Първи спомен?

Aз имам спомен от около 1г и 6м и не си измислям, защото наскоро открих снимка от същия момент с датата на гърба. А споменът е - една страшна бабка (съседка), която виждаме когато ме извеждат навън, за да се пързаляме със шейни    Явно ми се е сторила мнооооого страшна, за да я запомня.

Най- най- първият ми спомен е, че сме на гости на леля ми и ше си тръгваме. Всички приготвят багажа, а аz се мотам покрай тях. По едно врее видях един дядо с едно магаренце, тръгнах с него и се zаприкаzвах. Той явно живееше по - надолу по улицата, прибра си магаренцето, а аz стоях и гледах, но zащо бях вляzла в двора му и аz не zнам. По едно време видях преz мрежата леля ми да влиzа в съседната къща. А te като видели, че ме няма и тръгнали да ме търсqт... иzрично е да каzвам какъв бой ядох. 


Имам още един спомен от онова време (около 3 годишнината ми)... Беше следобед и аz си рисувах нещо. Иzвикаха ме да ям, не ми се ядеше, исках да рисувам, баща ми ми се скара и въпреди всичко седнах на масата. По - късно вечерта майка ми и баща ми се скараха жестоко и майка ми zапочна да си събира багажа да се прибира при баба ми и дядо ми на село. В главата ми иzниква най вече точно таzи картина, как тя събаря юргани и одеала от гардероба и гласи багаж. Обади се по телефона и много бърzо баба ми и дядо ми дойдоха. Преz това време баща ми ме моли, рева, прегръща и какво ли не, но най - интересното, не успя да ме трогне. Още ме държеше скарването му от следобяда... каzах, че тръгвам с майка ми, че искам на село и, когато  баба ми и дядо ми zастанаха на вратата....(zа добро или zа лошо) само аz тръгнах с тях.

Имам ранни спомени... Зимни и летни спомени (към 3г) с пра-баба, която почина, когато бях на 4г. Имам мноого спомени от детската градина, а преди това се сещам, как майка ми ме приспива. Нощна лампа корабче. Наскоро я намерих, много ми е хубава. Слагат ме след банята, да спя в кошара с решетка. Явно съвсем мъничка съм била.  Турят ми на главата една мекичка шапчица, обаче косата ми е влажна и създава неприятно усещане, заспивам трудно и ми е студено. Майка ми пее песен "нани бебе, нани кукло" и се унасям, обаче е твърде кратко и не мога да заспя, а тя заминава в кухнята и мен ми е самотно. Взирам се в шарени тапети, осветени от ламбата-кораб и тъй отлитам в царството на сънището... Емоцията, която изпитвам от този спомен е на самота. Самата мисъл за детството ми навява самотност, подтиснатост. Не съм доволен.

УРРАААА!!! Не съм само аз. Повечето хора, с които съм го споделяла, ме смятат за луда  

Моят е от преди да стана на 13м. (тогава сме се преместили в друго жилище). Помнех (точно като в сън) една стая с 2 легла, нощно шкафче и пердета и кувертюрите (вече не помня дали бяха жълти или зелени, но бяха еднакви). Аз я гледам от ъгъла, най-отдалечен от прозорците. Изникваше ми понякога преди да заспя. Все се чудех каква е тази стая, защото не помнех да съм я виждала след този спомен (странно стана това изречение, но нямам по-добър начин да го обясня). Някъде като станах на 15 случайно питах майка ми и се оказа, че е от квартирата, в която сме живели като съм се родила.
Следващите ми по-ясни спомени са от 2-3 г. възраст. Помня прабаба ми как минава през двора - прегърбена и облечена в черно, а следващия ми спомен е погребението й. Помня много ясно стаята - тя в ковчега със сплетени пръсти, свещите, хората и една капачка от буркан със стотинки (чудех се дали не може да си взема малко). Поня и че питах някого защо всички плачат. Обясниха ми, че е отишла на небето при Господ и че там било много хубаво и останах още по-озадачена - защо аджеба плачат ако на нея и е хубаво там където е отишла   Много ясно си спомням и как тогава си мислех, че преди да се родя съм била "на небето" само че не небе със звезди, ами просто едно такова тихо, тъмно (но със "спокойна" тъмнина) и мнооого спокойно, някак безтегловно място и съм чакала да ми дойде реда. Мислех си, че ако майка ми не е била бременна, съм щяла да се родя на друго място (тук малко ме е яд че вече не помня толкова ясно дали съм си мислела, че няма да се родя в настоящото си семейство ако майка ми не е била бременна, или ако е раждала по друго време). Бях сигурна обаче, че като умра ще се върна на същото "нощно небе" и да чакам да се родя пак.

От яслята нямам никакви спомени, но от детската са ми много - и като случки и като размишления.

Навремето майка ми е яла бой, защото докато си играела под масата с някакво хлапе, маминка ми я чула да разказва, че като била малка, била в корема на майка си и гледала през една дупка   (маминка ми така и не се е "пресрамила" да й разкаже за мензиса или за това как и къде растат бебетата даже като майка ми е била вече голяма, така че варианта "фантазии по разказ отпада )

Мисля, че спомените си "отпадат" малко по малко, за да отстъпят място на новите. Ако детето, обаче, по някаква причина се връща към някой мил (или ужасен) спомен е много вероятно да си го "пренесе" в по-напреднала възраст.

спомням си някои моменти от кръщенето ми.
помня как ме поставиха да седна и ми облякоха нова рокля, помня миросването и когато се прибрахме в къщи, майка ми ми облече една тънка червена нощнича и ме сложи да спя в спалнята,

помня и когато се разболях от шарка и бях много радостна, че нямада ходя на ясла 

и двата ми спомена са на около 2г, 2 и малко

За кръщенето майка ми не ми вярваше , че си спомням, но като й казах как ме е облякла, и тя си спомни, та ми повярва

Абе помня като Слон,както се казва 

Когато мама се върна от Москва и ме събуди. Беше зима. В стаята бяхме с татко, а мама миришеше на сняг, не помня къде беше сестра ми. Беше донесла огромна (за детските ми очи тогава) кутия с ходеща кукла, Дядо мраз, пълен с руски бонбони, и кукла-бебе с дрехи за преобличане. Стята беше със слаба крушка и приглушена светлина, никога няма да забравя свтлината и миризмата. 

Анджи, а пазиш ли куклата? Моята стои - това беше най-красивото нещо, което съм имала в онези години.

Като се сетя за моите спомени и ми става смешно и супер приятно. 
Родена съм в Благоевград и там сме живяли на квартира първите ми 4 години. Та, в една от квартирите когато съм била на 2-3 години на прозореца в кухнята все стоеше бурканче с лютеница. Сещате ли се от онези малките буркани с етикета на които имаше изрисувано хоро. От кошарата ми се виждаше това бурканче и се сещам, че постоянно го гледах. И досега обожавам лютеница - купена.
Другият ми спомен е как е обзаведена стаята където сме с мама и тати. Помня всичко с подробности - разположението, мебелите, килима.
И още един - може би съм била окло 2 годинки, когато мама ме вземаше от яслата и винаги ходихме да се черпим в една сладкарница до яслата на която витрините бяха с едни големи нарисувани топки. Толкава са ми живи спомените, че понякога ми се струва, че съм ги преживяла вчера.

Аз имам спомени може би от около 5 годишна когато бях , тогава се преместихме в ново жилище и се роди сестра ми

Помня, че АГ д-ра ме дърпа за един крак и вика: "хайде вън, че майка ти влезе в 10-я месец!", а аз се държа за едно черво на мама и не се пускам. Гот ме е вътре 

 

Биляна   

    Ееееее, Шани, ти надмина спомените за умрялото магаре

Смешно ли е? 

Не, на роклята и косата им видях сметката рано-рано, а после я наследи племенницата ми и следите на куклата се изгубиха

да, ако го разбираш