Не виждам какво лошо има в понятието "родителски капацитет". Разбира се, че всеки има различен такъв. Слава богу не живеем в онези времена, в които на жените се е гледало само като на инкубатори, това го казвам във връзка с изказването, че не било до родителски капацитет. Както вече съм писала в темата, аз също не смятам, че имам голям такъв. Затова и не съм сигурна, че искам още едно дете освен това, което вече имам и не мога да си кажа заглавието от умора (която не е само физическа, да не си помислите, че съм просто недоспала, говоря и за доста сериозно емоционално изтощение). Та съгласна съм, че децата не са извор само на щастие, това разбиране е наложено сигурно от векове, но все пак живеем в условия на модерност, жените можем да си позволим и доста други радости и удоволствия от това да бъдем майки. Разбира се не казвам, ча майчинството не е условие за щастие, но не мисля, че може да бъде единственото такова, за да се чувства една съвременна жена пълноценна. В този ред на мисли разбирам в известна степен и жените, които не искат да имат деца, въпреки че не съм била никога една от тях. Та както имаме различен родителски капацитет, така и имаме различни разбирания за щастие. Някои се чувстват щастливи с пълна къща с деца, други предпочитат по-спокойно съществуване само с 1 или без деца.
Малко бъркаш родителство със звероукротителство. Разбира се, коренът на неспокойното съществуване е в децата, които щъркелите са ни донесли. Абсурд да е иначе.
