Притиска ме.

Blаck Cat, не зная в каква област е толкова добър ТМ, но все пак не всички стават за IT например. Все още няма виртуална храна и вода, както и други материални придобивки.
Забелязвам тенденция принудата да се представя като по-добрият избор.
Мъжът ти сигурно щеше да си живее при техните, ако учеше всъщия град. Нормално в друг град да се стегне и да се справя сам. Но това не значи автоматично, че родените тук трябва непременно да последват неговия пример, след като имат жилище на разположение.
В темата за Муньовците всеки втори пост беше как някой софиянец живеел с майка си след 20-тата си година и се съобразявал с нея. Дай да се изнесат от родния си дом, само защото момата не е тукашна.

И те съветвам да не вярваш много на гръмките фрази на Гейтс и Зукърбърг. Достатъчно е децата им да влязат в семейния бизнес, баз да се явяват на конкурси. Не зная  тези деца с какво се занимават, но далеч не са равни да речем - с моите, ако ще бащите им 1 цент да не им оставят.

Какъв е тоз нескрит интерес към чуждия мъж, или пък черна котка го пуска на пазара, щях да питам, но видях това и не знам какво да кажа.

Значи от до тук прочетеното излиза, че всеки 20 годишен, следва да излезе на квартира, върпеки че може да е от същия град и да има достатъчно стаи в апартамента на родителите си или пък родителите имат празен такъв. Не бива и да постъпва в семейния бизнес, щот нали пак бил мамино синче. Или иначе кзано, за да не е муньо, според ССФ, следва всеки да започва от нулата или най-много да му платят обучението, ако е некадърен да учи и работи (че нали има и такива). Аз лично не бих искала да попадам на лекар (примерно), който е работил, докато учи, само за да се бие в гърдите, че бил самостоятелен. А дали 30 годишните живеещи с родителите си са муньовци - ако да речем плаща сметките и храната на всички? Ако се включва в чистене, пране и готвене?

Обичам да давам за пример евреите, народ известен с бизнес нюха си. Като момчетата поотраснат, се пращат да чиракуват задължително при чужди хора. Да се научат да се справят на чуждо място и на друго ноухау. Нищо, че при бащата също има място. Обикновено подобни фамилии просто си разменят децата.

Да, когато ще има дом с жена.
Когато ходи по дискотеки, учи, доучва, избира си магистратура и си има гаджета, това не го вълнува.
Сигурна съм, че много от обсъждащите тук и даващите акъл на 28 години не са подсигурили дом, пантофи на партньора и изтеглен заем за кола и вила.
Освен, ако семейно-наследственическите възможности не са осигурили самостоятелност на порасналото дете, но това е друг късмет.

С нов дом или при родител, хората няма да спрат да се женят.
В случая единият не е готов, има планове и не иска да бърза.А семейното сближаване, води до  връзка ,не приятелски отношения, дори с екстри.
И ако не се е научил човек да се обгрижва, да е  завършен, а не детето , което се подчинява, в едно съвместно съжителство  любовта не стига ,обречена  е.
Аз не знам как съм живяла и дори не осъзнавала, 6 човека, но 60 кв. плюс общи   - кухня и багажни.И през седмица още 4 човека, не можеш да се разминеш из къщи.И готвя, дори имам случка, дето ме осъзна - сбор, сменят датата на моето село да съвпадне с тази тук и решаваме да отидем, спим, празнуваме ,връщаме се и свекърва ми  направо изпушила  ме строява как може да я оставя да шета на сбора.Синът и с децата си е бил.Втрещена бях, доколко   нахална е и  аз доколко послушна.
Накрая , на старини пък си говореше  как готвила ,  а аз на манифестация.На 1,24 май  и 9 септември имаше манифестации.И пържеше 2 кг кайма на кюфтета, тежка работа.
Дори сега да я гледат като писано яйце една снаха, едва ли, но неусетно става придатък на едно семейство.Неусетно нейните желания отиват на заден план да има мир.
Да ти шетат също има цена.
Убедена съм, че от векове поокленията имат различен "вкус" за живота.На мъжа не му пречи да си продължи  у дома.
Аз не бих  искала да живея както е било, независимо че съм от другата страна.Това означаав  конфликти и промяна .
Точно като си спомня  миналото, казвам, отделно.
Дори в една къща, обособени  дялове, територия и  се молете да са  тактични всички и  да не се месят.
Помощ  като бъде поискана, трябва си.
Ако не може друго, оправдано е да се помога с наем поне за известен период ,в който младите да се напаснат.Ще е полезно.
Или ставаш  част от цялото или си запазваш независимостта .

Човек, неизлизал от къщи  и не вземал решения, не правил сметки, (финансите са важни)не се справял сам не става.
Може да си работи във фирмата на тати, но сам да  си бере грижа.

Баба ми е  хлопала по прозорците като се карат майка ми и баща ми  да спрат.
Няма начин да чуваш  и не се намесваш.Да не се кажеш мнението , което си е твое  и на никой друг.

Имам приятели, чиито семейства ги обезпечиха и изкараха супер образования, магистратури, сдобиха се лесно и бързо с красиви жилища, имам и такива, които не случиха на родители и сами си осигуряваха общежитията, търсиха си работа, гадже софиянка, за не обикалят квартирите И едните, и другите станаха хора!
Пак се чудя откъде дойде това правило, че на 30 някой вече трябва да е купил апартамент или да е направил хазяина си богат.
Особено пък българите, които вярват, че в живота си човек трябва да направи 4 неща - да посади дърво, да построи дом, да създаде деца и да ги изучи.

Проблемът по-скоро може да е от спецификата на годините. 7-8-10 години не е кой знае каква разлика, ако хората са на по-късен етап. Но между 20- и 30-годишна възраст, такава разлика може да се окаже съществена, защото единият вече мисли за семейство и по-зрели отношения, по-зряло поведение, а другият току-що "стъпва на дансинга" и от училище в родилното не му се ходи.

Аз мисля, че не е проблема в това на 30 да си при родителите ако си сам. Проблема е да не си готов да се откачиш и да има симбиоза. Може да си живееш при тях  и да си самостоятелен.Не е добре да си на 30,да имаш връзка, да имате възможност да сте си самички и да тикаш гаджето си при родителите и да го занимаваш непректснато с тях. Родителите и на единия и другия е редно да се посещават от време на времв, но до там.

Много ми допадна мнението ти и то написано от мъж. Точно на място. Имах гадже, с което можехме да се изнесем на квартира общинска и то. Но той упорито отказа да се изнесе от маминка. Ами разкарах го - за какво ми е? Май още живее с маминка и чака някоя заблудена мома да се натири завряна снаха.
Някои мъже никога не порастват - просто чакат маминка да хвърли топа, за да вземат жилището. А докато хвърли топа ще им прислугва, а те ще оправят съпругата/приятелката в съседната стая. Аху-иху... нито разходи за жилище, нито за ток, вода, храна. На мама милото детенце то.

Има и такива, които са се изнесли в друга държава и пак правят това, което мама очаква от тях.
Привързаността не е и осъдителна, все пак. Има хора, които за родителите си ще направя всичко, има и хора, които за приятелите си ще направят всичко.
А има и такива, които ще направят всичко за себе си.

Тъй е, въпросът тук е за семейството си какво ще правят.Има една приказка,лястовичката пренасяла малките през море,  и питала, ще я глада ли всяко птиче.Обещавали и тя ги пускала във морето, само най-малкото казало, че ще има пиленца да си гледа, та ...пренесла го ,че не лъже.
Като имаш семейство мама  и тати в разумни граници, гледаш напред първо, после тях ,но второ място.
И е работа на родителите ти да те изградят самостоятелен,  да умееш да вземаш решения  и да си държиш на думата.
Връзките са родителите са важни,  не се отменят.
Лошото е, че  онзи бит свърши.

Не би ми направоло добро впечатление, ако се запозная с младеж, който бързо-бързо ми даде да разбера, че не признава семейството си и не се понася с родителите си. Не казвам да го говори, защото може да приказва, каквото си иска, ако мисли, че така ще се хареса на бъдещата съпруга.

Това е другата крайност.Първата е да си ги харесва повече от децата си.Точно като дойдат децата става интересното.До тогава повечето хора са без проблеми.

Не виждам защо трябва привързаността към родителите да се противопоставя на желанието да бъдеш самостоятелен?

.  Ами не трябва.Хубаво е да си обичаш родителите и да чувстваш привързаност към тях, но ако това е прерастнало в непрекъснато споделяне на лични неща от връзката, вмешателство, непрекъсната  нужда да си при тях и чувство на вина, ако не си край тях вече говори за симбиоза, липса на най-вече емоционално отделяне. Който се е сблъсквал знае за какво става въпрос.Повечето хора не подозират, че може да има подобни отношения. За 25-30 годишен човек да кисне при нечии родители при положение, че не го прави при своите си е мъчение.