Първият ми спомен е преди да навърша 2 годинки със сигурност, защото сме живеели в град, от който сме се преместили около втората ми година. Та спомням си една голяма бронзова мечка в парка, в който ме водеха мама и тате да си играя 
русе?
Първи спомен?
- Публикувана: 27 септ. 2006, 10:45 ч.
- Последно мнение: 28 септ. 2006, 13:00 ч.
# 46
27 септ. 2006, 21:34 ч.
А, по-рано, по-рано
Аз имам от годинка, година и няколко месеца. И то цели три спомена от този период - единият е когато баща ми заминаваше за Япония за един месец; спомням си как стягаше куфарите и ми донесе след това едно много смешно пате с дълги крака, помня как го извади от куфара и ми го даде.
Помня и пак тогава ни докараха пералнята, стовариха я в коридора и се помайваха къде точно да я настанят. Скоро го разказвах на майки ми и тя чак не повярва как си спомням, а съм била на годинка
И третият е как нашите заминаваха в чехия (нямам главно "ч" и това си е
) и аз исках да ходя с тях и постоянно си завирах гъбата за къпане в куфарите им. Защо на една годинка съм решила, че точно без гъбата си не мога да тръгна.... 
Е, Били, доживях да видя и аз тема от теб в този подфорум
Виж целия пост
Аз имам от годинка, година и няколко месеца. И то цели три спомена от този период - единият е когато баща ми заминаваше за Япония за един месец; спомням си как стягаше куфарите и ми донесе след това едно много смешно пате с дълги крака, помня как го извади от куфара и ми го даде.
Помня и пак тогава ни докараха пералнята, стовариха я в коридора и се помайваха къде точно да я настанят. Скоро го разказвах на майки ми и тя чак не повярва как си спомням, а съм била на годинка
И третият е как нашите заминаваха в чехия (нямам главно "ч" и това си е
) и аз исках да ходя с тях и постоянно си завирах гъбата за къпане в куфарите им. Защо на една годинка съм решила, че точно без гъбата си не мога да тръгна.... Е, Били, доживях да видя и аз тема от теб в този подфорум
# 47
27 септ. 2006, 21:35 ч.
Ами, първия ми спомен звучи неприятно, но всъщност не ми е направил нищо на психиката, както много хора биха предположили. Късен е, може би около четири години... Пускаха ме да се разхождам около къщата в Преслав, и помня че съм в къщата на някакъв дядо, мога и сега да посоча къщата, знам как да стигна до там... Не знам как съм отишла там, помня че той ме вкара вътре, но не и как съм отишла до къщата, предполагам той ме е завел... Помня че ме караше да му пипам онази работа, която... Сещате се какво правеше с нея, и че аз не исках, помня че искаше да си събуя панталонките, и че не го направих. Не знам какво е станало, но помня мястото, помня го като снимки, сещате се че няма как да имам снимки от това. Помня черно бяло , но знам с какво бях облечена... Помня и дядото и обстановката на може би метър от мен. Не знам как съм излязла от там и защо не съм казала на нашите. Добре че не съм, баща ми, чичо ми и дядо ми... И тримата огромни мъже в разцвета на силите си... Щяха да го убият като едното нищо. И то възможно най буквално.
Виж целия пост
# 48
27 септ. 2006, 21:38 ч.
О, имах и аз един такъв, но тогава не съм го разбрала и не ме е впечатлил , по-скоро ме е учудил - изтрих го, звучи гадно
Виж целия пост
О, имах и аз един такъв, но тогава не съм го разбрала и не ме е впечатлил , по-скоро ме е учудил - изтрих го, звучи гадно
# 49
27 септ. 2006, 21:39 ч.
А аз не помня никакво впечатление, явно не ме впечатлил, щом не съм казала...
Виж целия пост
# 50
27 септ. 2006, 21:41 ч.
Те гадовете знаят явно в какъв възрастов диапазон да се движат 
И аз не съм казала, реших, че аз нещо не съм разбрала... Сега, като си помисля, че мога да имам момиче и някой така да се гаври... направо ще го убия 
Виж целия пост
И аз не съм казала, реших, че аз нещо не съм разбрала... Сега, като си помисля, че мога да имам момиче и някой така да се гаври... направо ще го убия
# 51
27 септ. 2006, 21:44 ч.
Аз затова се радвам че не съм казала, защото наистина щяха да го убият и ни най малко не преувеличавам. Знам и баща си, и чичо си, баща ми е такъв че много трудно се ядосва, но веднъж ядоса ли се е способен на всичко, а чичо ми не му отстъпва, но той се ядосва съвсем лесно. Дядо си от тогава не помня, ако е бил като сега не го знам, ама двамата само щяха да го убият.
Виж целия пост
# 52
27 септ. 2006, 22:24 ч.
Може би съм била около две годишна. Явно съм си била ожулила коляното, защото си спомням как някой (не знам кой) маже ожуленото място с ракия (спомням си миризмата и чашката). В същото време аз, легнала по гръб, ритам и плача. И досега миризмата на ракия ме отвращава. Хората, които могат да преодолеят тази миризма, та чак да пият ракия, та чак и да им харесва, за мене са странни екземпляри.
Виж целия пост
# 53
27 септ. 2006, 22:38 ч.
И моят е горе-долу от 2 годишна възраст. Майка ми се беше върнала от екскурзия в Турция и ми беше донесла едно много хубаво палто, което за съжаление не ми стана. Като й го разказах това тя се втрещи
Виж целия пост
# 54
27 септ. 2006, 22:39 ч.
Страхотна тема , много ми хареса да прочета за всички ви.Някои ме натъжиха, други ми "довяха" носталгия, трети ме накараха да се усмихна, а четвърти да се смея с глас 
Моят първи спомен е от 3 годишната ми възраст.Помня нафтовата печка в кухнята и един скандал на нашите.Майка ме грабна и каза, че си заминава, а татко не я пускаше да излезе от вратата на кухнята.
Друг спомен от горе -долу същия период и в детската градина , как ни снимаха на двора и аз държах едно мече почти колкото мен голямо
Еее, Биляна, за толкова неща се сетих по край тези неща, че се и обадих на мама и татко да си поговорим - мерси много
Виж целия пост
Моят първи спомен е от 3 годишната ми възраст.Помня нафтовата печка в кухнята и един скандал на нашите.Майка ме грабна и каза, че си заминава, а татко не я пускаше да излезе от вратата на кухнята.
Друг спомен от горе -долу същия период и в детската градина , как ни снимаха на двора и аз държах едно мече почти колкото мен голямо
Еее, Биляна, за толкова неща се сетих по край тези неща, че се и обадих на мама и татко да си поговорим - мерси много
# 55
27 септ. 2006, 22:58 ч.
Имам спомени от яслата, значи съм била под 3г. Спомням си с колко дълга коса бях. Спомням си как една яка лелка ми висеше над главата и ме караше да си ям крем-карамела. Казва "виж колко е хубав" и го тропва с една лъжичка, той се разклаша, поклаща, а аз 
Спомням си и едно хлапе. Даваха ни пюрета за следобедна закуска, на двора. И въпросното хлапе отгоре налива, отдолу излива.
След това и от градината, 1-2 гр. Издърпвах си конци от одялото, дъвчех ги, правех си топчета и после със засилка ги залепвах по пода. Караха ми се, много ми се караха
Няма да забравя как си сцепих и главата, пак в таз градина С брат ми бяхме на отглеждане при баба и дядо на село... сигурно е била голяма паника
И за торбалан си спомням. Дядо ми беше много лош. До преди няколко години се страхувах от тъмното, именно заради този торбалан и бабайоците.
Виж целия пост
Спомням си и едно хлапе. Даваха ни пюрета за следобедна закуска, на двора. И въпросното хлапе отгоре налива, отдолу излива.
След това и от градината, 1-2 гр. Издърпвах си конци от одялото, дъвчех ги, правех си топчета и после със засилка ги залепвах по пода. Караха ми се, много ми се караха
Няма да забравя как си сцепих и главата, пак в таз градина С брат ми бяхме на отглеждане при баба и дядо на село... сигурно е била голяма паника И за торбалан си спомням. Дядо ми беше много лош. До преди няколко години се страхувах от тъмното, именно заради този торбалан и бабайоците.
# 56
27 септ. 2006, 23:12 ч.
Точната възраст от която имам спомени - не знам! Само знам, че веднъж нашите си говореха за някакво куче, което сме имали преди в старата къща, баща ми нещо го спомена и аз съответно се включвам: "А да, Мечо! Голямото, на бели и жълти петна, беше вързано на синджир вляво от вратата. Ух че сладко беше, и огромно! После ухапа чичо Стефан и го подарихте на един местен ловец, да ходи с него за зайци" А нашите стоят и ме гледат така 
, след което майка ми казва: "Това не може да го помниш!!!" Аз: "Защо?" а тя: "Ами ти тогава беше на годинка и нещо!!" А аз наистина помня всичко с подробности, Мечо вързан със синджир до входната врата на двора и чичо Стефан как влиза в кухнята с окървавена ръка, след като кучето го бе ухапало (и раната си спомням ясно!), после помня разговорите на големите къде и при кой са дали кучето... Та това май ми е първия ясен спомен. И други имам де
Виж целия пост
, след което майка ми казва: "Това не може да го помниш!!!" Аз: "Защо?" а тя: "Ами ти тогава беше на годинка и нещо!!" А аз наистина помня всичко с подробности, Мечо вързан със синджир до входната врата на двора и чичо Стефан как влиза в кухнята с окървавена ръка, след като кучето го бе ухапало (и раната си спомням ясно!), после помня разговорите на големите къде и при кой са дали кучето... Та това май ми е първия ясен спомен. И други имам де
# 57
27 септ. 2006, 23:14 ч.
Много интересно, забелязвам че повечето предаваме разказа във време не знам кое си(простете но в този час след цялто дневно натоварване ми е трудна да определя род и число, камо ли време 
), все едно разказваме сън. нкой разбара ли какво всъщност искам да кажа 
Виж целия пост
), все едно разказваме сън. нкой разбара ли какво всъщност искам да кажа
# 58
27 септ. 2006, 23:18 ч.
Ами аз лично го помня като сън, но съм сигурна че не е. Просто не е сън, но го помня като в мъгла, като нещо, което съм гледала отстрани, а не от моята си гледна точка. Точно така се помня, отстрани, с розовите панталонки до под коляното... Помня къщата... Но като в мъгла.
Виж целия пост
# 59
27 септ. 2006, 23:29 ч.
Преди да стана на 2 г. Свързано е с критична ситуация, може би за това го помня.
Виж целия пост
Препоръчани теми