А, как действате при баща, който преди развода е бил активно отглеждащ децата си и след развода продължава да желае да се грижи за децата си, плаща си издръжката, за която са се споразумели, купува им дрехи, обувки и вещи за училище, не пропуска да ги вземе в отреденото време, децата го обичат и са много привързани към него.
От друга страна, майка им, буквално ги мачка психически, когато пожелаят/извън режима на взимане/ да отидат при баща им, децата плачат неутешимо, а майка им, без никакво съчувствие им отказва без никакъв аргумент.
Защо може да го прави това една майка, за която се предполага, че на първо място би трябвало да мисли за децата си или майката е някакъв психопат, нарцисист или може да има някакви други дългосрочни цели?!?
Моля ви, дайте ми малко светлина, ако имате подобен опит.
След като бащата спазва "паричното споразумение", нека да спазва и останалото.
Той плаща това, за което са се разбрали, майката дава децата тогава, когато са се разбрали. Как това прави него добър, а майката – лоша?
За мен обяснението на тази ситуация, че е описана много лъжливо.
П.П. Бащата, като е толкова добър и грижовен, а майката толкова лоша, да се опита да си вземе децата и да си ги гледа. Имам предвид чрез съда.