Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №20

Лучия, Демир не може да разбере в каква история участва, защото той гледа на Юмит като на влюбена в него жена, която е разочаровал и той се чувства виновен пред нея.
Снимките ще го накарат да се сети. Защото те са направени от трети човек.
Тези снимки са голямо изкушение, но те издават третия човек. И също това, че тази любовна история е по-сложна, тя има друга цел. Ще видим как ще ги използват: дали ще изнудват с тях само  Демир – по-вероятно, или ще ги покажат на всички.
Демир ще чуе думите на Зюлейха, която разчита на него. Това ще го върне в реалността. Аз съм сигурна, че той в един момент ще заработи с пълен капацитет на сивото си вещество, но ще бъде късно и ще спасява само най-важното.
Ще видим как ще направят нещата. Искам само да видя обединените от Зюлейха Яман да са заедно и такива, каквито ги познаваме досега. Няма как обаче да спасят всичко. Разбирането на историята с Юмит докрай – чие е детето, не може да стане сега. Дори сега няма основание за подозрение.
Все пак, още не е и сигурно, че Юмит е бременна. Само изневяра не е толкова страшно. Дори и дете не е: Зюлейха се омъжи за Демир и има дете от него, Йълмаз се ожени за Мюжгян и има дете от нея, но това не уби любовта на Зюлейха и Йълмаз. В сегашния случай с това дете е различно, защото ако го има,  Демир е създал с него враг на детето на Зюлейха. Особено, ако в един момент Демир вече го няма или пък това дете ще стане причина да бъде отстранен самия Демир.
Да, ще трябва много да разследват, това ще трае години. На Зюлейха ще и трябва приятелски съюз с лекар. Мисля, че може би Мюжгян ще напусне Чукурова, когато разбере за връзката между Фикрет и Юмит, а това разбиране ще започне да се поражда след снимките: тя също ще се сети за третия човек. Но тя може и да си тръгне, без да каже на Зюлейха и Демир какво е разбрала, просто така, като финал на нейното отмъщение към Зюлейха, която сега тя ще вижда щастлива и защитавана от Демир.
За днес дотук с Чукурова, отивам да си упражня гражданския дълг. До по-късно.

Здравейте
Наваксвам сериите с превод и впечатление ми направи следния интересен момент от разговора между Мюжгян и Юмит в 88 епизод след изписването на Зюлейха от болницата.
М: "....Зюлейха обичаше само Йълмаз."
Ю: "Ако Зюлейха е забравила вече Йълмаз?"
М: "Ако е забравила...означава, че всичко, което съм преживяла с Йълмаз е било напразно. За това, повярвай ми, не искам дори да мисля, че това може да се случи".
...
М: "Демир много се настрада. Преживя много. Много се стара. Направи всичко възможно Зюлейха да го обикне поне мъничко. Толкова се стара, но Зюлейха не го обикна."

Като цяло мнението на Мюжгян е много логично (за фиктивния брак) и е нормално тя да мисли така - че Зюлейха не може да обича Демир или когото и да било, освен Йълмаз. И е напълно реално тя сега да бъде ядосана и гневна, като разбере, че Зюлейха е обикнала вече Демир...защото от нейната гледна точка излиза, че е трябвало Йълмаз да умре, че Зюлейха да обикне Демир. Т.е. значи е можело тя да обикне Демир, но не го е сторила толкова време, въпреки неговото старание, мъка и усилия; въпреки преживяното от Мюжгян, защото Йълмаз е съществувал и любовта й към него е била силна и взаимна. Сега, след като Йълмаз е мъртъв, изведнъж и любовта й към Йълмаз сякаш умира и Зюлейха обиква Демир. От гледната точка на Мюжгян това би я разстроило, защото някак си тя си мисли и вярва, че Зюлейха е разбила брака й и семейството й...и ако Зюлейха се беше влюбила в Демир по-рано, то тя и Йълмаз биха били щастливи. И сега, Мюжгян може да иска финален реванш за Зюлейха, която видите ли й разбила семейството заради силната й любов към Йълмаз, а сега взела, че се влюбила в мъжа си, когото с години преди това отхвърляла. Та, сегашните отношения Демир-Зюлейха и активната дейност на Зюлейха срещу Фикрет, в помощ на Демир (когото преди не обичаше и в когото стреля, за да го убие) и за сплотяване на семейство Яман (които проклинаше и от които искаше да бяга) може да разгневят Мюжгян до степен или да се включи на страната на Фикрет и/или впоследствие да премълчи полезна информация за Яман и да замине без да я сподели (както вече беше коментирано).

П.П. сега виждам поста на Лучия. Много неприятно и притеснително! Дано всички да са наред, а Фуркан бързо да се оправя. Май имат серии в аванс, нали така?

Здравейте!
Да минава леко за Фуркан и дано няма други заразени. Късмет, пак близо до финала.
Няма още и превод.
И още един детайл: Това, което Зюлейха държи в ръката си във фрагмана, не е ли гривната, която Демир подари на Юмит? Дали той не си я е взел, когато е ходил да я спасява и Зюлейха да я видяла някъде оставена? Май го пита какво е това? Както пита за копчетата. И да е станала повод Демир да си признае греховете? На това място се променя картината към черно-бяло.
https://twitter.com/i/status/1378451212396269570

Засега има превод, нататък – късмет.
Еп. 90, суб. и озвучаване:
https://vk.com/birzamanlarcukur?w=wall-82230597_217908

Има наистина много детайли, които не трябва да се изпускат, а и да се забравят, напр.
изненадата на Лютвие, когато вечерта видя Фикрет да влиза в стаята на Мюжгян и каза пред себе си: „Фикрет, синко, какво се опитваш да постигнеш?“
Както и детайлът, посочен сега от Лучия.
Смисълът на такива моменти засега остава неясен, но сигурно в един момент ще го разберем.
Лучия, благодаря за стоп кадрите!

Еп. 91, фрагман 2, рус. суб.

https://vk.com/video-46308288_456245740

Здравейте!
Когато снощи видях фрагмана, се сетих за онзи  фрагман от Кьосем със специалната игра на Берен и Екин като лъвска двойка, бранеща своето. Много беше хубав! Така и този фраг. 2 не е сюжетен, а иска малко по-различно мислене.
Аз го разбирам така:
Героите се намират в много труден момент, предстои им да взимат важни решения. Те са деца и същевременно стопани на тази земя и техните покойни близки им помагат от отвъдното; те са стопани на земята от отвъдното. Тук не трябва да пропуснем, че Йълмаз загина не като беглец от Чукурова, а като човек, дал своя труд за промяна на Чукурова, избрал свое кътче земя, за да живее на нея със семейството си, отиде си като чукуровец и остави тук най-скъпото си. Сега останалите от тази страна на живота се нуждаят от подкрепата на своите покровители от отвъдното. И те идват при тях в съня и с песента, дават им съвети и така им вдъхват сили за предстоящото. Фон е прекрасният текст на песента,  изпълнявана от Зеки Мюрен. Думите на песента са част от смисъла на този фрагман.
Йълмаз успокоява Зюлейха за съюза и с Демир, сега Демир ще защитава нея и детето им, труда на Йълмаз сега е общо дело, любовта е оръжие.
Хюнкяр напомня, че докато си жив, трябва да живееш за всеки миг, да цениш живота, защото той е дар; да участваш с всички сили в живота, докато си жив.
Кой знае, може всеки да разбира по различен начин посланието от този втори фрагман. За мен гласът на покойните близки е нещо, което би липсвало в екстремната мобилизация на всичко, което свързва хората в Яман в едно, готови да посрещнат бурята, която започва. И ето, чуваме този глас, гласовете на Йълмаз и Хюнкяр, живи и мъртви са заедно. Всички тези герои, живи и мъртви, участват в общо дело, което сега трябва да бъде защитено.
Сега няма време за отчаяние и страх.

Разказът на Зюлейха за съня, в който вижда Йълмаз, е част от комплекс от три сцени: Зюлейха със Севда в дневната и последващи две след връщането на Демир от Истанбул: Зюлейха и Демир в спалнята. Зюлейха през цялото време е с интересни обеци: змия. Изборът не е случаен, тези обеци имат връзка със съдържанието и на трите сцени.
За културата, свързана със земеделието, змията има не само отрицателен смисъл на отровна, опасна, но преди всичко тя е символ, свързан с плодородието, движението между нашия и другия свят и способността за възраждане. В обеците на Зюлейха присъстват положителните страни на този много познат и митологизиран в различни епохи образ на змията.
За разказа за съня змията обяснява контакта между живи и мъртви.
Но освен това, змията има и един много важен смисъл в социален план. Подобно на мисленето за растителния свят, споделяно от Севда, а именно възможността на растенията да започват живота си отново в следващия природен цикъл, змията притежава същата способност. През зимата змиите са в земята, но напролет те излизат отгоре, свалят старите си „ризи“ и така възродени започват „нов“ живот. Способността за регенерация става модел за социално мислене. За разлика от традицията, която мисли чрез кръвното, телесното и дава една единствена възможност на жената – девственост, брак с един мъж и с него до края на живота, мисленето чрез змията разкрива една друга възможност за жената – да започва отново, да има за нея възможност за втори път, което традицията и отказва. И точно това се съдържа в комплекса от трите сцени, в които Зюлейха е с обеците змия. Тя общува със своя мъртъв любим, но оттук започва и нейния нов  живот с Демир. Ако живееше по правилата на традицията животът, на тази млада вдовица би протекъл по различен начин от живота, който живее сега тя. И тук се събират напътствията от Йълмаз и Хюнкяр в едно: животът е дар и трябва да се живее докрай. 

Здравейте
Благодаря за всичко споделено! Аз също споделям мнението и впечатленията на Ваня от коментираните моменти. За символиката също имам същите усещания.
Лучия, и аз четох какви ли не коментари. Много малко хора имат вижданията, макар и често различни, които ние тук обсъждаме и обменяме.
За мен още от известно време е странно (бях го споделила), че в огромната си част зрителите, които коментират, изведнъж започнаха да поставят под съмнение всичко гледано до тук. Не гледат нататък ситуациите, като логично продължение, а като противоречие.
И този анонс със спомените и за Йълмаз и за Хюнкяр, разбуни отново духовете за анализ на вече видяното. Странното е, че се наблюдава някаква ревизия на даденото до тук. За едни - Зюлейха е спряла да обича Йълмаз в един момент (не се казва, кога точно) и всички нейни действия от този момент нататък по отношение на Йълмаз, любовта им, истината за Аднан и бягствата се дължали на привързаност към него и на благодарност. Други, застъпват същата теза, но със следната разлика: в един момент (без конкретика), Зюлейха започнала да действа към Йълмаз и да му "замазва очите" и да му дава фалшиви надежди от чист егоизъм...не защото го обичала, а защото не искала той да даде цялата си любов само на другия си син и евентуално да бъде щастлив с Мюжгян. Трети, не вярват, че Зюлейха сега обича Демир - била с него от изгода и нея самата и за Аднан; усетила, че има конкуренция с нощните излизания на Демир и решила да играе театро...така и така, Йълмаз нямало да се върне.
Интересно е, че има много цинични мнения относно съня на Зюлейха, критикува се и подхода на СЦ - че нямало нужда мъртвият Йълмаз и в съня й да оправдава действията на Зюлейха, така че тя да не се вини. Явно има много зрители, които са привърженици на традицията, на по-консервативното и на отричане от втория шанс; трудно се възприема регенерацията, "новия" живот в социалното мислене за жената.
Чудя се, защо ли така?

Здравейте!
Благодаря за снимките и споделеното!
Фуркан ни е помолил да не се вълнуваме: „Я в порядке, я как можно скорее завершу процесс лечения и вернусь к работе.“
Това е добре.
Ако Хюнкяр се върне обаче и чудото стане, ще изгони всички и сериалът ще свърши.
Демир накрая ще получи херния, ако продължава така да разнася жените си.
Приближаваме 100-ия еп. и да се иска всички да мислят по един начин е нереално. Различията с натрупване са ни отдалечили и сега всеки си гледа сериала, който е започнал да гледа още в 3-4 еп. Така става винаги, не е само за този сериал. Ние тук имаме много различия, но споделяйки през годините все пак до някаква степен сме уеднаквили начина на гледане, разбираме се, дори и когато мислим различно.    

Някои моменти от 90 еп.:

Интересен е разказът на Фикрет за това как пияният Аднан е казал на Муса: „Фикрет не може да е твой син. Ако беше, твоята жена не би дошла при мен.“  От гледната точка на Аднан това е логично: за него детето Фикрет не е негов син и би могъл да бъде син на всеки друг, най-напред – на Муса; но щом майката го води при Аднан, значи тя, майката, смята, че то не е дете на Муса. Логично.
Друг е въпросът откъде Фикрет знае, че така е протекъл разговорът. Да помни това от скандала, когато Сафие и Муса са се карали и той ги изгони, за мен е малко вероятно: детето е много малко, за да разбере и да запомни  такова нещо. По-скоро някой друг се опитва да направи виновен Аднан, че е казал тези думи. Защото последицата от тях е сериозна: майката и детето са изгонени от дома им. Дотогава Сафие вероятно много пъти е ходила пред вратата на Аднан, но сега вече тя няма къде се върне. Излиза, че Аднан ги е прогонил от дома си, а и от дома на Муса - много сериозно обвинение.

Фикрет иска Демир само да признае, че баща му е безчестен мъж, богатство...не искал. Но Демир признае ли това, признава и Фикрет за син на Аднан, а богатството само ще отиде при Фикрет.

Значи, на Зюлейха все пак и минава през ум, че може да вземе децата и да избягат.

Фикрет има нежна душа, но тя е доминирана от детския спомен и други неизвестни за нас неща. Той иска да обича, но отложено или смесено с тази силна струя на отмъщението. Фактически в техния с Юмит план влюбването е забранено: любовта „прави човек глупав“ и затова любовта няма място в това, което е важно за тях двамата.
Фикрет взе решение да се върне в Германия, защото се почувства виновен за Фекели и Мюжгян, но главно заради променената версия на отношенията между майка му и Аднан. С писмото на Сафие отмъщението се обезсмисля.
Според писмото, пазено от Лютвие, историята прилича вече много на тази на Юмит и Демир с  разлика в това, че Юмит е свободна и само Демир трябваше да се разведе, за да направят отношенията си официални. Детето в такава връзка е много по-сигурно от Аднан, защото отношението е било желано и от двете страни и се е развивало с перспектива. Като показа писмото на Фикрет, Лютвие едва ли ще има нещо против то да бъде и публично изложено. Сега това стана по-бързо, отколкото тя е предполагала. Публиката  вече е прочела обяснението на Аднан – от първото разлепено писмо, писмото на Аднан, а сега ще прочете обяснението на Сафие – от нейното писмо. Докато първото е в диалог между Аднан и Сафие, във второто се намесва посредник – Лютвие и за него няма как да знаем дали е автентично, защото се намесва трети човек и липсва сравнение на почерка. Освен това, Лютвие е единственият човек, на когото Сафие е доверила своята тайна, а също е поискала да и даде клетва, че няма да казва на никого къде заминават. Фактически след смъртта на Сафие и понеже майката не е говорила със сина си, нищо от това, което Лютвие знае и казва, не може да бъде проверено. Лютвие и Фикрет са били всяко лято заедно и той не е дете, а човек над 30 г., но тя едва сега му разказва тази толкова важна история за майка му и него самия. Странно е. Двете писма разказват една действителна история – и в двете се говори за реални отношения, но разказът за тях е толкова различен.
  
Лютвие каза на Фикрет да остави миналото в миналото, защото „ Ако започнеш да копаеш по-дълбоко, ще излязат още неща. Всички ще разберат за тях. Ще ги чуят.“ Струва ми се, че става дума за неща, които се отнасят до Фикрет. Лютвие може би знае някакви негови тайни, с които го държи под свой контрол.