Паническо разстройство - 48

  • 39 328
  • 783
# 705
Няма вълшебно хапче Simple Smile Започни да правиш това, от което те е страх. Не е лесно, но това е лечението Simple Smile
Как да предприема такава крачка,като всичко е ужасно и клоня към бягство от нас(като ме вцепени страхасъс всичките му "красоти") и ще викам във входа или на улицата..Помооощ.Между другото,случвало ми се е😪

Първата мисъл да правиш това, от което те е страх, е наистина ужасяваща, но в действителност това е лечението. Аз сега страдам не толкова от паник атаки, колкото от обсесивни мисли, които ме побъркват, вадят ме вън от ежедневието ми. Постоянно си внушавам, че ще ми се случи нещо лошо, че ще умра, че ще ме нападнат и тем подобни глупотии. Страхът ми се отключи вследствие на прекомерна тревожност покрай изпитна сесия за университета и по-конкретно - гледане на репортаж за убийство. От 4 месеца вече съм с тези мисли, като има леки периоди, в които има подобрение, но то е моментно и не е продиктувано от някакво лекарство, защото не пия антидепресанти. Просто си казвам, че нищо няма да ми се случи и приемам, че тези мисли не са мои, а са фантомни (измамни), продиктувани от заболяване, от което ще се излекувам съвсем скоро. Не знам, преминах през всички фази - от отказ да приема реалността, през отчаяние и накрая да примирение, но с желание за промяна.
Виж целия пост
# 706
И аз имам често такива мисли, ОКР- ако не направя еди-какво си, ще стане нещо лошо. Ама това ми е най-малкият проблем, не му обръщам много внимание. Иначе си имам моите тревожности и страхове, хващам се, че ме е страх да пътувам надалече, защото може нещо лошо да ми се случи и да нямам помощ наблизо. Много ми е трудно, но мисля, че пътят е да се прави обратното, излизаш вън и виждаш, че няма нищо страшно. Борба си е, но това е положението. Докато ние се борим със себе си, другите си живеят живота и не им пука Simple Smile Ключът е в това да пуснеш контрола. Не можем всичко да контролираме и всичко да е сигурно в тоя живот. Дайте да го живеем, стига с тия страхове Simple Smile Казвам го и на себе си Simple Smile
Виж целия пост
# 707
Аз затова оставих хапчетата, нищо не се усеща, никакво подобрение, само където се тровим, само където и напълнях напразно....
Това с напълняването е такъв проблем, че няма накъде. Нито диети помагат, нито спорт, нито нищо. Коремът си седи.
Значи този корем вече до живот ще го имам ?
Виж целия пост
# 708
И аз имам често такива мисли, ОКР- ако не направя еди-какво си, ще стане нещо лошо. Ама това ми е най-малкият проблем, не му обръщам много внимание. Иначе си имам моите тревожности и страхове, хващам се, че ме е страх да пътувам надалече, защото може нещо лошо да ми се случи и да нямам помощ наблизо. Много ми е трудно, но мисля, че пътят е да се прави обратното, излизаш вън и виждаш, че няма нищо страшно. Борба си е, но това е положението. Докато ние се борим със себе си, другите си живеят живота и не им пука Simple Smile Ключът е в това да пуснеш контрола. Не можем всичко да контролираме и всичко да е сигурно в тоя живот. Дайте да го живеем, стига с тия страхове Simple Smile Казвам го и на себе си Simple Smile
Лесно е на думи...много зависи от тежестта на страха,и до колко човека има сили за преодоляване на него.Нещата са индивидуални,и не си мислете че съм някаква мрънкалница,просто пиша тук с надежда за справяне(може и да срещна хора с подобен страх).
Виж целия пост
# 709
Всеки страх може да бъде преодолян, стига да узреем идеята за борба с него. Иначе никакви хапчета не могат да ни помогнат, ако ние сами не решим да се борим. Никак не е лесно, така е, но до целта се стига не като се бърза, а като не се спира. Никой не казва, че си мрънкалница, темата е точно затова - да си споделяме опит и обменяме идеи за преодоляване на проблеми.
Виж целия пост
# 710
Sarna, не съм казала, че си мрънкалница, аз имам подобни страхове както казах. Споделям само какво помага според мен. Почваш с малко - излизаш днес за 5 минути сама, утре за 10 минути сама. Така ще придобиеш увереност лека-полека. Недейте лежа само на лекарствата, и мен ми се иска да има такова да ме оправи за винаги, но няма. Психотерапия, срещаш се със страховете си, ако трябва и лекарства, но само с лекарства временно се тушират нещата. Казвам го с най-добри намерения, защото се превръщаме в затворници от страх,а няма смисъл. Ако няма физически проблем, тогава човек трябва да си отработва проблемите.
Виж целия пост
# 711
Sarna, какъв точно е страха? Страх да си сама или от излизане навън? Може да си писала, но наскоро се включих и просто нямам време да изчета пропуснатите стари теми.

Ето и едно клипче за агорафобията (която мен направо ме съсипа.... 2 загубени години, 1 година страх да напусна дома си)
Скрит текст:
Виж целия пост
# 712
Sarna, какъв точно е страха? Страх да си сама или от излизане навън? Може да си писала, но наскоро се включих и просто нямам време да изчета пропуснатите стари теми.
Страха ми е такъв...ако се движа по безлюдни улици и места, и вечер ако съм сама в къщи.Обхваща ме адски страх,който не мога да контролирам,отрязват ми се краката,пулса учестява и даже не зная и ка да дишам.Първата ми мисъл е да търся хора ,и както бях писала и преди..клоня към бягство.Случвало ми се е и на улица,и в дома ми.Тичам в комшийката и докъто тя отвори,за мен това е Края.😪😪😪
Виж целия пост
# 713
От какво точно те е страх? Какви мисли ти минават през главата като останеш сама?
Виж целия пост
# 714
От какво те е страх - от самия факт, че си сама, от това, че смяташ, че някой може да те нападне или те е страх от това, че може да ти стане нещо здравословно и да няма кого да потърсиш за помощ? Сама ли живееш, или с родителите си? Инцидентно ли ти се случва да останеш сама, или е нещо регулярно (всекидневно)?
Виж целия пост
# 715
От какво точно те е страх? Какви мисли ти минават през главата като останеш сама?
От това,че ми става много лошо и ще умра.Аз от години не оставам сама.Живея с дъщеря си,и ако тя отсъства или си викам приятелки у нас,или аз ходя.Иначе съм много весел човек,ходя на работа,но сега покрай пандемията и опустялите улици не ме питайте.Дъщеря ми ме изпращаше до спирката.Има ли покрай мен хора,то аз съм супер.
Виж целия пост
# 716
От какво точно те е страх? Какви мисли ти минават през главата като останеш сама?
От това,че ми става много лошо и ще умра.Аз от години не оставам сама.Живея с дъщеря си,и ако тя отсъства или си викам приятелки у нас,или аз ходя.Иначе съм много весел човек,ходя на работа,но сега покрай пандемията и опустялите улици не ме питайте.Дъщеря ми ме изпращаше до спирката.Има ли покрай мен хора,то аз съм супер.
При мен пък е обратното, ако има много хора започва да ми става много лошо и изпадам в паника, и предпочитам да съм сам, но за съжаление не мога сам да живея още, защото баба ми е болна, кажи ми как не те е страх да не ти стане нещо докато си в заведение примерно или в парка или с приятели, аз това се опитвам да го превъзмогна от 6 месеца но не мога, затворен съм от гаденето, не мога да излизам от вкъщи, а преди такива проблеми нямах, ходих си къде ли не и се събирахме, сега това за мен са само спомени, от които ми дотъжава и ми се плаче, че тогава бях стабилно здрав...
Виж целия пост
# 717
Когато имах ПА, най-големият ми ужас беше да се наложи да съм сред хора. Само да чуех, че трябва да отида на някой рожден ден, или събиране, почивка, направо превъртах играта.
Виж целия пост
# 718
не мога да излизам от вкъщи, а преди такива проблеми нямах
Погледни клипчето, което постнах. Описано е как да се справиш. Потвърждавам, че работи. Simple Smile
Виж целия пост
# 719
не мога да излизам от вкъщи, а преди такива проблеми нямах
Погледни клипчето, което постнах. Описано е как да се справиш. Потвърждавам, че работи. Simple Smile
Видях го, за съжаление при мен страхът е толкова силен че ми трябват лекарства..
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия