Ами оставете децата за един уикенд и отидете някъде сами. И разпуснете, поговорете..направи й масаж и тн.
Виж целия пост
Съпругата ми се промени след второто дете
- Публикувана: 18 ян. 2021, 10:03 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2021, 20:00 ч.
# 15
18 ян. 2021, 13:47 ч.
# 16
18 ян. 2021, 15:24 ч.
Не мисля, че е въпрос на разпускане. Както го описва Arteon, по-скоро залагам на нетретирана депресия, и преглъщани проблеми. Тези двете така могат да задушат човек, че сам да не се разпознае.
Виж целия пост
# 17
18 ян. 2021, 15:46 ч.
Благодаря за мнението! Как се "третира" депресията? Преди пътуваме често (БГ постоянно, в чужина-1път/год. семейно, аз пътувам често [пътуваХ]), но сега.. мираж
Преглъщани проблеми- не знам, не мисля, че има такива. Имма чувството, че се загубихме в годините, сивотата и сега няма измъкване. Опитвам се да я "дърпам" нагоре, но не винаги помага. Понякога и аз изпадам в дупка, но е рядко.
Виж целия пост
Не мисля, че е въпрос на разпускане. Както го описва Arteon, по-скоро залагам на нетретирана депресия, и преглъщани проблеми. Тези двете така могат да задушат човек, че сам да не се разпознае.
Благодаря за мнението! Как се "третира" депресията? Преди пътуваме често (БГ постоянно, в чужина-1път/год. семейно, аз пътувам често [пътуваХ]), но сега.. мираж
Преглъщани проблеми- не знам, не мисля, че има такива. Имма чувството, че се загубихме в годините, сивотата и сега няма измъкване. Опитвам се да я "дърпам" нагоре, но не винаги помага. Понякога и аз изпадам в дупка, но е рядко.
# 18
18 ян. 2021, 15:57 ч.
Аертон, звучиш като мъж на който му пука. Аз изкарах една десет годишна депресия сама. В смисъл преодолях всичко сама, без психолог, може би единствено на работата съм си позволявала да си изразявам неудовлетворението от живота. Когато децата порастнаха и станаха малко по-самостоятелни и аз се оправих от самосебе си. За мен ключът със справянето със сивото ежедневие е да намирате време един за друг, но това трябва и двамата да го искате.
Аз малко се спасявам сама. В смисъл преди да затворят всичко, намирах начини да излизам, сега като отворят заведенията, мисля, че пак ще е така. Просто няма универсални рецепти за щастие - това което един го правят щастлив, друг не. С годините се научих, че моето щастие не е щастието на хората около мен, но какво да се прави, такъв е живота.
А теб какво те прави щастлив? Започни от себе си!
Виж целия пост
Аз малко се спасявам сама. В смисъл преди да затворят всичко, намирах начини да излизам, сега като отворят заведенията, мисля, че пак ще е така. Просто няма универсални рецепти за щастие - това което един го правят щастлив, друг не. С годините се научих, че моето щастие не е щастието на хората около мен, но какво да се прави, такъв е живота.
А теб какво те прави щастлив? Започни от себе си!
# 19
18 ян. 2021, 16:15 ч.
Ами, аз излизам сама всяка неделя за час- два ама не ме прави щастлива това и не ме вади от депресията. Връщам се след 2 часа и мивката пак ме чака пълна, пак аз трябва да мислякаво да се готви И да го сготвя. Общо взето- излизането ми е за сметка на друго нещо. Ако си позволя лукса да изляза , означава, че после трябва за кратко време да свърша неща, които са били спрели, докато ме е нямало. Аз и за това намалих разходките на децата, за са мога да смогна с всичко. И сега ще кажете - битовизми. Битовизми ама искат ръчичка, както баба ми казва.
Виж целия пост
# 20
18 ян. 2021, 16:55 ч.
На домакинските задължения, които са и на двама ви, тъй като и двамата живеете в дома ви, ти гледаш като 'помощ' от твоя страна, а не като задължение. Жена ти гледа цял ден едното, и може би и двете деца, това е нейната работа, вечер и през нощта продължава заедно с теб да гледа децата.
Може би наистина да е депресирана и тогава е много трудно да продължава да изпълнява своите задачи, да гледа децата да изпълнява част от домакинските задължения, да има време за себе си и теб.
Опитай се да я разтовариш повече от домакински задължения, ако трябва временно ползвай външна помощ почистването например. Опитай се да излизате заедно повече навън и сред природата. Стоенето само в къщи действа депресиращо и без да има малки деца.
Виж целия пост
Бях. Сега търся какво се случи.. и защо? Разбирам ясно "моята" част от вината. Съпругата ми след второто раждане се промени- не знам как да си го обясня. Старая се да помагам в къщи, но каквото и да правя, все не е добре. Много нерви, много негативизъм, много викане.... аз мълча, опитвам да се успокоя и тогава говоря. Но нещата не се оправят. Имам 2 деца, боли ме като си мисля, че и те стават свидетели на всичко това, чувствам се виновен.. не знам какво да направя.. Пфуууу.. Единствената опора са ми децата и вярата, и това ме държи "над повърхността". Мисля за семеен психолог/-аналитик/ консултант, някакви терапии... Блъскам се в лабиринта на милите си и това ме подлудява. Спорта също ми действа пречистващо от време на време.. та така!
Може би наистина да е депресирана и тогава е много трудно да продължава да изпълнява своите задачи, да гледа децата да изпълнява част от домакинските задължения, да има време за себе си и теб.
Опитай се да я разтовариш повече от домакински задължения, ако трябва временно ползвай външна помощ почистването например. Опитай се да излизате заедно повече навън и сред природата. Стоенето само в къщи действа депресиращо и без да има малки деца.
# 21
18 ян. 2021, 17:21 ч.
Пийк, купи си миална, моята се счупи и си купих нова, най-евтиния модел беше за 400 лв мие като звяр...
Виж целия пост
# 23
18 ян. 2021, 19:52 ч.
Не ги ли слагате всеки своите веднага след ядене? Така не се натрупват.
Към Arteon - периодът с малки деца за много семейства е труден, да не кажа критичен. Ако съпругата има възможност да излиза редовно с приятелки или да ходи на спорт(или друго хоби), дали няма да помогне?
Виж целия пост
Имам.. ама нали някой трябва да ги сложи вътре.
Към Arteon - периодът с малки деца за много семейства е труден, да не кажа критичен. Ако съпругата има възможност да излиза редовно с приятелки или да ходи на спорт(или друго хоби), дали няма да помогне?
# 24
18 ян. 2021, 22:35 ч.
Аертон, трудно е. Понякога въпреки обичта не успяваш да го покажеш вглъбен в ежедневието. Казвам го като върна моята лента назад. Само с едно дете. Но на тази възраст- ясла, градина, нова работа да се докажа и влезна в ритъм..Цялото внимание на света от страна на съпруга ми, а аз емоционално и физически изтощетна.
След години, когато преодоляхме този период го коментирахме..
И още съм убедена, че е оставил първия отпечатък(негативен) в отношенията ни.
За съжаление..
Виж целия пост
След години, когато преодоляхме този период го коментирахме..
И още съм убедена, че е оставил първия отпечатък(негативен) в отношенията ни.
За съжаление..
# 25
19 ян. 2021, 08:55 ч.
Да, пука ми. Затова се и престраших да се регистрирам в сайта и да споделя за проблема си. Получих полезни съвети и мнения, които ми помагат до погледна ситуацията от друг ъгъл. Благодаря ви!!!
Искам да помогна на жената до мен, но вероятно не правя нещата по правилния начин. Истината е, че съм ГОЛЯМ инат и ЕГО, но се опитвам да преглъщам и подтискам това- в името на семейството. Аз имам стабилни устои и дори нещо малко ме прави щастлив, което не важи за съпругата ми. Тя е по-крехък човек, много емоционален, раним... Жалкото е, че човека, в който се влюбих, вече го няма..или е дълбоко скрит, а аз не мога да налучкам правилия път, за да го намеря и извадя отново на повърхността. Наистина няма универсални рецепти- всеки разбира по своему щастието и го търси там, къде счита, че би го намерил. В последно време съм по-реален и тя реагира на това мое мнение- не иска да приеме, че нещата няма да са същите..т.н. (става въпрос за Ковид кризата и живот след пандемията: липсата на свободен живот, пътувания, забавления..). Вероятно с това също съм я "дозабил".. Ху ноус??
Виж целия пост
Аертон, звучиш като мъж на който му пука. Аз изкарах една десет годишна депресия сама. В смисъл преодолях всичко сама, без психолог, може би единствено на работата съм си позволявала да си изразявам неудовлетворението от живота. Когато децата порастнаха и станаха малко по-самостоятелни и аз се оправих от самосебе си. За мен ключът със справянето със сивото ежедневие е да намирате време един за друг, но това трябва и двамата да го искате.
Аз малко се спасявам сама. В смисъл преди да затворят всичко, намирах начини да излизам, сега като отворят заведенията, мисля, че пак ще е така. Просто няма универсални рецепти за щастие - това което един го правят щастлив, друг не. С годините се научих, че моето щастие не е щастието на хората около мен, но какво да се прави, такъв е живота.
А теб какво те прави щастлив? Започни от себе си!
Аз малко се спасявам сама. В смисъл преди да затворят всичко, намирах начини да излизам, сега като отворят заведенията, мисля, че пак ще е така. Просто няма универсални рецепти за щастие - това което един го правят щастлив, друг не. С годините се научих, че моето щастие не е щастието на хората около мен, но какво да се прави, такъв е живота.
А теб какво те прави щастлив? Започни от себе си!
Да, пука ми. Затова се и престраших да се регистрирам в сайта и да споделя за проблема си. Получих полезни съвети и мнения, които ми помагат до погледна ситуацията от друг ъгъл. Благодаря ви!!!
Искам да помогна на жената до мен, но вероятно не правя нещата по правилния начин. Истината е, че съм ГОЛЯМ инат и ЕГО, но се опитвам да преглъщам и подтискам това- в името на семейството. Аз имам стабилни устои и дори нещо малко ме прави щастлив, което не важи за съпругата ми. Тя е по-крехък човек, много емоционален, раним... Жалкото е, че човека, в който се влюбих, вече го няма..или е дълбоко скрит, а аз не мога да налучкам правилия път, за да го намеря и извадя отново на повърхността. Наистина няма универсални рецепти- всеки разбира по своему щастието и го търси там, къде счита, че би го намерил. В последно време съм по-реален и тя реагира на това мое мнение- не иска да приеме, че нещата няма да са същите..т.н. (става въпрос за Ковид кризата и живот след пандемията: липсата на свободен живот, пътувания, забавления..). Вероятно с това също съм я "дозабил".. Ху ноус??
# 26
19 ян. 2021, 12:45 ч.
Не знам в какво се изразява точно помощта, но няма да е зле да организирате поне ден, в който да почива без децата и да приготвя вечеря - например да поръчате ядене или вие да готвите. Може да го обсъдите, за да види, че се интересувате от ангажиментите й. Относно забавленията, пътуванията - има и други начини и места, може да организирате някъде наблизо да излезете с приятели на разходка, или да се съберете във вас и т.н., и във България има хубави места.
Виж целия пост
# 27
19 ян. 2021, 19:15 ч.
Дано потребителят и съпругата му намерят отново път един към друг и разрешат проблемите си.Би било много кофти,ако оттук насетне основно децата ги свързват и са като двама непознати. Похвално е,че е готов да се бори докрай за семейството си,малко мъже са такива отговорни,и все пак,да си с партньор,с когото не можеш да се разбереш поради някаква причина,както той споделя,че има чувството,че съпругата му сякаш е станала друг човек...
Виж целия пост
# 28
19 ян. 2021, 22:42 ч.
Искам да помогна на жената до мен, но вероятно не правя нещата по правилния начин. Истината е, че съм ГОЛЯМ инат и ЕГО, но се опитвам да преглъщам и подтискам това- в името на семейството. Аз имам стабилни устои и дори нещо малко ме прави щастлив, което не важи за съпругата ми. Тя е по-крехък човек, много емоционален, раним... Жалкото е, че човека, в който се влюбих, вече го няма..или е дълбоко скрит, а аз не мога да налучкам правилия път, за да го намеря и извадя отново на повърхността. Наистина няма универсални рецепти- всеки разбира по своему щастието и го търси там, къде счита, че би го намерил. В последно време съм по-реален и тя реагира на това мое мнение- не иска да приеме, че нещата няма да са същите..т.н. (става въпрос за Ковид кризата и живот след пандемията: липсата на свободен живот, пътувания, забавления..). Вероятно с това също съм я "дозабил".. Ху ноус??
Че кой иска да го приеме това?
Аз не го приемам! И вярвам, че нормалността ще се върне.
Негативизъм върху негативизъм..Защо?!
Виж целия пост
Скрит текст:
Да, пука ми. Затова се и престраших да се регистрирам в сайта и да споделя за проблема си. Получих полезни съвети и мнения, които ми помагат до погледна ситуацията от друг ъгъл. Благодаря ви!!!Аертон, звучиш като мъж на който му пука. Аз изкарах една десет годишна депресия сама. В смисъл преодолях всичко сама, без психолог, може би единствено на работата съм си позволявала да си изразявам неудовлетворението от живота. Когато децата порастнаха и станаха малко по-самостоятелни и аз се оправих от самосебе си. За мен ключът със справянето със сивото ежедневие е да намирате време един за друг, но това трябва и двамата да го искате.
Аз малко се спасявам сама. В смисъл преди да затворят всичко, намирах начини да излизам, сега като отворят заведенията, мисля, че пак ще е така. Просто няма универсални рецепти за щастие - това което един го правят щастлив, друг не. С годините се научих, че моето щастие не е щастието на хората около мен, но какво да се прави, такъв е живота.
А теб какво те прави щастлив? Започни от себе си!
Аз малко се спасявам сама. В смисъл преди да затворят всичко, намирах начини да излизам, сега като отворят заведенията, мисля, че пак ще е така. Просто няма универсални рецепти за щастие - това което един го правят щастлив, друг не. С годините се научих, че моето щастие не е щастието на хората около мен, но какво да се прави, такъв е живота.
А теб какво те прави щастлив? Започни от себе си!
Искам да помогна на жената до мен, но вероятно не правя нещата по правилния начин. Истината е, че съм ГОЛЯМ инат и ЕГО, но се опитвам да преглъщам и подтискам това- в името на семейството. Аз имам стабилни устои и дори нещо малко ме прави щастлив, което не важи за съпругата ми. Тя е по-крехък човек, много емоционален, раним... Жалкото е, че човека, в който се влюбих, вече го няма..или е дълбоко скрит, а аз не мога да налучкам правилия път, за да го намеря и извадя отново на повърхността. Наистина няма универсални рецепти- всеки разбира по своему щастието и го търси там, къде счита, че би го намерил. В последно време съм по-реален и тя реагира на това мое мнение- не иска да приеме, че нещата няма да са същите..т.н. (става въпрос за Ковид кризата и живот след пандемията: липсата на свободен живот, пътувания, забавления..). Вероятно с това също съм я "дозабил".. Ху ноус??
Че кой иска да го приеме това?
Аз не го приемам! И вярвам, че нормалността ще се върне.
Негативизъм върху негативизъм..Защо?!
# 29
20 ян. 2021, 07:31 ч.
Може би съпругата Ви и Вие имате нужда от свеж въздух. От различна перспектива, гледна точка. Нова инициатива, подход. Да отгърнете нова страница. От мила дума. Оставете подозрителността, мнителността, търсенето на метафорично казано подводни камъни на страна. Вероятно ключът е да направите нещо ново и различно. Назрял е момента за такова нещо. Да промените по някакъв начин ежедневието си. Средата. Да направите нещо, което не сте правили досега. Взаимна инициатива, която може да доведе до разчупване на статуквото. От повече дързост съчетана с нежност и емпатия. Да внесете повече динамика във взаимоотношенията си. Да бъдете нейния предприемчив рицар, който води своята кралица към нови хоризонти. Да седнете и да си поговорите честно, да си изясните нещата, кой от какво има нужда да се направи, за да се чувства комфортно. Например пътуване. Романтичен жест на внимание. Движение. Тя може да се чувства изгубена в превода, заради социалната изолация (Така изглежда ситуацията, за която споделяте, през призмата на астрологията).
Виж целия пост
Бях. Сега търся какво се случи.. и защо? Разбирам ясно "моята" част от вината. Съпругата ми след второто раждане се промени- не знам как да си го обясня. Старая се да помагам в къщи, но каквото и да правя, все не е добре. Много нерви, много негативизъм, много викане.... аз мълча, опитвам да се успокоя и тогава говоря. Но нещата не се оправят. Имам 2 деца, боли ме като си мисля, че и те стават свидетели на всичко това, чувствам се виновен.. не знам какво да направя.. Пфуууу.. Единствената опора са ми децата и вярата, и това ме държи "над повърхността". Мисля за семеен психолог/-аналитик/ консултант, някакви терапии... Блъскам се в лабиринта на милите си и това ме подлудява. Спорта също ми действа пречистващо от време на време.. та така!
Може би съпругата Ви и Вие имате нужда от свеж въздух. От различна перспектива, гледна точка. Нова инициатива, подход. Да отгърнете нова страница. От мила дума. Оставете подозрителността, мнителността, търсенето на метафорично казано подводни камъни на страна. Вероятно ключът е да направите нещо ново и различно. Назрял е момента за такова нещо. Да промените по някакъв начин ежедневието си. Средата. Да направите нещо, което не сте правили досега. Взаимна инициатива, която може да доведе до разчупване на статуквото. От повече дързост съчетана с нежност и емпатия. Да внесете повече динамика във взаимоотношенията си. Да бъдете нейния предприемчив рицар, който води своята кралица към нови хоризонти. Да седнете и да си поговорите честно, да си изясните нещата, кой от какво има нужда да се направи, за да се чувства комфортно. Например пътуване. Романтичен жест на внимание. Движение. Тя може да се чувства изгубена в превода, заради социалната изолация (Така изглежда ситуацията, за която споделяте, през призмата на астрологията).
Препоръчани теми