Чудовище

Пиша темата за трети път и всеки път не ми достига смелост да натисна "публикувай". Предупреждавам, че е дълго и хаотично. Накратко ще се опитам да разкажа какво ме мъчи от много време насам. На 24 години съм, дете на разведени родители, имам по-голям брат. След развода, последва вълна от грешни решения, опити за бизнес и т.н., като накрая се оказахме без имущество и с купища задължения. Започнахме да живеем под наем, като дори не успявахме да си платим сметките за ток, имаше период, в който се оправях на свещ за училище. На 17 години започнах почасова работа, като паралелно с това учех. Брат ми също започна да работи на трудов договор. Майка ми, предвид натрупаните задължения, започна работа с нерегулярни доходи. Някои месеци изкарваше пари, а в други - не. Когато навърших 21 взехме решение да изтегля кредит, с който да покрием някои от задълженията и да вдишаме. След година се изнесох и заживях с приятел, но нещата приключиха 2020 г. и се върнах отново вкъщи. През времето, когато не живеех там, аз винаги помагах финансово. Кредитът също изплащам сама, като вноската е почти 400 лв. Връщането ми съвпадна с изнасянето на брат ми и раждането на първото му дете. Останахме сами - аз, майка ми и неспиращите разходи. Заем, наем, сметки, храна, джобни за двете, цигари за майка ми - всичко остана на моя гръб през месеците, в които тя не получаваше доходи. Когато изкарва пари, за съжаление те бързо свършват - дава на мен 200-400 лв, които зачита като изплащане на дължимото за предходните месеци, дава на брат ми и за детето, пазарува, като след седмица отново стартираме отначало. Опитвала съм се да изкажа мнение, че е важно да отделим и да разпределим, но всеки път това прераства в спор как се опитвам да контролирам доходите й и как не сме с общ бюджет. Тя смята, че завиждам на това, че дава и на брат ми и детето му, обвинена бях дори, че съм пропита от злоба и завист към тях. Самата аз постоянно мисля за това дете и често правя подаръци. Не изпитвам никаква злоба и завист към него или брат си, много държа на тях. Работя ежедневно и изкарвам ежемесечна заплата, но всеки месец съм на минус и се налага да закърпвам с отделени пари, които искам да ползвам за лазерна корекция на зрението. Брат ми няма възможност да помага, тъй като има свои разходи. Разбирам го и не се сърдя, обичам го и се радвам, че създаде свое семейство. Но всичко това рефлектира върху мен много, започнах вечер да заспивам в паника как ще се справим, страхувам се докога мога да издържа така, дали няма някой месец да не се справя и пак да останем на тъмно. Тъжна съм, че не мога и да си позволявам нормални неща или да изляза да живея самостоятелно. Чувствам вина, че това ме прави тъжна. Започнах да вярвам, че съм меркантилна. Често с майка ми се караме за това. Тя смята, че аз съм копие на баща ми, че съм стиснат и лош човек. Вчера, след поредния спор, предвид предстоящ празник на детето и обсъждането колко можем да заделим, отново бях обвинена, че съм злобна и завиждаща. Как съм "второто ревниво дете". Как брат ми е толкова добър, а аз... Каза ми, че усеща как я мразя, защото я гледам и говоря с омраза. При тези думи аз останах в ступор.. Хора, не мразя майка си. Обичам я с цялото си сърце, но тези постоянни обвинения, изричани под формата на твърдения, много ме нараняват и оставят траен белег в мен. Никога не съм обиждала майка си. Единствено вчера си позволих да отговоря, че щом мисли така за мен и вярва, че я мразя може да потърси вина и в себе си. Също така, че аз също чувствам озлобление към себе си. Сядам и искам да говоря с нея нормално, като двама възрастни, но това винаги прераства в това колко съм зла и как й държа сметка. След тези спорове започва да ме подминава със седмици, докато аз не се опитам да туширам нещата, тъй като вече вярвам колко злобен и лош човек. Докато не подхващам темата и кротувам съм един "добър човек и дъщеря, най-добрата й приятелка". Запитвам се дали съм чудовище щом говоря с майка ми на тема пари и как трябва да се мисли нещо в насока регулярни доходи от нейна страна. Просто искам да знам, че тя ще е добре и един ден ще може да се справя сама. Чувствам се като чудовище. Разберете ме, ако изкарвах достатъчно, щях дори да не го повдигам на въпрос.