Не се виждаме

  • 5 424
  • 59
Здравейте виждам се с мъж от три години.Не сме се виждали от един месец вече.Прблема е че семейството му са от друг далечен град.Баща му се разболя от рак миналата година,беше добре но сега вече не и няма кой да се грижи за него освен той.Тоя месец можеше да се видим но аз се разболях.Той можеше да дойде или аз да отида но все нещо става.А и аз не искам да ходя като е таково положението.Изнервен е много казва ми го постоянно.Аз не издържам вече и само плача и не се чувствам добре.Той не ме разбира омаловажава всеки един мои проблем че не е важен,че не е важно нищо.Караме се все спорим и двамата сме изнервени.Аз се опитвам да го разбирам пренебрегвам себе си не смея да кажа нищо защото моите неща са нищо в сравнение с неговите.Няма как да се виждаме в момента като преди това за три месеца се видяхме няколко пъти.Липсва ми не се чувствам добре не знам какво да направя.Той има брат но никой не се грижи за баща му освен той и му е много тежко в момента.Мисля си как ако се прибере ще почне работа и аз пак ще съм на заден план,пак трябва да разбера,че не е работил толкова време.Какво да направя?Не мога да го оставя точно сега но и да чакам само това ми остава,да мълча да пренебрегвам себе си и да го разбирам,а мен няма кой да разбере в случая той.Опитвам се да го разбирам говоря с него разсейвам го все с нещо,но аз се чувствам пренебрегната защото не съм важна.И аз имам проблеми работя няма как да оставя всичко и да съм до него,нито той за сега.Моите проблеми са си мои все едно съм сама,нямам право да се оплаквам за нищо,защото не съм знаела какво е проблем.
Виж целия пост
# 1
Здравейте виждам се с мъж от три години.Не сме се виждали от един месец вече.Прблема е че семейството му са от друг далечен град.Баща му се разболя от рак миналата година,беше добре но сега вече не и няма кой да се грижи за него освен той.Тоя месец можеше да се видим но аз се разболях.Той можеше да дойде или аз да отида но все нещо става.А и аз не искам да ходя като е таково положението.Изнервен е много казва ми го постоянно.Аз не издържам вече и само плача и не се чувствам добре.Той не ме разбира омаловажава всеки един мои проблем че не е важен,че не е важно нищо.Караме се все спорим и двамата сме изнервени.Аз се опитвам да го разбирам пренебрегвам себе си не смея да кажа нищо защото моите неща са нищо в сравнение с неговите.Няма как да се виждаме в момента като преди това за три месеца се видяхме няколко пъти.Липсва ми не се чувствам добре не знам какво да направя.Той има брат но никой не се грижи за баща му освен той и му е много тежко в момента.Мисля си как ако се прибере ще почне работа и аз пак ще съм на заден план,пак трябва да разбера,че не е работил толкова време.Какво да направя?Не мога да го оставя точно сега но и да чакам само това ми остава,да мълча да пренебрегвам себе си и да го разбирам,а мен няма кой да разбере в случая той.Опитвам се да го разбирам говоря с него разсейвам го все с нещо,но аз се чувствам пренебрегната защото не съм важна.И аз имам проблеми работя няма как да оставя всичко и да съм до него,нито той за сега.Моите проблеми са си мои все едно съм сама,нямам право да се оплаквам за нищо,защото не съм знаела какво е проблем.
Много неща мислех да напиша, но ще бъде само това: За какво си причиняваш такива отношения? В тях ти си второкачествена.
Виж целия пост
# 2
Преди да коментирам , може ли да ни кажеш :
- какви бяха отношенията ви преди бащата на твоя човек да се влоши ?
- говорили ли сте за съвместно съжителство , изобщо някакви планове за бъдещето ?
- отношението му към твоите проблеми , винаги ли е било такова " те са незначителни " ?
Виж целия пост
# 3
Искаш да зареже баща си?
Гениално!
Виж целия пост
# 4
Е не може да си център на света, дай на човека малко място да подиша. Твоето ми звучи като само искам, искам, искам.
Виж целия пост
# 5
Преди да коментирам , може ли да ни кажеш :
- какви бяха отношенията ви преди бащата на твоя човек да се влоши ?
- говорили ли сте за съвместно съжителство , изобщо някакви планове за бъдещето ?
- отношението му към твоите проблеми , винаги ли е било такова " те са незначителни " ?

Отговорите са в предишната тема на авторката.
Преди 2,5 години питаше дали/как да поиска да заживеят заедно. От този пост става ясно, че не се е случило.
Така че няма нищо изненадващо, положението си е както винаги . И да, остават актуални въпросите на  milenaka.
Виж целия пост
# 6
Не съм чела предисторията, но в такива житейски ситуации е нормално да останеш за известно време на втори план.
Виж целия пост
# 7
Не е лесно да се грижиш за болен роднина. Толкова тежка диагнозноза е стряскаща и затова всички други проблеми бледнеят и най-вероятно затова реагира така. На приятеля ти изобщо не му е лесно и не би било зле да проявиш малко разбиране. Чесно казано ми звучиш като доста обсебващ човек.
Виж целия пост
# 8
Много ясно, че проблемът с баща му е много сериозен и изисква цялата му отдаденост.
Но твоите проблеми, макар и да не са на живот и смърт, са си проблеми, каквито предстои да имате често в живота. И ако сега те са незначителни, утре пак може да са незначителни.
Не, ти не си маловажният човек в тази връзка. Ти също си важна и твоите проблеми изискват решение, та било то и изчакване заради ситуацията.
Някъде в натоварения му график би трябвало да се отвори някаква възможност да те изслуша и разбере.
Виж целия пост
# 9
Прочетох и всички постове.
Авторката ми се струва доста отчаяна, изискваща и обсебваща личност.
Има и дете. Не  че е лошо, но това сигурно е една от причините този човек да не я взема насериозно.
Дори и в старата си тема пита как да го накара да иска сериозна връзка.
Явно още не е разбрала, че то не е до накарване, а до искане и не зависи от нея.
Виж целия пост
# 10
В такъв труден момент за твоя приятел е нормално да не си ти центъра на вселената му. Вместо да проявиш разбиране, ти мислиш егоистично само за себе си. А на него дали му е лесно в момента? Вместо капризи, вземи го подкрепи с каквото е нужно в такъв момент.
Виж целия пост
# 11
Авторке, звучиш ми като егоистична пикла, която се тръшка и тропа с краче, защото са ѝ взели играчката. Сори, но моментът не е подходящ за подобни циркове, човекът си има достатъчно ядове на главата. Друга бира е, ако и преди те е пренебрегвал.
Виж целия пост
# 12
Минах по диагонал предните ѝ мнения, ми тя си е такава - мрънла. Тя иска, той е неутрален. Не знам защо 2 години стои в неизвестното, но сега пък точно въобще не е момента да предявява каквито и да било претенции.
Виж целия пост
# 13
Рака да се е върнал и баща ми да е на легло нуждаейки се от грижите ми, а човека до мен да ми мрънка, че не му обръщам достатъчно внимание..Явно не е моят човек.
Толкова по темата
Виж целия пост
# 14
Не съм чела предните теми на авторката, или не се сещам. Коментирам само тази. И защото баща му е болен от рак, му е разрешено да се държи недобре с авторката и да я пренебрегва? И тя трябва да приема това с благоговение?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия