, че си преценяваш собствените емоции и си казваш - то, всъщност не е толкова лошо, какво съм побояла и аз...
Виж целия пост
# 43
12 ян. 2021, 10:48 ч.
Прощавай, но колкото и да съчувствам, това вече ми идва малко ... лигаво. Какво сили да се откъснеш, какви психолози и прочие. Той те е откъснал. Някой ден ще си намериш изхвърлени гащите пред вратата.
Виж целия пост
Прави сте, сигурно пред себе си не признавам, че имам надежди и отлагам... Обмислям срещи с психолог, надявам се да ми помогне. И за децата знам, че подобна семейна среда няма как да им се отразява добре, дори да са толкова малки... Липсва ми смелост, кураж, разбирам, че съм слаба, но как изведнъж на човек му идват сили да се откъсне и пребори... Първо себе си трябва да преборя...
# 44
12 ян. 2021, 11:33 ч.
Авторке, личи си, че не си първична и проста. Напротив! От писанията ти струи чувствителност и съзнание. Но, човек трябва да преценява дали в една ситуация има изгода, т.е. дали чакането си заслужава. Мъжът ти не те обича, не те иска, тормози те всячески ... Какво още трябва да направи? Да те набие пред децата? Помисли си дали този епизод от живота ти ще има значение след 5 гидини, ако сега проявиш твърдост и решителност, отидеш при вашите, по-късно си стъпиш на краката, заживеете спокойно, айде не луксозно, но нормално? Няма, защото всичко ще е зад гърба ти. И обратно - ако останеш при този тровник още 5 години, ти за къде ще си? За психиатрията.
Много малко хора в наши дни раждат деца и остават с един и същ партньор цял живот. Не си единствена - пълно е със случаи като твоя. И имаме примери тук и във форума за щастливи (т.е. нормални) развръзки след това.
Индианците са казали: "Ако усетиш, че яздиш умрял кон, слез от него."
Слизай от коня!
Виж целия пост
Много малко хора в наши дни раждат деца и остават с един и същ партньор цял живот. Не си единствена - пълно е със случаи като твоя. И имаме примери тук и във форума за щастливи (т.е. нормални) развръзки след това.
Индианците са казали: "Ако усетиш, че яздиш умрял кон, слез от него."
Слизай от коня!
Препоръчани теми