Защо останахте с едно дете?

  • 50 386
  • 984
# 525
Ani, защото често тук във форума жените търсят конфронтация. Simple Smile
Ти питаш "Защо останахте с едно дете" и темата веднага е напълнена и нападната от жени с 2+ деца, които почват да ти се карат и да размахват пръст като стари свекърви.
Simple Smile
Виж целия пост
# 526
Аз лично бях провокирана да пиша заради безумните оправдания като
1. Ще пренаселим Земята
2. Второто дете няма как да го обичам, защото обичам само първото

Реалните факти са:
1. Финансови възможности
2. Липса на време
3. Психологически нагласи за майчинство

Няма нищо лошо някой да няма деца или да има 1 дете, просто някои оправдания (защото са точно такива) нямат общо с реалността.
Виж целия пост
# 527
За мен въобще не са безумни. Уважаем чуждата гледна точка и мотиви.
Виж целия пост
# 528
Аз също уважавам чуждата позиция, без значение дали се касае за деца или каквото и да било. Не мога да вляза в чуждата душа, всеки си има причини.
Но, олеква, като знаеш, че и други хора имат подобни на твоите колебания, въпроси, нагласи, че не си сам в "лудостта" си.
Нито бременността, нито майчинството ме изпълват с розови чувства. Може би, умората и това, че детето ми все хленчи, ме карат да се усещам така. Липсва ми почивката, но си обичам детето и "стискам зъби" да премине този период.
Наскоро, се запознах с жена, разведена отдавна, детето й е починало при катастрофа, когато е бил около 20 годишен. Много ми стана тъжно, направо сърцето ме прободе, когато тя ме видя с моето на ръце и ми разказа за живота си. Това го пиша по повод, споделеното преди няколко страници, че ако стане нещо с едното дете да има и друго. Не е резервна гума, вещ, но слушайки тази жена и болката й, си го помислих, че ако тя имаше още едно, със сигурност, щеше да има смисъл и радост в дните си.
Виж целия пост
# 529
Ние се обичаме от много години и умишлено отложихме бебето за около 6 години след сватбата.
Виж целия пост
# 530
Но, олеква, като знаеш, че и други хора имат подобни на твоите колебания, въпроси, нагласи, че не си сам в "лудостта" си.
Нито бременността, нито майчинството ме изпълват с розови чувства. Може би, умората и това, че детето ми все хленчи, ме карат да се усещам така. Липсва ми почивката, но си обичам детето и "стискам зъби" да премине този период.
Наскоро, се запознах с жена, разведена отдавна, детето й е починало при катастрофа, когато е бил около 20 годишен. Много ми стана тъжно, направо сърцето ме прободе, когато тя ме видя с моето на ръце и ми разказа за живота си. Това го пиша по повод, споделеното преди няколко страници, че ако стане нещо с едното дете да има и друго. Не е резервна гума, вещ, но слушайки тази жена и болката й, си го помислих, че ако тя имаше още едно, със сигурност, щеше да има смисъл и радост в дните си.
Точно това е нуждата от валидация на избора. Да видиш, че има и други, които мислят като теб.  Има някакво съмнение, червейче , което прояжда убежденията ти.
При мен е ММ. Той иска второ, така си представял семейството. Ако не беше това, нямаше да има нужда да чета истории на жени останали с едно.

п.п. И две да имаш пак може да им се случи непоправимото, гаранция няма.
Виж целия пост
# 531
[...] Това го пиша по повод, споделеното преди няколко страници, че ако стане нещо с едното дете да има и друго. Не е резервна гума, вещ, но слушайки тази жена и болката й, си го помислих, че ако тя имаше още едно, със сигурност, щеше да има смисъл и радост в дните си.
Дай Боже аз и ти никога да не го проверяваме това от първо лице, но свекърва ми губи първородната си дъщеря по ужасно нелеп начин, когато тя е на 7 г., свекърва ми е била доста млада още, родила я е на 19 г. Мъжът ми вече е бил роден, има спомени с нея. Доста години след мъжа ми се ражда и брат му. Свекърва ми е вече над 60 г., има и трима внуци, не е прежалила дъщеря си. Това с утехата и радост в живота... вятър работа ми се струва. Всяко дете е за себе си, едното не пълни липсата от другото. А пък ако някой ражда деца с идеята да го гледат и да не е сам на старини, за мен е непонятно, не го разбирам.

P. S. Гледам пак някаква тирада как жените с две деца не се поглеждат и ме напушва смях. Ами трудно ми е, ама и на фитнес ходя, и чанти и парфюми си купувам, и си правим секс с мъжа ми, и не, не се караме постоянно, и не, не съжаляваме, че имаме две деца. Стига сте набивали като абсолютна истина тия стереотипи за неща, които не сте преживели от първо лице. Две деца не къпя вечер, къпя едно. Мъжът ми къпе второто. Ако трябва да влизаме толкова в детайли. И това няма никакво значение освен за нас двамата, защото ние така сме решили за нашето семейство. Други имат друго виждане и са прави за себе си, пак казвам, това не е състезание. В този ред на мисли, не съм раждала и за тиквения медал (wtf?!)
Виж целия пост
# 532
Да, не се преживява загубата... Моята пра баба имаше три дъщери и един син. Първото й момче е починало, когато е било на две годинки. Цял живот го споменаваше, с огромна мъка...Че бил най-красивия, с къдрава коса и сини очи.
Това за гледането, на старини и за мен не е разбираемо. Не очаквам и задължавам детето ми да ме гледа. Даже и не искам да го обременявам с нищо. Въпрос на вътрешно усещане е. Свекърва ми, като е загубила мъжа си, болен от рак, изпада в тежка депресия и ММ е стоял и живял пет години с нея. Сега тя се обвинява, че го е товарила и стопирала живота му.
Виж целия пост
# 533
Знам за случай, при който жена губи единствената си дъщеря, когато е на 19 години.
След това ражда друго дете от ДЯ предполагам. Сега детето е на 5 г., а жената е над 50 годишна.
Виж целия пост
# 534
Не съм забелязала хората с две деца да имат по-малко време от тези с едно. Пишете така сякаш второто дете все ще е бебе и няма никога да порасне Grinning т.е. има си едни 3 години плюс, минус, в които детето иска много физическо обгрижване, време и е много изтощително, но те минават все пак.
Дали ще гледате филми, ще пиете вино и ще носите секси бельо, как точно зависи от броя на децата? т.е. единственото дете какво прави през това време? Спи или е при баба си? Ами и второто ще прави това...
Ние сега и с едно дете не можем импулсивно да отидем на дискотека примерно (не че имаме изобщо подобни желания!) защото няма на кого да го оставим. Дали ще има още едно-две, все тая. Когато ходим на почивка, заведение  и т.н. гледаме да е подходящо за деца. т.е ти живота си така или иначе го съобразяваш с наличието на дете/деца.
Виж целия пост
# 535
Аз знам, че ако случайно стане случка и забременея с второ, ще си го гледаме, ще се справим по всички параграфи и ще издържа бебешкия период, още повече, че синът ми вече е на 2,6г и почти излиза от този период. Но така целенасочено да забременявам с второ, не искам. Ако имаше кой да го износи и роди и кърми и стои по майчинство, бих имала още. Т.е. ако бях мъж Joy
Виж целия пост
# 536
Аз съвети дали да си родя още едно не търся. Решението съм си го взела сама.
С едно дете комфорта вече е развален така или иначе, а спокойствието и свободата ги няма.

Темата е "защо останахте с едно дете?" т.е като свършен факт, след който вече няма връщане назад. В този смисъл мненията на млади майки (с бебета и тодлъри), които още доста години ще са в репродуктивна възраст, не ги приемам за много меродавни. Wink

Наскоро имаше тема във форума, пусната от 21 годишно момиче, което твърдеше, че изобщо не иска деца. Ами всички се скъсаха да й обясняват, че ще си промени мнението. Та, така, може и някои от тези, които сега не искат да си го променят след няколко години. Точно като мен.

Иначе не агитирам никого да ражда, нямам нужда от агитации и аз.
Виж целия пост
# 537
Жените с едно се опитват да докажат, че с две е по трудно, а жените с две се опитват да докажат, че то е като с едно. Ами не е. Пак къпеш 2 деца - дали ти двете или мъжът двете, или пък всеки по едно - пак са 2. Сега мъжът ми може да гледа детето, докато аз правя друго - примерно готвене. Ако имам тодлър и бебе, единия ще гледа бебето, другия тодлъра, а готвенето кой ще свърши.
Ако 3 години детето е най зависимо, то вече 1/3 съм изкарала. Мисълта да се върна от начало е най плашеща.
Виж целия пост
# 538
Алина, когато проимаш 2 деца ще видиш, че въобще не е като само едно. Когато Монстърчо не е с нас, се усеща. Все едно сме без деца или с половин.
Виж целия пост
# 539
Алина, когато проимаш 2 деца ще видиш, че въобще не е като само едно. Когато Монстърчо не е с нас, се усеща. Все едно сме без деца или с половин.

Ооо не си мисля, че е като да е едно, а че просто комфорта генерално е нарушен още при появата на първото Simple Smile второто само допълва лудницата. Simple Smile Но не споря, разбира се, нямам две. Просто наблюденията ми над познати са такива. Дори те самите твърдят, че две се гледат по-лесно от едно. Много близка приятелка с две почти породени (на 2 и 4 години са), ами излизат си с децата, без децата, пътуват си, даже и трето чакат. Просто пример...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия