Защо останахте с едно дете?

  • 50 401
  • 984
# 390
Интелектуалната занимавка си я правиш сам. Това е до нагласа, а не до ограничение, че си вкъщи. А и децата, стига човек да иска, да се интересува и да е готов да похарчи време и усилия, са невероятен източник на предизвикателства - да ги научиш на някакви неща, да ги развиеш интелектуално, културно и всякак. И висше образование може да се завърши през това време. Стига човек да иска да се потруди над интелектуалните занимания.
Виж целия пост
# 391
И въпреки всичко не бих останала стейетхоуммъми. Не е за мен липсата на интелектуална занимавка. Почвам да давам бъгове и се депресирам.
Аз бих.
По-пълноценно време нямам през живота си. Освен, че все нещо я уча, бизнес подхващам и какво ли още не, преди да почнат и извънкласните занимания на детето, които също са логистика. Когато беше под пет и го нямаше училището и 6тте часа там сме ходили на всякакви детски работилници, музеи, детски класове и академии, курсове и семейни пътувания.
Най- много сме пътували когато е била под пет май.
Виж целия пост
# 392
Аз друго се замислих и ми стана любопитно. Не си спомням като дете да е имало “стейатхоуммами”. Само на една приятелка майка й си стоеше вкъщи, но тя беше чужденка и никога не започна работа. На всички други майките си работеха на пълен работен ден, децата следобед в занималните, а след това сами вкъщи.
Сега ми прави впечатление, че е често срещано децата да са вече по-високи от майките си, но те вкъщи “гледат деца”. Не го казвам с лошо, интересно ми е защо. Например, Андариел, децата ти докато бяха в училище, ти какво правеше вкъщи?
Виж целия пост
# 393
Аерин, израснала съм с майка и три лели начални учители, които се прибираха към 1 часа. Майка ми беше и зам. и директор когато бях вече в гимназията, та си беше вкъщи за обяд и следобеда през цялото ми ранно детство. Плюс ваканциите.

На най- добрата ми приятелка майката си беше мама домакиня  с баща военен. И другата беше дипломатска щерка и тя с майка домакиня.
Виж целия пост
# 394
Сега доста татковци изкарват добри пари (покрай майчинството се запознах с много такива) и жените им няма нужда да се мъчат за дребни суми. Аз самата можех да не работя в Бг, но ми липсваше екшъна и щом.малката я приеха на ясла, веднага започнах работа.
По тошово време си беше стандарт, всеки на работа. Доходите бяха сходни, дори и на моряците жените работеха....
Виж целия пост
# 395
Между воденето и вземането от училище са реално 3 часа, в които тече домакинска работа, пазаруване и подобни като най-много време отнемаше готвенето, защото става въпрос за всички основни яденета вкъщи, а не е като да пържиш яйца и полуфабрикати. Беше си здраво готвене. И колкото можех отделях време за учене.  Не е като да съм седяла да си пия кафето вкъщи или с приятелки. Вземех ли ги от училище и се започваше ввъртележката - обяд, домашните на единия, домашните на другия - всеки пита нещо, трябват допълнителни обяснения, извънкласни занимания и... станало време за вечеря докато се приберем. За ученето съм взискателна и винаги разказвах, обяснявах и правехме повече неща, отколкото беше по програма. Защо? Защото така реших.
Защо? Защото така решихме и защото това беше най-доброто за децата. И за мен беше важно да го направя, така че в общи линии всичко беше така, както беше бай дизайн. Да, на повечето хора им е чудно, но това е техен проблем, а не мой. Важното беше какво е правилното за нас, а не какво мислят хората.
Виж целия пост
# 396
И аз не бих си останала вкъщи. Мъжът ми изкарва доста прилични  пари  и мога да не работя, но се побърквам вкъщи. Имам нужда от социални контакти, а и си обичам работата.
Дъщеря ми е гледах вкъщи до 1 г и 8м, после беше с детегредачка и после на градина. Сега е на 5 г и април живот и здраве ще навърши 6 г. Много е социална, обожава да ходи на градина и  има доста познания за възрастта си. Въпреки бебето се опитвам винаги като мога да излизаме само двете и да правим нещо заедно, не мисля, че се е чувствала ощетена от това, че работя. 😀
Виж целия пост
# 397
Не обвинявам по никакъв начин жените, които са си останали вкъщи. Винаги се намира какво да се прави, и за дома и за семейството, не е само да ма'аш гащи. Сега ще ми кажете, че работещите жени също въртят и къща, деца и всичко. Така е, но с друго темпо. Жена домакиня, ще си  пере и глади когато реши, мусака ще приготви и през седмицата, без стрес и бързане. Работещите майки действат със друго темпо.
Виж целия пост
# 398
Андариел, разбира се, че е най-важно какво е било най-добре за вас, това никой не го поставя под въпрос.

А иначе връщане на работа след 15-16 години вкъщи как премина? Чисто психологическия и социален аспект.
Виж целия пост
# 399
В общи линии при мен стана приемственост, защото работя с деца.  Просто добавих необходимото образование. Беше обмислено, имаше необходимото технологично време. Не беше като да се събудя една сутрин и да си кажа "ау, а какво да правя сега, накъде да поема".
Виж целия пост
# 400
Всяка жена има различни приоритети и разбирания за живота си и съответно за броя деца, които би могла да отгледа. За мен, например, да съм на работно време в някоя фирма би било кошмар. Не знам как бих могла да го съвместявам с две малки деца и домакинска работа. Работим самостоятелно с мъжа ми, като една част от моята работа си я върша от вкъщи. Съответно съвместявам майчинството с работа. Засега работя малко, децата са ми приоритет. И си давам сметка, че в днешно време най-важното е да имаш време. Повечето майки с две деца около мен едва се справят с това да тичат след работа да взимат деца от градина/училище, да си взимат отпуск, защото децата им много боледуват и в крайна сметка нямат време за нищо, поне докато децата им са малки. Така че определено някои ги разбирам защо не искат второ дете. Аз в това отношение имам свобода, та и още едно мога да гледам. Само че психическото изтощение от гледането на деца не е за пренебрегване и е добре да си преценим силите.
Виж целия пост
# 401
В общи линии при мен стана приемственост, защото работя с деца. 
  Точно това си мислех докато те четях по-горе - че ми приличаш на човек, който отлично би обучавал деца.
Виж целия пост
# 402
Колко актуално. ММ тази вечер ми заяви, че му било много по-спокойно като съм си вкъщи. Ами само дето не се разплаках. Да не говорим, че почти се обидих. Не е за мен тази работа.
Виж целия пост
# 403
Разбирам те. Разбирам и него. Мъжете са мъже, аз не очаквам да са очаровани от нашите потребности да имаме професионална реализация.
Бившият ми мъж не желаеше да работя. Настоящият се чувства горд, че работя, не заради финансовите измерения, а резултатите от труда ми.
На мен ми харесва да си стоя вкъщи. Не скучая, дори да съм сам сама, намирам си занимания. Можем да си го позволим да не работя, но в настоящето и в перспектива е по-добре аз да работя.
Виж целия пост
# 404
Да, бащите се чувстват по-спокойни, защото им отпадат повечето неща, а и те много добре са наясно, че има значение кой ще е с детето - дали ще е майката или друг човек. Отделно е ясно кой ще гледа детето, когато е болно, когато има други ангажименти и изобщо почти всичко. Отпадат разправиите кой да излезе в болничен, кой да вземе детето по-рано от училище или от детска градина, кой трябва да го заведе, кой да закъснее за работа или да си тръгне по-рано от работа.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия