Темата се роди в следствие на някои мои (и чужди) размисли за това, каква е ролята ни, когато даваме информация и подкрепа за кърмене – независимо дали се явяваме някакъв вид консултант по кърмене, или просто искаме да помогнем с мнение или съвет.
Как да се намери златната среда между чистия фанатизъм тоест пълната и безпрекословна увереност в това, че кърменето е най-добрият вариант за хранене на бебето, и това, че срещу вас може да седи майката на същото това бебе, която е възрастен, умен човек със свои представи за живота, свой опит и свое мнение, което може съвсем да не съвпада с вашите представи, опит и мнение?
Накратко: как да дадете на събеседницата си вашата гледна точка, без да я обидите или да й навредите, как да й дадете информацията, която тя търси, без да я отблъснете? Как да дадете информация, вместо да наложите мнение, как да осъществите контакт с майката по такъв начин, че да й помогнете, без да се дразните взаимно?
Вече сте разбрали, че тази тема е място, където се опитвам да изложа някои размисли. Ще се радвам на коментарите и предложенията ви, но много ви моля да не се превръща в поредната брутална батална тема за фанатизма при кърменето – това сме обсъждали и ще обсъждаме в други теми.
И така, към вас се объща (или вие прочитате тема) майка, за която не знаете нищо. Може да ви е казала няколко изречения, ако я видите на живо или се чуете по телефона, или да е написала един-два реда с вълнуващи я въпроси.
Ако е телефонен разговор или среща на живо – дали й изсипвате всичката информация, която имате на главата, без да помислите какво именно търси, има ли възможност да говори в момента, дали изобщо ще запомни нещо... Дава ли това резултат и дали е най-правилния подход? Дори да й дадете най-точната и правилна информация – дали ще има някаква полза?
Ако майката е ваша позната – по-настойчиви ли сте, очаквате ли от тях задължително да кърмят и засипвате ли ги с тонове информация и съвети – искани или непоискани?
Първо: Може майката да ви потърси и обикновено тогава има време да говори. Но всичко се случва. Понякога детето се разплаква точно в този момент и има нужда от внимание, или по-голямото дете се нуждае от мама точно сега. Не забравяйте да поздравите майката, даже бебето да “празнува” едва седмични рождени дни и да запомните и похвалите името! Да й дадете ваш телефон (или координати на хора, които могат да помогнат, ако нещо се случи – винаги едно на ум, дори всичко сега да е наред) за всеки случай. После обезателно попитате майката дали й е удобно да говори точно сега, ако не – да се чуете/видите по-късно. Ако чувате, че бебето плаче силно или че майката явно ви слуша невнимателно, вероятно е най-добре да се разберете да се чуете/видите по-късно, ако сега не е удобно.
Второ: необходимо е да получите определена информация за майката, даже само за това, приблизително да разберете кое съвсем няма да е подходящо за нея... Неутрални въпроси от типа на възрастта на майката, има ли други деца, има ли кой да й помага (само не ги задавайте с тон на следовател! говорете с майката все едно е просто нова позната, от която се интересувате) ще ви помогнат да намерите някаква опора за по-нататъшния разговор.
Трето: вашите граници минават там, където ги е начертала майката. Не давайте съвети, които не са ви искали, не й казвайте, че всичко направено до момента е неправилно и в никой случай не критикувайте неин въпрос или нейно решение! Внимателно се вслушайте във въпроса на майката. Какво иска тя? Да получи информация? Подкрепа? Одобрение? Къде слага границата? В такива разговори трябва повече да слушате, отколкото да говорите, примерно 60:40. Уважителните и заинтересованите ви въпроси ще помогнат на майката повече, отколкото пламенната ви реч за кърменето, изпълнена с патос. Със сигурност.
Излишната самоувереност се явява голяма пречка при работата с хора. Вашата цел е да помогнете, а не да направлявате. Да подкрепите, а не да критикувате. Майката си има достатъчно критици и без вас.
Ще кажете: а как да я подкрепя, ако тя например иска да спи отделно, а вие сте привърженици на съвместния сън; или иска да дава биберон-залъгалка, или иска през нощта да дава шише с изцедено мляко? Отговорът е: подкрепете я при всички положения. Работата е там, че ако тя не почувства вашата подкрепа, просто ще си пусне покрай ушите всичко, което й кажете и повече няма да се обърне към вас. И ще постъпи правилно. Защо са й още критики?
Да подкрепяте майката не е популизъм. Това е единственото, което може да й позволи да се проникне с доверие към вас и да започне да се вслушва във вашите думи и в тази информация, която й давате.
Да подкрепите не означава да се съгласите. Можете да приемете нейните чувства (“Ужасно тежко е да кърмиш през нощта, неудобно ти е да спиш с бебето, да, разбирам...”), а после да предложите решение, за което може би тя не се е сетила, в такъв формат: “Някои майки откриват, че много им помага...” и тъй нататък. Може и да не предлагате никакво решение. Звучи абсурдно, но често майките, които имат някакъв проблем, вече имат подсъзнателно готово решение. И това решение винаги ще е оптимално за нея, защото тя е решила така! Ако сте заети с пламенно убеждение, никога няма да разберете как тя сама би могла да реши своя проблем и ще загубите контакта с майката. Но по-страшно е, че тя може да загуби контакт със себе си, със своите чувства или с майчинския си инстинкт. Помнете, че вие не знаете и никога няма да знаете ситуацията отвътре така, както я знае самата майка. Тя по-добре от вас знае възможностите си, обстоятелствата си и бебето си. Да й оказвате натиск даже в посока най-правилното от гледна точка на науката за кърменето решение понякога означава...да не уцелите. Пълен провал. Често се случва и трябва да се стараем да не се допуска.
Избягвайте да говорите с категоричен тон. Вие се опитвате да помогнете, предоставяйки информация или оказвайки подкрепа. Не сте възпитателка на майката. Не я поставяйте в нелепата ситуация да се чувства обидена или унижена, защото се държите с нея като че не разбира нищо за собственото си дете (дори да не кърми по най-правилния според вас начин). Категоричният тон от типа: “Това се прави така и така. Направи еди какво си и в никакъв случай не прави еди що си” само ще накара майката да се почувства като на разпит и пред изпит и ще я накара да загуби доверие в думите ви; а също най-вероятно няма да ги вземе предвид и ще постъпи така, както я е посъветвал някой по-малко настъпателен, независимо какво точно е казал и дали е акуратно.
Винаги се вслушвайте в конкретната майка, не бива да се подхожда с един аршин всеки път. Ако майката ви помисли за фанатичка на тема кърмене, който изобщо не разбира живота й и нуждите й, спокойно ще се върне към своя Спок от 82-ва година, дори да сте й дали най-вярната и прекрасна информация. Ако ви счете за човек, който не само разбира какво говори, но и разбира чувствата й, желанията й и нуждите й, ще се върне при вас още много пъти по различни поводи (повярвайте на опита ми). А Спок... Спок е просто книга. Не се явява конкурент на живия контакт и опита от майка за майка.
Телефонните разговори и тези на живо далеч не винаги са ефективни. Винаги е добре да насочите майката къде може да намери още информация. Към форума за кърмене, към правилна книга, към конкретен сайт с информация, която може да й е от полза... Тогава майката ще има възможност да почете, да премисли нещата, да състави собствено мнение по различни въпроси. Тогава и разговорът ще се превърне в истинска беседа, а не в лекция. Ако майката няма възможност, а вие можете – разпечатайте й няколко конкретни статии по въпросите, които я вълнуват най-много, без да я претрупвате с информация; но все пак – когато й ги давате, не го правете по начин, който да остави у нея впечатление, че написаното там е единственият правилен начин, по който нещата се правят. Вместо 'Прочети тези, за да знаеш как е правилно да се кърми' пробвайте с 'Погледни тези материали за нещата, за които говорихме - сигурно ще са ти интересни. После можем да поговорим пак.'
Да кажем, майката иска да отбие детето по някакви причини. На вас може да ви изглеждат като прищявка – може да каже, че й се пие, пуши, излиза с приятели... Ако щете – че й е омръзнало детето да я търси за сукане. Не сте вие хората, които да решат дали това е прищявка. Понякога под такива причини могат да лежат много по-дълбоки и скрити притеснения, които майката да не осъзнава или да не иска да изтъква. Може под семплото ‘не искам да е все залепен до мен’ да се крие невъзможността на майката да излиза и да общува с приятели (и да не е стигнала сама до разрешение на този проблем) или да има някакви семейни проблеми с далечна или не толкова далечна връзка с кърменето. Не прибързвайте с осъждането и раздаването на готови решения.
Ако не общувате и не подкрепяте човека, а само пропагандирате естественото хранене (или за живота на село, за разделно хранене, за комунизма, няма значение), вие не помагате, а сте идеолог, тоест човек, който служи на идеята, а не на хората.
Трябва да се вслушвате повече. И пак да се вслушвате. И да отразявате заедно с майката нейните чувства. Защо иска да отбие майката? Какво стои в основата на въпроса й? Както иска да получи? Информация как да отбие или подкрепа на съмненията си дали отбиването е необходимо? Често ще откриете, че е второто...
“Защо” трябва да питате себе си, а не майката. Майката попитайте “Какво” и “Как”. “Какво е главното в решението ти да отбиеш?”, а не “Защо отбиваш?” Ако питате “защо”, майката инстинктивно ще започне да се защитава и оправдава, а това не е което искате в общуването си с нея. Вместо това пробвайте с “Можем ли да обсъдим причините за отбиването?” – звучи много по-неагресивно от “Защо си решила да отбиваш?”
След като разберете повече за чувствата й, вече можете да се запитате ‘Защо’ иска да отбие всъщност.
Избягвайте да питате въпроси, които предполагат само един (вероятно – правилен) отговор. Не “На поискване ли кърмиш”, а “Как кърмиш” – сами виждате разликата...
Не “Нали знаеш, че бебето трябва да суче поне 8 пъти в денонощие”, а “Колко често го кърмиш?” Ако майката очаква, че може да даде само еднозначен отговор, може да почувства нужда да се оправдава без нужда или че не оправдава очакванията ви. А единствено правилно решение, уверявам ви, няма.
Това са мои лични наблюдения и размисли плюс мнения по темата от един руски форум. Ще ми е интересно да обсъдим заедно това, как общуваме с другите за кърменето, как поднасяме информация и подкрепа, когато (ако) ни поискат такава.