Имам и един спомен как дядо прибира магарето в навеса на село, но той твърди, че това магаре е умряло преди да се родя 
Първи спомен?
- Публикувана: 27 септ. 2006, 10:45 ч.
- Последно мнение: 28 септ. 2006, 13:00 ч.
# 30
27 септ. 2006, 14:12 ч.
Виж целия пост
Печелиш първо място в класацията! Да влязат пара-психо-фено-сенси-лозите.
# 31
27 септ. 2006, 14:13 ч.
Може би първото ми море. Вкарали са ме в локвата с лодка. И една огромна вълна залива моята дребна милост. Според майка ми първото море е било на годинка и половина и не е имало абсолютно никакви вълни.
Следващите ми съзнателни спомени са преди да навърша 4 години. Организирам колективно бягство за мен, братовчед ми и още едно момченце от детската градина.
Когато станах малко по-осъзнато същество съм правила допитване със спомените на родителското тяло и една пилятелка на мамката. Тя е нещо като хронологист на детството ми.
Виж целия пост
Следващите ми съзнателни спомени са преди да навърша 4 години. Организирам колективно бягство за мен, братовчед ми и още едно момченце от детската градина.
Когато станах малко по-осъзнато същество съм правила допитване със спомените на родителското тяло и една пилятелка на мамката. Тя е нещо като хронологист на детството ми.
# 32
27 септ. 2006, 15:32 ч.
Доста ранен ми е-от около 2-годишна.Може би защото е гаден:помня една огромна купа,пълна с черна течност.
Историята накратко-нагълтала съм хаповече на баба ми,закарали ме в болница,а лекарите решили,че сондата ще ми се размине,но са ме карали да пия разтвор на активен въглен.
Следващите ми спомени са от първия ден в детската градина.
Виж целия пост
Историята накратко-нагълтала съм хаповече на баба ми,закарали ме в болница,а лекарите решили,че сондата ще ми се размине,но са ме карали да пия разтвор на активен въглен.
Следващите ми спомени са от първия ден в детската градина.
# 33
27 септ. 2006, 16:00 ч.
Всички твърдят, че е невъзможно, че съм проходила дори преди годинка, но:
Първият ми спомен е в една проходилка, и нечии големи крака се придвижват към мен.
Виж целия пост
Първият ми спомен е в една проходилка, и нечии големи крака се придвижват към мен.
# 34
27 септ. 2006, 16:00 ч.
Имам няколко спомена от около две годишна възраст. Не мога да ги подредя стриктно кое след кое е, но едното беше първото ни море. Другото как падам от люлката в двора и си пуквам главата. Странно е, че не помня да ме боля, бях прекалено шашардисана и изумена от рекациите на околните. После помня как лежа в болницата на някаква висока маса и над мен се надвесва докторка с нещо като тампон, докосва челото ми, където ми е пукната главата и страшно ме заболява.
Виж целия пост
# 35
27 септ. 2006, 16:06 ч.
моя първи спомен не е много хубав...спомням си изнасянето на баща ми от нас, развода на нашите, беше няколко дена преди 3-я ми рожден ден и ми взе детското креватче
Виж целия пост
Първият спомен е нещо хубаво, неповторимо и незаменимо. В повечето случаи. В моят такъв - бих искала да го нямам. Спомням си, че съм на около 4 г, люлея брат си на люлката в двора на къщата - тази на съпругата на баща ми. Погледът ми е тъжен и издава крещяща нужда някой да ме прегърне и да ми каже, че ме обича. Предпоследният път, когато видях брат си бях на 7г. Последният - на 18г. А той дори не знаеше за моето съществуване - беше твърде малък за да ме помни...
Биляна, а и всички останали - извинете ме, моля ...
Биляна, а и всички останали - извинете ме, моля ...
моя първи спомен не е много хубав...спомням си изнасянето на баща ми от нас, развода на нашите, беше няколко дена преди 3-я ми рожден ден и ми взе детското креватче
# 36
27 септ. 2006, 16:09 ч.
strelche®, Lilly, сигурна съм, че сега създавате на децата си най - прекрасните спомени. Това е по - важното. 
Виж целия пост
# 37
27 септ. 2006, 16:16 ч.
Първия ми спомен е неособено за разказване, току-що закусили със сестрите ми играем на гоненица в хола, като скачаме по дивана и фотьойлите (тая дума, май не я написах вярно 
) и след като аз се обръщам през облекалката на онази не съвсем вярната дума, сестра ми се стоварва върху мен и цялата ми закуска излиза обратно 
. По думите на майка ми, това е невъзможно да си го спомням, защото съм била на около година и половина, но аз си го помня много добре. Имам още един спомен от тази възраст, как се треснах в рамката на спалнята, не помня кога са ме завели да ме лепят, но много добре си спомням как си търчах към нея с главата напред, овнешка му работа 
Виж целия пост
) и след като аз се обръщам през облекалката на онази не съвсем вярната дума, сестра ми се стоварва върху мен и цялата ми закуска излиза обратно . По думите на майка ми, това е невъзможно да си го спомням, защото съм била на около година и половина, но аз си го помня много добре. Имам още един спомен от тази възраст, как се треснах в рамката на спалнята, не помня кога са ме завели да ме лепят, но много добре си спомням как си търчах към нея с главата напред, овнешка му работа 
# 38
27 септ. 2006, 16:50 ч.
Помня как се люлея на краката на баща ми. Това е май единственият път, когато съм го виждала .
Помня как ям пилешка супа в трапезарията. Всички са седнали около масата, аз съм заедно с тях, но седя на малко столче.
Помня как ме возят с лятната количка по един баир.
И трите ми спомена са от около 2-годишна възраст.
Виж целия пост
. Помня как ям пилешка супа в трапезарията. Всички са седнали около масата, аз съм заедно с тях, но седя на малко столче.
Помня как ме возят с лятната количка по един баир.
И трите ми спомена са от около 2-годишна възраст.
# 39
27 септ. 2006, 17:02 ч.
Имаше такава тема и там съм писала подробно... споменът ми е от 2 г. и 3 м. (документирано е- затова знам с точност).
Виж целия пост
# 40
27 септ. 2006, 17:11 ч.
Първият ми спомен е преди да навърша 2 годинки със сигурност, защото сме живеели в град, от който сме се преместили около втората ми година. Та спомням си една голяма бронзова мечка в парка, в който ме водеха мама и тате да си играя 
Интересно, че това е момент, който помня толкова ясно, че чак усещам емоциите, мириса на въздуха и студа по бъзите /беше зима/, а е било толкова одавна.................
Виж целия пост
Интересно, че това е момент, който помня толкова ясно, че чак усещам емоциите, мириса на въздуха и студа по бъзите /беше зима/, а е било толкова одавна.................
# 41
27 септ. 2006, 17:27 ч.
Имам спомен още от яслата, но много бегъл и неясен. Първият ми спомен, запечатал се в съзнанието ми е от двора на детската градина - как се къпем в басейна и как няколко момичета си слагахме престилките /защото тогава имахме униформа от престилки и шорти... / на главите и играехме на булки с воал...
Виж целия пост
/ на главите и играехме на булки с воал... 
# 42
27 септ. 2006, 17:58 ч.
Аз съм така като мина покрай сградата на яслата си, залива ме някаква емоция на ужас, стомаха ми...абе направо ми призлява. Голяма травма - ревала съм 6 месеца нон-стоп, сиропи с луминал и т.н. Знам си аз, че яслата ми е съсипала крехката нервна система
Виж целия пост
Интересно, че това е момент, който помня толкова ясно, че чак усещам емоциите, мириса на въздуха и студа по бъзите /беше зима/, а е било толкова одавна.................
Аз съм така като мина покрай сградата на яслата си, залива ме някаква емоция на ужас, стомаха ми...абе направо ми призлява. Голяма травма - ревала съм 6 месеца нон-стоп, сиропи с луминал и т.н. Знам си аз, че яслата ми е съсипала крехката нервна система
# 43
27 септ. 2006, 18:04 ч.
МНого ми е трудно да кажа дали ми е точно първият спомен, но от няколко дни ми се изясни много ясно(може би защото водя малката там да си играе) 
.
Бяхме в детската градина със сестра ми, тя е с 11 месеца по-малка от мен. Градината беше точно с/у нашият блок, и аз все стоях тъжна на оградата, и исках да се прибера в нас при родителите ми, като изобщо не съм съзнавала, че са на работа. Един ден така хванах сестра ми под ръчичка, и я замъкнах към нашият блок. Не помня подробности, как точно сме се придвижили(избягали) от градината до блока, но помня, че след като никой не ни отвори в нас, се скрихме м/у етажите и една лелка от градината ни намери. Мног ни се караха. Още от градината върша подобни дивотии.
Виж целия пост
.Бяхме в детската градина със сестра ми, тя е с 11 месеца по-малка от мен. Градината беше точно с/у нашият блок, и аз все стоях тъжна на оградата, и исках да се прибера в нас при родителите ми, като изобщо не съм съзнавала, че са на работа. Един ден така хванах сестра ми под ръчичка, и я замъкнах към нашият блок. Не помня подробности, как точно сме се придвижили(избягали) от градината до блока, но помня, че след като никой не ни отвори в нас, се скрихме м/у етажите и една лелка от градината ни намери. Мног ни се караха. Още от градината върша подобни дивотии.
# 44
27 септ. 2006, 21:11 ч.
уникално!
същите първи спомени имам. била съм на 2 и половина г. споменът от морето е просто една картина - къмпинг, бариера и вляво нашата жълта палатка под една туя.
люлката. аз облечена в нещо на розови и бели квадратчета тичам срещу една люлка, на която някакъв мъж люлее децата си. люлката ме удря в лицето. разни хора тичат, носят ме и ме мокрят на някаква чешмичка. после в болницата - лежа в корито(?) и жена в бели дрехи се надвесва над мен с памук в ръка.
Виж целия пост
Имам няколко спомена от около две годишна възраст. Не мога да ги подредя стриктно кое след кое е, но едното беше първото ни море. Другото как падам от люлката в двора и си пуквам главата. Странно е, че не помня да ме боля, бях прекалено шашардисана и изумена от рекациите на околните. После помня как лежа в болницата на някаква висока маса и над мен се надвесва докторка с нещо като тампон, докосва челото ми, където ми е пукната главата и страшно ме заболява.
уникално!
същите първи спомени имам. била съм на 2 и половина г. споменът от морето е просто една картина - къмпинг, бариера и вляво нашата жълта палатка под една туя.
люлката. аз облечена в нещо на розови и бели квадратчета тичам срещу една люлка, на която някакъв мъж люлее децата си. люлката ме удря в лицето. разни хора тичат, носят ме и ме мокрят на някаква чешмичка. после в болницата - лежа в корито(?) и жена в бели дрехи се надвесва над мен с памук в ръка.
Препоръчани теми