Кой управлява бюджета вкъщи?

Е то поне единия в семейството трябва да се амбицира. Иначе как да стане

Аз не съм OK, така е, но в случая моето лично становище не е от такова значение за целите на дискусията. Когато коментирам дадени социални или междуличностни отношения / явления, винаги обичам да ги анализирам, с помощта на обективни измерители. Например: че има двойки (някои от тях успешни), в които жената получава много по-висока заплата от мъжа – има; че има мадами, които нямат против дори изцяло да издържат половинката си – има; че има жени (работохолички и върли кариеристки) – има. Само че... Какъв % са тези случаи от общия брой на връзките? Доближават ли се изобщо, като честота на случване, до стандартните връзки, в които мъжът е водещата финансова единица? Едва ли. Е, аз предпочитам да се концентрирам върху нормата, а не върху изключенията. Иначе, не отричам правото им на съществуване.

Без да давам лична оценка дали такъв предполагаем развой е правилен от морална гледна точка, или – не, но това често се случва. Всяка генерална промяна в ритъма на живот на двойката, води след себе си други последствия. Това няма как да се избегне.
Да кажем, семейството функционира и просперира, посредством високите доходи на мъжа. Жената е работила спорадично, няма квалификация и професионален стаж. Дори да се наложи да започне работа, поради форсмажорни обстоятелства, ще взема много ниска заплата. Не разполагат с помощ от заможни роднини. Съпругът бърнаутва на даден етап. Какво се случва със семейството (да предположим, че има и деца в картинката), ако партньорите са се нагърбили с кредити и лизинги за стотици хиляди? Плюс, трябва да посрещат ежемесечните си нужди за храна, битови сметки, дрехи, техника, образование за дечурлигата и т.н., паралелно на дълговете. Аз не виждам решение на този казус, освен мъжът поначало да не си позволява лукса да бърнаутва. Звучи цинично, ама това е положението.

Не, не, не си разбрала поста ми. Никъде не съм засягала този въпрос. Говорех за отношенията между двамата партньори, а не дали жените и мъжете получават еднакво възнаграждение, когато са на един и същ пост в службата. Това е дискусия от съвсем различно естество и не е за тази тема.

Те мъжете разбира се, никога не си го позволяват този лукс да бърнаутват

Ако въобще се усетят преди да им се стовари отникъде. 😉

Не мисля, че анализираш нещо. Ти просто заявяваш своята позиция - ако мъжът не е с високи доходи (много по-високи от тези на жената) той няма място в семейството и жената е свободна да му търси алтернатива. Няма лошо, това е позиция достойна и за аватара ти, но не е анализ на нищо. И  е нормално хората с друга позиция да ти опонират - сблъсък на гледни точки се получава и нали затова е форум.

Това е моята гледна точка, но тя, също така, се препокрива с мнението на много други жени, съдейки по официалните статистики. Голям процент жени са избрали за половинка по-богат мъж; малък (ако не и нищожен) процент жени са взели за партньор по-беден от тях самите мъж. Това е.
И 'що ме нападаш на лична тематика? Теб какво те засяга какъв ми е аватарът? Изкарай по-стойностен аргумент, ако искаш да ми опонираш.

Не те нападам, анализирам

Мисля, че бъркаш малко причинно-следствените връзки. Имаше един виц, където една кифла се чуди:
- Защо вече няма мъже за брак? Само разни бедни и неудачници. Защо хубавите, заможни и успели са все заети?
- Ами защото, мила, когато ги взехме не бяха заможни и успели, а ги взехме само по любов.

Та нормално е мъжете в една двойка да печелят повече от жените, ама това се получава основно защото мъжете по принцип имат по-високи доходи, понеже кариерата им е единствената грижа, докато жените излизат в майчинство, за да гледат децата, а после търсят позиции с по-ларж отношение към отсъствия по болест, излитане към къщи веднага след края на работното време и прочее. С тези приоритети е нормално масата жени да имат по-ниски доходи. Но когато двама души се залюбват обикновено още не се знае как ще се развият нещата. Ние сме заедно от студенти с половинката и никой не е мислел за пари и заплати тогава. Каквото е станало след това е станало в последствие и няма нищо общо см избора ни. И мисля, че поне от моето поколение масата двойки са така.  Но има, имало е и ще има и меркантилни, които избират по парите и положението. Даже си мисля в тяхна защита, че са така надъхани, че не правят компромис, а наистина харесват дебела мутра с ланец половин кило. За тях това е имиджът на успелия мъж и те го харесват. Или чичак с 10-20 години по-възрастен, ама успял. Ми няма лошо, тяхно право, но не са болшинство. При болшинството ти се струва, че са избирали по пари, но всъщност шарите са дошли после, след избора.

Нищо не губи мъжът като мъж, ако изкарва повече от жената, нито тя пък като жена.  В обратния вариант аз лично виждам дисбаланс и то главно поради полово и природно обусловени различия и особености, отреждащи ни различни роли в живота и съответно различни проявления. Не че не се случва в живота, ама яде от мъжката самоувереност и мотивация... Някои като прочетат постинг в тая насока, все едно са им развяли червен плащ и търчат напред с рогата. Не става въпрос за това жената да не печели. Напротив, всяка жена трябва да се стреми да е във възможностите й да се самоиздържа и да е независима.... но нали обсъждате семейства в темата...

Е аз нали затова понякога се шегувам, че моя за парите съм го взела.
Всъщност, аз бях по-добре финансово в началото.
И после спрях да работя, защото забременях. А нямах осигуряване. А пък той ми намери къде да се осигурявам. И така - стъпка по стъпка, ту единия е бил по-напред, ту другия...

Мен такива мъже ме плашат, защото от това, което съм видяла в живота, доходите на жената са най-малкият проблем. Те са такива във всяко едно отношение. Жената, дори на теория да има думата за бюджета и семейните решения, си е само на теория. Ако тя има по-добри аргументи и предложения, това, както казваш се отразява на неговата самоувереност и мотивация.
В крайна сметка се отразява и на доброто на семейството, защото за да не се чувства потиснат, се приемат неговите решения, които ги дърпат надолу и се отразяват на комфорта им.

Предпочитам да имам до себе си човек, който се радва на постигнатото от мен и не го приема като съревнование, а плюс за общия ни бюджет като семейство. Аз например имам странични доходи, които по една или друга причина пристигат на неговата карта. Никога не сме сядали с лист и химикал, за да ги делим и правим сметка кой с колко пари е допринесъл. Щом сметките се пълнят, радваме се и си живеем живота.

П.П. Има хора, които просто не обичат да се занимават със сметки и бюджет, ако партньорът им е ок да се оправя сам, тогава е друго, в смисъл доброволно и няма сътресения. Това горното е, когато единият от тях е принуден да си "наведе главата", заради комплекси на човека до себе си.

Няма как да бъркам. Не може да бъркам, когато изразявам лично мнение по въпрос, който има повече общо с философията, отколкото с точните науки. Възможно е да сгреша коя е столицата на Боливия, например, но не може да не съм права, когато изразявам персонална позиция по въпроси, свързани с чувствата, морала, душевността. Всяко мнение е правилно за този, който го изказва. Твоето – за теб, моето – за мен. Това е начин на мислене, а не интегрално уравнение.

Хм, това звучи идеалистично, признавам, само 'дето ми се струва като откъс от "Дневникът на самодоволната домакиня". Реалността нерядко оборва подобни самохвални илюзии, и то често – по доста болезнен начин. Историята познава предостатъчно случаи на развил се кариерно и финансово мъж, който изведнъж решава, че благоверната и безкористната му съпруга вече не е достойна за негова половинка и я заменя по бързата процедура с някое шафрантиеподобно същество, със спорни качества. Досега не съм чула мъж, който да казва, че е признателен на жената до себе си, само защото се е хванала с него, когато е бил беден като църковна мишка. Напротив, егото на повечето господа ги кара изобщо да нямат желание да си припомнят периодите на немотия. Просто имайте предвид, че мъжете нерядко се проявяват като мега неблагодарни същества и цялостно не разсъждават по начин, угоден за нас, дамите. Та, хич не залагайте на това, че сте бетонирали положението си, само защото сте го хванали на млади години. Това даже по-честно е минус, отколкото плюс, и за жената, и за мъжа. Казвам го от позицията на човек, обвързал се много-мнооого отдавна с настоящата си половинка и случил на супер качествен партньор. И дори от тази позиция, не бих могла да отрека правото на по-възрастните жени (30-40-50-годишни) да си търсят по-успял от тях мъж. 'Що да не търсят? Щом това ги влече, нека си преследват интересите. Мога единствено чистосърдечно да им пожелая успех.

Това е много странно изказване. Как така "не сте мислели за пари"?! Че той, животът, физическото съществуване, ако щеш, става с пари. Те са в основата му. Да изядеш един обикновен сандвич с шунка и да изпиеш едно кафе в пластмасова чашка, пак струва някакви левчета. Да отидеш на кино, на дискотека, да си купиш нови ботуши...
Аз се издържам сама горе-долу от 18-годишна. Мъжът ми също е бил така, преди да се запознаем. Май го бях описвала в една друга тема наскоро. Точно в началото на 20-те си год. бях като обсебена от печеленето и харченето на пари – едно, че във вените ти кипи енергия и младежки ентусиазъм; второ, че усетил самостоятелността си, искаш от всичко да опиташ, всичко да си купиш, всичко да изживееш. А, то, това, ... просто без финанси не може да стане. Но пък сега, вече в ролята на зряла жена, съм доста по-премерена и наживяла се – на вещи, на комфорт, на битови удобства, на луксозни стоки – та, ми е много по-трудно да се поблазня от нещо. Така че моят опит е съвсем различен от твоя. При мен, може да се каже, че в най-младите си години нямах много пари, но копнеех да печеля и харча, като луда; сега имам несъизмеримо повече от тогава, но споменатият пламък вече е угаснал... Т.е. все по-трудно и по-трудно се впечатлявам от лукс и богатства, искам само преживявания и вълшебни мигове...

Останалата част от поста ти не мога да я коментирам, защото не съм засягала такива въпроси. Не знам защо реши, че говоря за семейства с деца. Напротив, повечето двойки около мен (все още) нямат деца. Коментирам отношенията между партньорите (каквато е и темата), без да намесвам странични усложнения, като потомство, наследства, помощ от роднини и т.н. Демек, разсъждавам върху най-първичната (инстинктивна) връзка между мъжа и жената, още преди да се натрупат 75 странични фактора, които имат определено влияние върху тези взаимоотношения.

Признателен? То стигне ли се дотам, къде отиде идеята за общото (благо) и що дири жена с прошляк, че и признателност чака?

И аз знам доста мъже, напуснали половинките си от младостта, но това става най-често при двойки "от селски тип", в които на всичко отгоре жената не работи, не се развива и става скучен и досаден кост център. Докато мъжо влиза в разни среди и почва да се срамува от половинката. Знам го това, но то става при определени условия, които споменах. Ако жената си работи, развива се, има интелект и образование и му е равностоен партньор и в разговорите, и в компания, нещата са други. Пак има разводи, де. Кризата на средната възраст не е измислица, но не са по споменатата от теб причина.

Но явно сме много различни и по-добре да не спорим. На 20 години не сме мислили за пари (в смисъл на трупане на пари), защото това беше преди 1989-а година и някак парите си бяха еднакви за всички. И и си идваха с работата, от която нямаше бягане. Това ни е първата разлика, а явно има още много.

И относно това дали грешиш или не. Грешно мнение може и да няма, да приемем това но грешна логика в мнението си има. И аз ти казах, че имаш логическа грешка, а именно в причинно-следствените връзки.

Развитието за вас само кариерно ли е и колко жени, че и мъже имат възможност за това. Егати, то ще вземе да излезе топ критерий за балансирани отношения.

Mamasita и, как беше, приносителя на доход? Май не...