Защо останахте с едно дете?

  • 50 384
  • 984
# 540
Общо взето спорят "бебешки майки" и споровете се водят около бебешките трудности. Да де, ама после идва сложното и скъпото - отделни стаи, спорт, екипировка и уреди, уроци, облекло, компютри - всичко по две или по три. После уроци, евентуално частно училище, после университет (евентуално) в чужбина... Ей тогава разликата между 1, 2 или 3 става голяма.
А и бебешките майки днес са с едно, ама утре може да са с две. Според мен чак мамите отвъд 40-така могат да се изкажат меродавно.
Виж целия пост
# 541
Зависи от хората, от нагласите, от желанията, от приоритетити, от сплотеността между партньорите, от финансите и какво ли още не.
И, не, с две деца не е по-лесно и не е същото.
Виж целия пост
# 542
Именно затова писах по-рано, че в БГ се влага твърде много ресурс в отглеждането на едно дете. Във всякакъв аспект. Затова хората най-често остават с едно или максимум две.
Отделни стаи, частни уроци, частно училище, университет в чужбина, че и кола и апартамент се чувства длъжни някои да оставят на всяко дете. А няма нужда от всичко това, но навлизаме в един безкраен спор.
Виж целия пост
# 543
В София частната ясла/градина струва колкото частно училище, та хич не е евентуално, съвсем конкретна си е разликата още от бебешкия период, после само нараства главоломно. Но обективните външни мотиви - жилище, финанси, логистика и пр. не заличават емоционалните мотиви. И да, със сигурност 2 не е като 1, изобщо не е същото. Което не означава непременно, че с 1 е песен. Песен ми се струва сега, ама добре помня колко изморена се чувствах тогава и ми се струваше понякога краят на света. А сега ми е смешно. Ама това не омаловажава усилията, които полагат жените с едно дете и начина, по който се чувстват. Просто са несравними тези неща.
Виж целия пост
# 544
Именно затова писах по-рано, че в БГ се влага твърде много ресурс в отглеждането на едно дете. Във всякакъв аспект. Затова хората най-често остават с едно или максимум две.
Отделни стаи, частни уроци, частно училище, университет в чужбина, че и кола и апартамент се чувства длъжни някои да оставят на всяко дете. А няма нужда от всичко това, но навлизаме в един безкраен спор.

Кола и апартамент не е задължително изобщо. Даже с оглед на следването в чужбина и евентуално оставане там те се явяват ненужна пречка. И самото следване в чужбина също е опционно, само ако детето има наклонности и таланти за това. Но ако има, те задължават. По простата причина, че колко деца да имаме сме избирали ние, без да ги питаме. И щом сме имали лукса ние да решаваме, тогава сме поели и бремето на отговорността да ги добутаме до момента на излитане от гнездото с възможно най-много опции за след това. Не мога да приема идеята, че трябва само да ги изхраним докато пораснат. Нито да причиня на малкия да износва дрехите, обувките, играчките и прочее на големия и никога да няма нищо свое ново.
Виж целия пост
# 545
Ако имаш стабилна помощ от баби и три деца няма да те уморят.
В моята чужбина бебешкият период е най-скъп. Почти наравно със следването.
Виж целия пост
# 546
Общо взето спорят "бебешки майки" и споровете се водят около бебешките трудности. Да де, ама после идва сложното и скъпото - отделни стаи, спорт, екипировка и уреди, уроци, облекло, компютри - всичко по две или по три. После уроци, евентуално частно училище, после университет (евентуално) в чужбина... Ей тогава разликата между 1, 2 или 3 става голяма.
А и бебешките майки днес са с едно, ама утре може да са с две. Според мен чак мамите отвъд 40-така могат да се изкажат меродавно.
+1

Нашето момиче е почти на 14, аз ставам на 42 след дни  и някакси смятам, че този момент съм го минала вече.
 

Ако имаш стабилна помощ от баби и три деца няма да те уморят.
В моята чужбина бебешкият период е най-скъп. Почти наравно със следването.
В моята всичко е много скъпо. Отделната стая, спортовете, извънкласните занимания, пътуванията, уроците, частните училища, лагерите, занималнята, че и университетите и т.н. Затова се е насочила към университет при вас, но след това искала другаде да живее Simple Smile
Виж целия пост
# 547
Съгласна съм с Черна станция, че майките с бебета и малки деца не можем все още да дадем окончателно мнение. Но и решенията, които взимаме на този етап за броя деца не са окончателни. Всеки споделя своя опит, но окончателно становище не можем да дадем. На мен ми прави впечатление, че майките с бебета и тодлъри са по-крайни в решенията си, което е нормално - недоспиването и мрънкането могат да те подлудят. Но като отмине този период има два варианта - или да си отдъхнеш и да се радваш на свободата, или да ти дойдат нови сили и желание за още едно. Не знаем какво ще ни поднесе живота. Има жени, например, които се разделят с бащата на децата си, срещат друг и отново раждат 2ро, 3то, та дори 4то. Така че окончателно решение за броя деца може да се вземе едва накрая на репродуктивните възможности на една жена.

Иначе, да успокоя тези от вас, които са решили да имат второ - вечер си го има това време за филми и други работи. Добре е само децата да имат вечерен режим и всичко е точно. Моите лягат към 9:20-30ч и заспиват докъм 10-10 и нещо. Но си заспиват сами, така че ги слагаме по леглата и след 5 мин вече съм пуснала турския сериал. Grinning
Виж целия пост
# 548
Да де, ама после идва сложното и скъпото - отделни стаи, спорт, екипировка и уреди, уроци, облекло, компютри - всичко по две или по три. После уроци, евентуално частно училище, после университет (евентуално) в чужбина... Ей тогава разликата между 1, 2 или 3 става голяма.
Аз родих най-големия мързел на света Trollface няма амбиции за частни училища и университети в чужбина, на спорт ходи на плуване от дъжд на вятър, което не изисква особени средства за екипировка. Като познавам мен и мъжа ми, нямаше да се учудя и следващите да бяха такива. Но и това си има своите предимства Laughing в кръга на шегата, разбира се. Всяко дете си е отделна личност и никой не знае какво ще му се падне. Важното е да се водим по тях и да стимулираме, ако детето има има интереси в дадена област. Но не всички изискват много средства.

П.П. Карам 44-та. Както вече казах, не съм изпитвала нужда от повече деца. Ако имах такава, не би ме спряло нищо.
Виж целия пост
# 549
Може би не съм съвсем по темата, защото вече имам две. Но често ми се иска още едно. Обаче много фактори ме спират. Например сега съвсем логистично с двете ни е сложно да ги водим по всякакви уроци и школи, отделно го има и финансовия фактор. Друго, което ме спира е, че май вече съм забравила, че да гледаш бебе е трудно и си спомням само романтичния момент - да гушкаш малко сладко бебенце Simple Smile и последно, двете ми бременности бяха леки, ражданията също. Не искам да предизвиквам съдбата трети път Simple Smile
Виж целия пост
# 550
Не могат да кажат истинската причина, защото не е социално приемлива: Не искам повече деца. Това е. Но се почва от роднините: Ама как така? и т.н.
Виж целия пост
# 551
Социално понятно е да кажеш - не ми се занимава с повече деца, вместо мисля, усещам, сънувам, предугаждам, че нямам ресурс. 🤣
Виж целия пост
# 552
В страна, в която масово се обяснява как жената не е жена, ако не роди, как майката е висше същество, а бащата разбирал, че е баща чак, когато детето започне да рита топка, и т.н. - е по-вероятно отсрещният да разбере урду, отколкото "не искам да имам деца".
Виж целия пост
# 553
А нас какво ни интересува отсрещния какво бил разбрал и какво си мислел Rolling Eyes дреме ми какво мисли съседката за моя живот.. Аз нали съм се разбрала с мъжа ми и сме си решили нещо, това е важното, двамата родители да са на едно мнение за децата, пък другите да си мислят каквото искат.
Виж целия пост
# 554
Не е работа нито на роднините, нито на приятелите, нито на никого. Никой не дължи обяснение на никого за избора си. Тук го обсъждаме, защото е обществен форум  и се дискутират такива въпроси. Но в реалния живот никой не е длъжен дори да казва "не искам повече деца". Това си е лично решение.  Но познавам семейства, които позволяват роднините да им се бъркат и съответно дават всякакви обяснения по повод създаването и бройката деца. Това не го разбирам, нито го приемам за нормално.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия