Често на улицата срещам хора с увреждане.Понякога ми се иска да помогна.Но не знам как .А вие?
Виж целия пост
Как реагирате когато възрастен или дете с увреждане смути душевния ви комфорт?
- Публикувана: 25 септ. 2006, 15:57 ч.
- Последно мнение: 27 септ. 2006, 13:56 ч.
# 1
25 септ. 2006, 16:07 ч.
Просто им се усмихни 
. Мисля, че хората с увреждания нямат нужда от съчувствие и съжаление, а от разбиране,приемане и добро отношение .
Виж целия пост
Понякога ми се иска да помогна.Но не знам как .
. Мисля, че хората с увреждания нямат нужда от съчувствие и съжаление, а от разбиране,приемане и добро отношение . 
# 2
25 септ. 2006, 16:13 ч.
Не мисля, че трябва директно да им се предлага непоискана помощ. Това ги кара допълнително да се чувстват неспособни. Усмивка и искрен поглед в очите им ще е достатъчен.
Виж целия пост
# 3
25 септ. 2006, 16:17 ч.
Как реагирате когато възрастен или дете с увреждане смути душевния ви комфорт? - нещо не мога да разбера въпроса. 
В какъв смисъл, по принцип за мен среща с човек с увреждания не смущава комфорта ми.
Виж целия пост
В какъв смисъл, по принцип за мен среща с човек с увреждания не смущава комфорта ми.
# 4
25 септ. 2006, 16:22 ч.
Не реагирам необичайно, не показвам, че контактувам с различен човек.
Няма значение това, особено пък ако е дете.
Виж целия пост
Няма значение това, особено пък ако е дете.
# 5
25 септ. 2006, 16:29 ч.
Как така смущава комфорта ти Това звучи сякаш, е по-добро да се скрият някъде, за да неги виждаш...
На детската площадка играят 2 "по-различни" деца. Държа се с тях нормално, като с всяко друго дете.
Виж целия пост
Това звучи сякаш, е по-добро да се скрият някъде, за да неги виждаш...На детската площадка играят 2 "по-различни" деца. Държа се с тях нормално, като с всяко друго дете.
# 6
25 септ. 2006, 16:29 ч.
Старая се да се държа естествено. Да не показвам, че ми е нарушен душевният комфорт и ми е бръкнато в душата...
Виж целия пост
# 7
25 септ. 2006, 16:31 ч.
Реагирам по същия начин както когато ми направи впечатление човек без увреждане - усмихвам се, дори само с очи. Хората независимо с или без увреждане са различни. Помагам, ако някой ме помоли за това или ако наистина има нужда. С деца винаги подхождам по един и същ начин.
Да добавя. Йоан е виждал хора в инвалидна количка (това че имат възможност да излизат само може да ме радва) и е имало случаи, в които са го закачали и той започва да вика "количка, количка", да им се радва и аз само се усмихвам. В момента не му прави особено впечатление и се радва и не е нужно да обяснявам. Виждали сме и деца с проблем, той не реагира като че ли децата са различни - те са си деца за него и толкова. А аз ги закачам както се закачам с всички останали дечица.
Виж целия пост
Да добавя. Йоан е виждал хора в инвалидна количка (това че имат възможност да излизат само може да ме радва) и е имало случаи, в които са го закачали и той започва да вика "количка, количка", да им се радва и аз само се усмихвам. В момента не му прави особено впечатление и се радва и не е нужно да обяснявам. Виждали сме и деца с проблем, той не реагира като че ли децата са различни - те са си деца за него и толкова. А аз ги закачам както се закачам с всички останали дечица.
# 8
25 септ. 2006, 16:38 ч.
Не реагирам различно, но ми се нарушава душевния комфорт определено в смисъл не, че ми става гадно и по-добре да се скрият, а поради факта, че някой страда.
Ако е необходимо - помагам както мога - превеждала съм слепи деца например.
Виж целия пост
Ако е необходимо - помагам както мога - превеждала съм слепи деца например.
# 9
25 септ. 2006, 16:47 ч.
Душевен комфорт не притежавам. Хората с увреждания възприемам напълно нормално, като всички останали.
Виж целия пост
# 10
25 септ. 2006, 16:54 ч.
Що за идиотски въпрос? 
Ей, много се ядосах от това заглавие, отдавна не ми се беше случвало да се впрегна толкова
Виж целия пост
Ей, много се ядосах от това заглавие, отдавна не ми се беше случвало да се впрегна толкова
# 11
25 септ. 2006, 17:02 ч.
Винаги ми смущава душевния комфорт, защото се сещам как никой в тази държава не прави нищо за интеграцията на тези хора........най- елементарното- хората в инвалидни колички нямат достъп нито до градски транспорт , нито до тротоари, училища, обществени сгради...магазини...библиотеки........
Виж целия пост
# 12
25 септ. 2006, 17:07 ч.
Имах предвид,че когато ме залеят различни и противоречиви чувства определено вълнуват душата ми.
Виж целия пост
Що за идиотски въпрос?
Ей, много се ядосах от това заглавие, отдавна не ми се беше случвало да се впрегна толкова
Ей, много се ядосах от това заглавие, отдавна не ми се беше случвало да се впрегна толкова
# 13
25 септ. 2006, 17:10 ч.
Не реагирам никак.
Ако видя човек на улицата, който има нужда от помощ, независимо дали има увреждане или не ще попитам дали да помогна.
Виж целия пост
Ако видя човек на улицата, който има нужда от помощ, независимо дали има увреждане или не ще попитам дали да помогна.
# 14
25 септ. 2006, 17:13 ч.
Аз пък не знам, защо всички така се възмутихте на заглавието.
Подкрепям secretgarden, и освен това смятам, че не сме научени как да се държим с такива хора. И ако някой твърди, че не изпитва нищо като види човек /още повече дете/ с увреждане не бих могла да му повярвам. Иначе и за се стремя да се държа нормално, не знам доколко успявам.
И само искам да добавя, че в 90% от случаите, ако не се сблъскат директно с този проблем родителите не го коментират с децата си, и много често децата с увреждания са обект на подигравки от съучениците си.
И вместо да се обясняваме колко нормално приемаме такива хора да си помислим говорили ли сме за това с децата си. 
Виж целия пост
Подкрепям secretgarden, и освен това смятам, че не сме научени как да се държим с такива хора. И ако някой твърди, че не изпитва нищо като види човек /още повече дете/ с увреждане не бих могла да му повярвам. Иначе и за се стремя да се държа нормално, не знам доколко успявам.
И само искам да добавя, че в 90% от случаите, ако не се сблъскат директно с този проблем родителите не го коментират с децата си, и много често децата с увреждания са обект на подигравки от съучениците си.
И вместо да се обясняваме колко нормално приемаме такива хора да си помислим говорили ли сме за това с децата си. Препоръчани теми