Грешката да живеем близо до родителите ми

Ако детето се случи ревливо и неспокойно - 1 седмица безсъние е достатъчна, за да ти скапе настроението и живота.
В такива случаи е безценно да имаш човек, на когото да оставиш бебето за 2 часа, ако не друго, поне да легнеш и да се наспиш.
Но често и двете страни правят грешки и прекрачват границата.
Понеже за обсебващите баби е написано предостатъчно, давам обратния вариант - снахата хем иска помощ, хем бабата (обикновено свекървата) да няма право на мнение и да се отнасят с нея като бавачка, но безплатна.

От дълги наблюдения и собствен опит, стигнах до заключението, че бабите и дядовците се делят на две категории.
Такива, които обичат деца "по принцип" и са готови да се залепят и да досаждат дори на чуждо дете на улицата и такива, които обичат само собствените си деца, а останалите са им симпатични, но дотук.

Първите са склонни винаги да са на разположение за внуците, но не само- те изпитват почти неистова нужда да са около тях, да ги гледат, но и да го правят по своя начин. Не е неразбираемо- всички обсебени от нещо, така действат.

Вторият тип си обичат внучетата, но не им е зор да ги виждат всеки ден, да се ангажират с гледане и въобще да се връщат пак "в първи клас".
За тях, гледането на внучето е натоварване, на което се съгласяват само когато има наистина нужда, за да се свърши някаква работа.

Абсурт, така е. Но има и друга гледна точка. Представи си жена, която има даденостите на Наполеон Бонапарт, но ги реализира основно в семейството си.
Като майка, тя е властна и командваща. Не е речено, че децата й ще са увредени и свити, защото има значение и бащата какъв е, а и децата, ако са свободолюбиви по природа, няма да поддадат.
Но може и децата на такава майка да изпитват  трудност да й се опълчат, да й кажат дума "напреко", и нещо ми говори, че случаят с авторката е такъв.

А като баба, тази майка още повече може да иска да се докаже, да командори дъщеря си или снахата и да е общо взето много полезна, като добър  организатор  и работлив човек, но иначе голяма досада и създател на главоболни ситуации за младото семейство.

Прочетох само първата страница и като видях ,,имам проблем с конфронтация с майка ми", ,,баща ми разбира, но е кашкавал" и ,,майка ми не може да се извинява" (сори, ако цитатите не са дословни, но горе долу).... имаш си работа малко или много с майка нарцис по описаното (не съм психолог, но на база на проучванията ми...аз имам баба нарцис! Може и да съм в грешка. Със сигурност ми светят алармите като чуя, че някой не може да се извинява и не уважава чуждото мнение.). Фактът, че не може да й се противопоставиш, говори наистина, че си като баща ти. Психологическият термин е емпат.

Не искам да те отчайвам, но трябва да приемеш, че майка ти няма да се промени никога. Единственото, което може да направиш, е, да се самолекуваш-или при психолог. Трябва да осъзнаеш, че е важно да може да отстояваш мнението си и да слагаш граници (а не да бягаш от проблема...тя и на 2000 км ще е същата), иначе поведението ти може да има негативни последици за всички останали връзки в живота ти. Има много статии в нета по този проблем. На първо време трябва да й се противопоставиш, да й кажеш позицията си и да работиш над себе си. Винаги има начин да сложиш граници, но е  важна настройката ти иначе те ще има винаги за какво да те дразнят-утре ще се намери друг повод, детето ще порасне, ще почнат и във връзката да ти се мешат, ще ти объркат главата. Покажи й, че си отделна личност и бъди гоова да се сърди известно време, в което трябва просто да го изтърпиш. Твое е детето, твой е живота, точка.

Аз никога не допускам някой да ми се меси, просто това е табу. Дори съм малко прекалено остра, но когато казваш на хората какви са ти границите, те рано или късно ги уважават. Стреляй директно, почти никой не чете мисли. :Д

За неспособните да разбират текствове - не ми отговаряйте, много моля.

В някои краища на страната подсъзнателно го има страха от т.н. легендарни същества - "лехуси" (със същата дума се означават и родилки). Митични същества, които се хранят с бебета и родилки до 40-ия ден. Те не са в състояние да навредят на родила и бебе, при които има друг човек. Тогава били безсилни.
Четох го някъде по етнография и ми направи много силно впечатление.
Нищо общо няма с бабини деветини, но може да е известно обяснение, защо масово се смята, че трябва да има някой при скоро родила жена.

Като родила със секцио имах такива болки и първия месец  не можех да се изправя, бебето ревеше мощно и от недоспиване и безсилие с първото дете едва гледах. Тогава всяка помощ е безценна.

Да, затова е добре бащите да си ползват отпуската, която им се полага при раждане на дете. И не само за това де – и те са родители, колкото и майката, и те трябва да си гледат детето.

По принцип е хубаво, но има бащи със сериозен бизнес, изискващ лично участие в даден момент,  бащи напът, бащи , които именно тези  дни да не могат да са вкъщи, което не ги прави безгрижни или коравосърдечни. Случаи всякакви.

Е, да, затова са детегледачките - хем не ти се бъркат, хем си вършат работата. А ако има нужда, винаги може да я смениш. Но е добре и бащите да си гледат децата.

Аз не съм раждала още (дай Боже скоро), но не мога да си представя майка ми или още по-малко свекърва ми да е вкъщи постоянно, да ми се бъркав гледането на бебето, още по-малко, че ще искам мъжът ми и аз да се радваме сами на детенцето си. С всичките му недоспивания и подобни. Обичам си майката, но ще ме дразни да ми дава съвети постоянно, да е наоколо в такъв момент нон стоп. За щастие свекърва ми дори няма да предложи подобно нещо, доста уважава личното пространство. До човек си е. Като цяло не обичам гости за по-дълго от 1-2 седмици. :Д А когато са гости, аз ги обгрижвам, не те мен.

Детегледачките не са панацея, защото не са домашни помощници.
Друг разказ е как ще пуснеш чужд човек в къщата си,  за да ти повива детето и да го съзерцава, докато ти се опитваш да поизчистиш и сготвиш нещо- за себе си.
Не на последно място, са парите- колко струва една детегледачка на пълен работен ден?
Тук, масово се връщат на работа след навършването на 1 годинка на детето, защото парите не им стигат.

ПП. Мисълта ми е, че човек трябва да търси по- малкото зло, за да си облекчи ситуацията, а не да се запъва като магаре на мост и да се вкарва в приключения за глупости.
Аз издържах помощта на свекърва ми и майка ми 1 седмица и ги освободих от ангажимента, с облекчение.
Но, имах нормално раждане, имах дъщеря на 15г., която по половин ден си беше вкъщи и най- важното, не мислех че натоварването е непосилно.

Нали говорим за мъже със сериозни бизнеси, които не могат да отсъстват две седмици за да си гледат новороденото заедно с майката. Като има сериозен бизнес - има пари за детегледачка и чистачка, чистачката идва два пъти в седмицата, не те притеснява всеки ден, детегледачката си я нагласяш както ти е удобно, храната поръчваш отвън - само пари да има. Ако няма толкова пари - бащата да помага.

И ако ти си имала дъщеря на 15, аз имах две други деца, на 4 и на 2 години, родих секцио и честно казано с двете малки деца и бебето ми беше по-спокойно сама от колкото с първото, когато бяхме при майка ми, УЖ да помага. Колкото чистя - толкова, колкото сготвя - толкова, бащата се прибира и помага, остана у нас две седмици, после се оправях.

Да оставим настрана и парите, и пускането на чужд човек вкъщи (не, че ги пренебрегвам), но и дали един чужд човек ще обърне внимание на уроците, домашното и общуването (четене на книжки, разговори и пр.) колкото родната баба? Аз не мисля. И говоря и от опит.

Има баби и баби, има детегледачки и детегледачки. И ако бабата няма сменяне, защото е роднина, детегледачката можеш да я смениш.

Янтре, евала, щом с тия 2 деца и третото, секцио ,ти е било по- спокойно, че и си ги гледала дечицата, по- добре сама. И те са се чувствали чуудесно.
Позволявам си да не ти повярвам, но това си е мое виждане.

Детегледачката поне няма да ти натяква, че добре, че е тя, че да ти гледа детето. И няма да ти дава акъли.