Притиска ме.

В последните години няма никакъв проблем студентка да завърши медицина, работейки като промоутърка, например, или каквото свари. По моето време беше или учиш, или работиш, лекциите бяха задължителни. Кредити и пр екстри не е имало, може и да е, аз от учене да съм изтървала кирията. Да живей бегемама с приказките на ангро. Няма начин да няма начин

Въпросът е с какви знания е завършила. Неслучайно университети, които държат на реномето си и имат претенции да изкарват първокласни кадри, не дават на своите студенти да работят. И пак неслучайно после тези студенти ги вземат с предимство на най-добрите работи.

Не съм чела повечето коментари.  Ще отговоря на първия пост. За мен мъж, който живее с техните на 30 и търси прекарване на оскъдното време с младото му гадже при родителите, е огромна червена лампа.  Това не е заявка за сериозни намерения, а мироглед,  предполагащ постоянна симбиоза и зависимост + приемане на партньора като придатък.
Сериозните намерения при самостоятелен индивид се изразяват в желания за съвместно съжителство, прекарване на максимално време заедно и общи планове, а не в сбирки с мама и тате.  Разбирам да се посещават отвреме-навреме родители като двойка, ако те са в друг град, но да настояваш за вечери и обяди ежеседмично, си е предпоставка за сериозно вмешателство при задълбочаване на отношенията.

Авторката не се кефи на еснафчето, с което ходи, и с право. Доста видимо е, че раздялата е неизбежна
И по-добре.

Кратко и точно обобщение на цялата тема. Няма какво повече да бъде добавено.

.     Много точно описано.Такива хора има и мъже и жени.Стоят си в къщи на по 25-30+г. Не са се отделили емоционално от родителите и възприемат връзката като виждане от време на време и разбира се огромна част в неговото, нейното семейство + вмешателство и то не малко. Твоите родители ще останат ка заден план, а ти също.

Не съм чела коментарите, 15 страници няма как да изчета.
Напълно си си в ред, странни са тия общувания с родители.
Вие говорили ли стеза бъдещето? Някакви планове да се съберете? Ако да - къде? Имам чувството,ч е той ще иска или при мама, или няма нужда.

О, моля те, хайде не обобщавай кои са ценените милионери. Всички са мразени по някакъв начин.

Моите овации ги обират наследствените. Да не спорим кой на кого ръкопляска и да не твърдим, че целият свят се възхищава на това, на което и ти.
А нагоре какво си ги подчертала тези те, те, те..., сякаш някакво углавно престъпление се извършва в семейството. Да не са дошли да живеят в апартамента, в който твоите родители са построили. Живеят си в наследствените имоти. Ако родителите ще са по-щастливи, да ги припишат на съседските деца, за да може техните да се вземат в ръце и да плащат наеми.
А знаеш ли колко родители живеят в къщите, в които децата им, те са построили, ядат от храната, която те са произвели, купили, докарали...  Тези родители кога ще станат самостоятелни? На по 70 години чакат децата да им купят лекарствата. Това са семейни отношения.
Те, те, те  и подчертано дебело, за да ни се набие в канчетата.
Родителите създават деца, защото искат. И цял живот ще им пука дали тези деца са задоволени, успели и щастливи.

Не знам откъде накъде на бедния българин му дойде в главата идеята, че на 18 детето трябва да заживее с някое гадже и да се бори с живота. Не е хич възпитателно. Трябва да има респект към предбрачните отношения, а не да се създават условия за ергенски квартири с разхвърляни се боксерки, кутии от пици и бутилки по пода.

Почнах следването си 2003 и много от моите съученици избраха да следват в чужбина именно заради възможността да се издържат сами. Някои имаха добри стипендии, други работеха... познавам момиче, което 2 години работи по корабите за да изкара пари за да може да запише фармация. Познавам 2 момчета, които успяха да вземат студентски кредит. Единият с изкарана първа година медицина, вторият с изкарана инженерна "prépa". Аз им се възхищавам, защото знам колко им беше трудно. Наскоро един от тези мои приятели ми сподели, че ако трябва пак да мине по същия път, няма да има сили.
Та да сравняваме тези хора и 30 годишни готованковци... идва ми неуместно.

И ти ли живееш с вашите или са ти подарили жилището, което обитаваш? Не се заяждам, съвсем добронамерено питам. Нещата от живота са това, все пак. Не виждам защо, ако при някого фактите стоят по сходен начин, трябва да го крие, сякаш го е срам. Просто гледната точка в много случаи е проекция на нашите собствени обстоятелства. Битието определя съзнанието, както са казали мъдрите хора.
Аз съм самостоятелна от много отдавна, съответно – мога да ценя и уважавам истински само хора, минали по моя път.
Разбира се, че на наследствените милионери няма за какво да им се възхищаваме. Те са просто консуматори на привилегии, не и генератори на блага. Тузари по произход. Но дори и да са способни да умножат богатствата на родителите си, не може да се пренебрегне фактът, че е далеч по-лесно, ако разполагаш с 8 млн., да ги направиш 10, отколкото да стартираш от нулата и да натрупаш дори само 1 млн.
На self-made милионерите може да не им се кланя целият свят (никъде не съм твърдяла подобно нещо), но определено са за предпочитане пред другия типаж. Богатството им е атестат за реални качества. А и не са подвластни на маминка и папашка, в общия случай.

Всъщност, точно това правят. Е, разбира се, не в толкова елементарна постановка, като представената в цитата. Редица публични личности, като Бил Гейтс, Марк Зъкърбърг, Майкъл Блумбърг и много други, категорично са заявили, че няма да оставят на децата си нищо от огромното богатство, с което разполагат. Всичко ще замине за благотворителност. Това е все по-нарастваща тенденция в западните общества. Има си интересни статистики по въпроса, според една от които само 68% от милениълите имат очаквания, че някой ден ще получат наследство (имоти, пари, други придобивки), но за сметка на това – едва 40% от родителите реално ще оставят нещо на децата си.

Има си една много хубава българска поговорка за тези случаи: "Къде си виждал крава да суче от телето?". Е, да, доста просташко-аграрна е тая приказка, ама в същината си е болезнено вярна.

Аз предпочитам да не наричаме хората на 30 години готованковци.

Радвам се за твоите познати, но не всички стават и имат амбицията да са учени или бизнесмени. Може да реши да си направи цехче за кифлички и да не ходи в Нидерландия за магистратура. Някой трябва да произвежда и кифличките на тази държава. Друг да й сади магданоза, картофите, да дои кравите, да работи на скеле, в електрото, на касата в магазина, да стане пчелар или билкар... Това не са хора готованковци. По-скоро са си преценили възможностите и избират нещо по-ниско, но по-продуктивно за тях, което пак налага работа на смени, ставане по нощите, лягане късно. Други може да не са правили кой знае какви преценки, но така да им се е стекъл живота.
Не може всички в чужбина със заем за университет и апартамент на главната търговска улица. И минимум директор!
Иначе, поздрави на успешните ти приятели, но съм сигурна, че имаш и по-обикновени приятели, които са си изкарали образованието и по-купонджийската.

И тези хора обвързваха ли се  и правеха ли семействата си съпричастни с периспектива на връзките си или си учеха и излизаха с гаджета понякога.Следваха ли мечтата си да учат,  а не да придобият хартийка - диплом, с която да заемат някаква административна длъжност.Или станаха професионалисти  и доволни от себе си, че могат, знаят , постигнали са нещо.
Вярно е , че учейки годините си минават, завършват и искат повече да постигат, а също и през целия си живот го правят ,свикнали да искат още, защото могат.

Няма голямо значение дали родителите те издържат или си сам , трудното и удоволствието са си твои.Хубаво е да е лесно.
И целта децата да са отделени не е да им е трудно, а  да се научат да разчиат на себе си.Ясно е ,че да живееш,  учиш и работиш в един и същи град е  улеснение, няма да се изнесеш на квартира заради идеята, но като завъдиш гаджета не е  много редно да ги водиш при мама, ако не си тинейжър още.Щом работиш , освен ако не си отделно домакинство, се устройваш с любимия насаме.Имотите на мама и  тати няма да взема аз.Това е период , през който трябва да се мине.
Да си готвиш, переш, плащаш сам.
Иначе от мама минаваш на жена си да те обгрижва  битово и   и прибавяш едно дете преди да има деца.Или мама да пере и нея трябва.
Разбира се ,че има всякакви хора, участват в домашните задължения, обгрижват се , има площ да свият семейство и се разбират с родителите.При условие, че и  двамата искат това.Или няма накъде и се примиряват.
Ама високите амбиции се заплащат с минуси и плюсове и не може всички да са баничари.

Докато човек учи е нормално да помагат родителите. Ако учи в същия град да си живее при тях няма лошо. Няма лошо и в началото след завършване докато проходи в професията и има възможност за самостоятелност да е при тях. Лошото е, когато има симбиотична връзка. Порасналият 28 годишен мъж/жена се възприема като дете от родителите, не поема отговорност за себе си, не се опитва да се справя сам и освен, че ходи на работа си го гледат в къщи - готвст му, чистят, перат и т. н. Още по-лошо е ако има връзка и си натискаш гаджето при родителите и непрекъснато го занимаваш с тях. Минал съм по този път с такъв човек. Това са отклонения, няма как да има норнална връзка в такъв модел. Подобен човек зачита само себе си и роднините си, но не и партньора си и неговите близки. Всеки човек се бори и иска самостоятелност, което след  25-30г. да не го правип, освен ако няка някакви други причини не е нормално.  Тук не говорим за помощ при нужда от родителите или помощ за тях. Роднините трябва да се подкрепят, но човек да не иска да създаде собствено семейство и дом, а да си тика гаджето при родителите на 25-30+ години хич не е ок.

Есме, понякога не можем да наречем черното бяло. Между другото,за да имаш цех за производство, се искат определени познания за счетоводството, санитарни норми, кодекс на труда и тн. А и известна сума пари за да се осигури кеш-флоу поне в началото. Не е нещо, което се получава с щракване на пръсти. Същото е да се занимаваш със земеделие в достатъчен размах за да можеш да изхранваш семейство. Нещата не се свеждат до прекопаване на картофите.
Аз самата се радвах на помощ от родителите ми в 70% от времето и мога да направя сравнение. И затова наистина се възхищавам на хора, които са се справили сами. Като родител знам, че ще трябва да побутвам извън гнездото. Няма да е лесно, но това е правилния начин. Например днес ми е най-лесно аз да обличам сина ми, но не това е начина, ако искам той да се научи.

Есме, независимо дали един мъж кара такси, прави кифли, поправя обувки, създаването на отделен живот и дом за жена му е някакси приоритетен измерител за това доколко е готов да има дом и живот с жена.