Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Изпитвам огромна вина

  • 1 912
  • 11
Здравейте,
Котето ми на почти 2 години почина преди 2 дни.
Сутринта изглеждаше всичко нормално: гуши се в леглото при нас, моли са за малко мляко, разходи се по терасата. След това приятелят ми отиде на работа, а аз си работя от вкъщи.
Не си спомням дали видях котето ми през деня, не си спомням дали е мяукал. Спомням си само, че чух леко кашляне или кихане и си помислих колко е сладък. Цял ден си мислих само за себе си и изобщо не се сетих да го потърся, защото съм свикнала, че изчезва през деня да си спи някъде.
Когато приятелят ми се прибра отиде да го търси и го намери мъртъв.
Всеки ми казва, че нямам вина и че най-вероятно смъртта е била внезапна и не съм можела да му помогна. Но дълбоко в себе си чувствам огромна вина и не мога да я преодолея.
Ами, ако е измяукал, за да потърси помощ и аз не съм обърнала внимание? А може би това кихане е бил последният му дъх, а аз си седях спокойно и си гледах моите работи.
Котето ми си отиде съвсем само, а толкова обичаше внимание.
Мразя се в този момент!
Виж целия пост
# 1
Ветеринар не установи ли причината за смъртта?
Виж целия пост
# 2
От терасата ли е паднало?
Виж целия пост
# 3
Здравейте,
Котето ми на почти 2 години почина преди 2 дни.
Сутринта изглеждаше всичко нормално: гуши се в леглото при нас, моли са за малко мляко, разходи се по терасата. След това приятелят ми отиде на работа, а аз си работя от вкъщи.
Не си спомням дали видях котето ми през деня, не си спомням дали е мяукал. Спомням си само, че чух леко кашляне или кихане и си помислих колко е сладък. Цял ден си мислих само за себе си и изобщо не се сетих да го потърся, защото съм свикнала, че изчезва през деня да си спи някъде.
Когато приятелят ми се прибра отиде да го търси и го намери мъртъв.
Всеки ми казва, че нямам вина и че най-вероятно смъртта е била внезапна и не съм можела да му помогна. Но дълбоко в себе си чувствам огромна вина и не мога да я преодолея.
Ами, ако е измяукал, за да потърси помощ и аз не съм обърнала внимание? А може би това кихане е бил последният му дъх, а аз си седях спокойно и си гледах моите работи.
Котето ми си отиде съвсем само, а толкова обичаше внимание.
Мразя се в този момент!
Как така котарак на две години "се моли за малко мляко"?! Ти изобщо някога посъветва ли се с ветеринар как да го храниш, поне попрочете ли нещо? И на кой етаж е тази тераса,  по която се е разхождало?
Виж целия пост
# 4
kristinast2, неизбежно е, когато си е отишло същество, което ти е скъпо и си обичал. Преди година и нещо си отиде моето лабче, на пределна все пак възраст, 15 години и нещо. И досега си задавам въпроси дали не можеше нещо да направя, за да бъде повече време с нас, просто е трудно да се приеме, че вече не са с нас тия мили душици. Фактът, че затвори очи, докато го милвах, не променя нещата. Потъгувай си, ще мине време, ще се притъпи болката, но няма да го забравиш. Ако можеш, вземи си друго, всички казват, че помага. Аз не мога, все още....
Виж целия пост
# 5
Ветеринар не установи ли причината за смъртта?

Казаха, че най-вероятно е било сърцето и е било генетично и смъртта е настъпила внезапно.

Не е паднал от терасата. Обича да излиза и да се разхожда или да си спи навън понякога, когато е топло.

Сутрин като си правя кафе винаги мяука и чака да получи лакомство. Понякога му давахме лъжичка мляко.
Виж целия пост
# 6
Все по-често чувам за котки починали, внезапно. И да, в повечето случаи става въпрос за сърдечен проблем. Покосява ги веднага. Ако е това, нищо не е можело да се направи.

Аз имам британец, на 9 години ще стане тези дни. Правим му всяка година кардиологични изследвания, защото породата си има някои особености.

Съчувствам ви. Млада животинка.Не се обвинявайте!
Виж целия пост
# 7
Не сте виновна.
Ако беше болно,щяхте да го заведете на ветеринар и да го лекувате,щяхте да му обръщате необходимото внимание.
Щом е внезапна смърт...Нищо не може да се направи.
Поплачете си, животинките стават част от нашите семейства,няма как човек да не се чувства зле при загуба на приятел,макар и с четири лапички.
Може да осиновите и спасите друго коте,което няма да замести това,но пак ще Ви обича и носи приятни емоции.
Виж целия пост
# 8
Съжалявам за загубата ви, мога да си представя как се чувствате.. Миналата пролет приятел загуби котарака си на същата възраст (почти 2 години), заради сърдечни проблеми... Но в никакъв случай не се обвинявайте! Като стопанин на 2 котки, също ми се е случвало понякога като съм вкъщи цял ден, да забравя за тях, тъй като те все някъде се навират да спят и не ги чувам и виждам. А все пак сте била  и на работа. Тези неща няма как да се предвидят! Желая ви да се успокоите, колкото може по-бързо и наистина, не се обвинявайте.
Виж целия пост
# 9
Ветеринар не установи ли причината за смъртта?

Казаха, че най-вероятно е било сърцето и е било генетично и смъртта е настъпила внезапно.

Не е паднал от терасата. Обича да излиза и да се разхожда или да си спи навън понякога, когато е топло.

Сутрин като си правя кафе винаги мяука и чака да получи лакомство. Понякога му давахме лъжичка мляко.
Нищо не може да се направи в такива случаи. На нашите едно коте така внезапно умря на под 2 години. Бяха го забелязали, веднага са го откарали на лекар, но толкова.
Виж целия пост
# 10
Здравейте,
Котето ми на почти 2 години почина преди 2 дни.
Сутринта изглеждаше всичко нормално: гуши се в леглото при нас, моли са за малко мляко, разходи се по терасата. След това приятелят ми отиде на работа, а аз си работя от вкъщи.
Не си спомням дали видях котето ми през деня, не си спомням дали е мяукал. Спомням си само, че чух леко кашляне или кихане и си помислих колко е сладък. Цял ден си мислих само за себе си и изобщо не се сетих да го потърся, защото съм свикнала, че изчезва през деня да си спи някъде.
Когато приятелят ми се прибра отиде да го търси и го намери мъртъв.
Всеки ми казва, че нямам вина и че най-вероятно смъртта е била внезапна и не съм можела да му помогна. Но дълбоко в себе си чувствам огромна вина и не мога да я преодолея.
Ами, ако е измяукал, за да потърси помощ и аз не съм обърнала внимание? А може би това кихане е бил последният му дъх, а аз си седях спокойно и си гледах моите работи.
Котето ми си отиде съвсем само, а толкова обичаше внимание.
Мразя се в този момент!

И аз имах бебе котенце до преди месец, когато почина от котешки вирус, майка ми го заведе един ден след като ни се стори зле и все пак се обвинявам, че не го заведох още първия ден като ми се видя, че е леко отпаднала. Не си виновна със сигурност, то е било обичано и обгрижвано коте и е нормално да се чувстваш така. Всичко е в рамките на нормалното.
Виж целия пост
# 11
Имало е да става. Котето не е и разбрало какво става. Да издъхва в ръцете ти щеше също да ти разбие сърцето.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия