Преди около 7 месеца се зажени колега на мъж ми, и двамата бяхме поканени, но заради финансовите ни затруднения отиде само мъж ми, с извинението, че няма кой да гледа малката и затова е сам, тогава той в прав текст ми каза, че сме затруднени финансово, но той няма как да не иде и аз останах, много криво ми стана, цупех се , но всичко мина и замина.
Вчера най-добрата ми приятелка имаше рожден ден и ме покани в събота, нищо не спомена за него, той много не я харесва, пък и тя него.
И тази вечер се заговорихме и той ми вика "Значи трябва майка ми да гледа малката в събота?", а аз отвърнах "А ти не можеш ли да я гледаш?", при което на него му стана ясно, че той не е поканен и си го каза, нацупи се.
Доста пъти съм излизала сама, защото на него никога не му се излиза, а пък сега иска да се заяжда.
Криво ми е, защото явно още не осъзнава какво ми причини тогава, а на всичкото отгоре иска да бъде желан някъде, където знае, че не го харесват и той не харесва въпросните хора, визирам приятелката ми.
Сподлих си мъката, малко ми олекна, ама явно аз няма никъде да ходя, защото все ме е страх да не ми се разсърди, но пък и приятелката ми ще се разсърди.