Как да изляза от депресията?

  • 4 217
  • 72
Здравейте! Пиша тази тема, защото имам нужда да споделя и защото не искам да тревожа близките си в това иначе трудно за всички време. Не съм щастлива и ми е трудно да изляза от мрачното настроение, в което затъвам. Наскоро приключих поредната несполучлива връзка. За съжаление, беше с колега, с когото работим съвместно и продължаването напред се оказва изключително трудно за мен. Не мога да се дистанцирам, нито да спра да общувам с него и това прави забравянето за този човек непосилно за мен. Времето и обстановката също допринасят, стоя вкъщи сама с мислите си, навън е студено, всичко е затворено и няма с какво да се разсейвам. Имам приятели, които са до мен, но предвид случващото се, срещите ни са доста по-рядко от преди. Знам, че времето лекува всичко, но имам чувството че нямам време. Наближавам 30-те и зад гърба си имам само провалени връзки. От страх да не бъда сама винаги съм се впускала в отношения, които знам, че нямат бъдеще. Чувствам се сякаш времето ме притиска, а аз никога няма да намеря правилния човек. Усещам, че и близките ми и семейството ми имат очаквания, че трябва да създам семейство, постоянно ми говорят за това, по празници ми го пожелават "за да ги зарадвам", а това още повече ме подтиска. В тази обстановка дори няма къде да срещна нов човек и се чувствам ужасно сама. Опитвам се да не го показвам през деня, но има нощи, в които се будя в плач. Обикновено бих се опитала да бъда максимално ангажирана и сред хора, за да се разсейвам, но в момента не ми остава друго, освен да стоя вкъщи след работа сама.. и така вече една година.
Виж целия пост
# 1
Успокой се! Не влизай в някакви рамки и не се старай да покриеш нечии очаквания. Занимавай се с някакво хоби, запиши курс за език, кани приятелки на по вино вкъщи. Ще срещнеш любовта, когато най-малко очакваш! Но първо, трябва да се научиш да се обичаш и да се чувстваш добре сама. Така риска да попаднеш в нездравословна връзка, става по-малък.
Виж целия пост
# 2
Ако има начин да смениш работата, направи го. Наистина ще ти е трудно, когато този човек е около теб. Но не е невъзможно да се справиш. Ти си много млада още, ще срещнеш подходящ човек, имаш време.
Виж целия пост
# 3
Тренирай. Дори вкъщи има начини за тренировка, в нета можеш да намериш програми за начинаещи, хранителен режим и пр. Ще те мотивира и разсее. Не мисли за ново обвързване "на всяка цена" или защото другите го очакват. Остави нещата да се случват от самосебе си. И един приятелски съвет - не се забърквай с колеги, защото после се налага да сменяш работата.
Виж целия пост
# 4
Обичам работата си прекалено много, за да я сменя, дори в момента тя е едно от най-хубавите неща, които ми се случват, така че това не е вариант за мен. Около мен сякаш всички се обвързват и създават семейства, а аз все още съм сама. И колкото повече време минава, все повече се притеснявам, че живота ми не протича така, както би трябвало и че след време ще е късно и още по-трудно да срещнеш подходящия човек, а и за създаване на семейство и деца..
Виж целия пост
# 5
Знам колко е трудно в изолация, донякъде повечето сме изолирани. На човек му иде да вие като вълк срещу луната.
Няма  ли с кого от близките да поговориш, примерно сестра, и да озапти побеснелите роднини? Няма как другояче да ги определя. Такава пък нетактичност, като че ли ти не искаш и като че ли е тяхна работа изобщо.
Просто някой трябва да им каже да те оставят на мира! А ако няма кой друг, ще трябва ти да се пресилиш и да кажеш директно на майка ти, че не зависят от теб тези работи, че всеки с късмета си и не ти правят добро с такива подмятания.

А иначе, и аз бих се замислила дали да не си променя работата в тази ситуация. Помисли си как да обърнеш нещата в твоя полза, така че да отидеш на по-добра работа. Ако за целта трябва да изкараш някой курс,нещо онлайн - направо чудесно, хем ще се разсееш.

Скоро ще дойде пролетта и мрачните мисли ще се разсеят. Използвай студеното време да направиш нещо за себе си - тренирай нещо вкъщи, учи нещо. Помисли си за какво никога не си имала  време и го направи. Ето, аз бях запуснала йогата, сега пак я почнах.
Виж целия пост
# 6
Имаш доста невъзпитани роднини.
Кажи им го.
Виж целия пост
# 7
Епидемия в пандемията ли има? За три дни втора девойка под 30 е в депресия, че няма да намери "единствения" и времето ѝ изтича. Вие шегувате ли се, млади момичета?!?
Намери си хоби вкъщи - боядисвай, твори, чети, готви, гледай сериали ... Не е нужно да стоиш и гледаш в една точка самосъжалявайки се.
Виж целия пост
# 8
И аз съм имала такива моменти.
Първо,  никога не тръгвай с някого само и само да не си сама. Аз следвам принципа "По-добре сам, отколкото зле придружен". Щом работата ти харесва, няма ли вариант да смениш само фирмата, да си останеш във същата сфера? По-добре ще ти е ако не си колежка с бивши. Колкото до свободното време запълни го с някакъв курс, който ще ти е интересен - шофьорски, езиков, козметичен.... Тренирай.
Виж целия пост
# 9
Не позволявай на роднините да те притискат и да те карат да се чувстваш виновна, че не можеш "да ги зарадваш". Чудно, още ли останаха хора да намилат на под 30 годишна жена...
Виж целия пост
# 10
Фирмата е една от най-добрите в страната с много добра работна атмосфера. Наскоро получих повишение, а и предвид икономическата обстановка, да се предам толкова бързо и да напусна, докато толкова хора са без работа, а и да стартираш на ново място с изпитателен срок насред пандемия ми се вижда немислимо. С него сме в добри отношения, мъчно ми е, но не го показвам, държи се приятелски, просто сме ограничили разговорите единствено до служебни. Трябва да намеря начин да го преодолея, без да си тръгвам. А колкото до роднините, знам, че го казват, защото искат да съм щастлива, а и не знам дали проблема е в тях, защото такива изказвания съм чувала и от познати, че дори и от колеги по време на работна среща. Просто явно наистина не се приема за нормално да си все още необвързан на тази възраст.
Виж целия пост
# 11
Обичам работата си прекалено много, за да я сменя, дори в момента тя е едно от най-хубавите неща, които ми се случват, така че това не е вариант за мен. Около мен сякаш всички се обвързват и създават семейства, а аз все още съм сама. И колкото повече време минава, все повече се притеснявам, че живота ми не протича така, както би трябвало и че след време ще е късно и още по-трудно да срещнеш подходящия човек, а и за създаване на семейство и деца..

Проблемът не ти е провалената връзка, а че прекалено си се фиксирала в това, което още не ти се е случило. В момента изживяваш възрастова криза, понеже чувстваш, че не си изпълнила задачите на предходния период. Натискът на роднините допълнително влошава нещата. Дали и колегата е такава любов, или просто си го виждала като изход от напечената ситуация?

Не се шашкай, навлизаш в супер години и тепърва ще ти се отварят какви ли не възможности. Сега ще ти е малко трудно с колегата, понеже не можеш да се дистанцираш, но ще дойдат други мъже, и той ще стане фонов шум. Не се вкопчвай в него, а давай смело към следващия.
Виж целия пост
# 12
Знам, ужасно е ,преживяла съм го....но времето лекува, абстрахирай се от него, не го поглеждай дори...много е трудно, но нямаш избор. И повече никога не се забърквай с колеги. Те хората са го казали " Там където си вадиш хляб, не си вади оная работа " и са били много прави.
Виж целия пост
# 13
Обичам работата си прекалено много, за да я сменя, дори в момента тя е едно от най-хубавите неща, които ми се случват, така че това не е вариант за мен. Около мен сякаш всички се обвързват и създават семейства, а аз все още съм сама. И колкото повече време минава, все повече се притеснявам, че живота ми не протича така, както би трябвало и че след време ще е късно и още по-трудно да срещнеш подходящия човек, а и за създаване на семейство и деца..
Не е вярно, че животът ти не протича както трябва, защото си необвързана, а повечето около теб са семейни. Просто при някои хора нещата се получават по-трудно и всеки е с късмета си.
Вие с колегата защо се разделихте? Предишните ти връзки какви са били?
Виж целия пост
# 14
Лошите връзки са плод на лош избор, а той е следствие от желанието да се обзаведете с мъж бързо и на всяка цена. Щото всички се женели, а и роднините напират "да ги зарадвате"...
Наистина, какво ви става, момичета?! Бракът не е еднократен акт за себедоказване, а продължителен процес на напасване и ДРЕБНИ компромиси. Ако започнете с едрите компромиси още в избора, нали се сещате докъде ще стигне накрая? Справка: многото теми в този раздел от млади жени, успели "да зарадват" близките си.
Ти не си половин човек, та единствената ти цел и начин на успешно осъществяване да е да си намериш половинката. Вместо това потърси себе си - признай и приеми недостатъците си, зарадвай се на преимуществата. Когато си в хармония със себе си, когато се почувстваш самодостатъчна, тогава имаш шанс за добра връзка. Хубави съвети са ти дали, влез онлайн в групи с твоите интереси, общувай без да правиш компромиси, за да се харесаш, бъди себе си и нещата ще започнат да се променят.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия