Не се виждаме

Сега прочетох и за историята с бившия.. Е, с 8-9-годишно дете с такъв конфликтен татко и аз не бих посмяла да мръдна никъде, нито в такава несигурна ситуация да започвам отначало в друг град, с много нови разходи, които незнайно кой ще поема. Авторката писа, че не е отишла тя (да се видят) през месеца, защото е била болна, което не е глезотия и фасон, особено сега и особено при тежко болен родител.
Не знам и болният с какъв характер е. Ракът променя много, а и много хора просто отказват в това състояние друг да ги гледа, пипа, обгрижва. Ето, татко ми от най-сърдечния, мил, внимателен и прочие човек на моменти беше откровено труден за издържане, а какво да кажем за хора, които по принцип не са лесни?
Да отиде пак няколко пъти, да изчака някакво изясняване на положението с бащата и да сядат да си поговорят сериозно. Това е. Другото са догадки. Убедих се от личен опит, че жените само си усложняваме живота и тровим сами така. Питаш ясно и кратко, отговаря ти се и толкова. Като не става - довиждане и кой откъдето е.

Тя нервничи жената, защото не се виждали, вие се троскате, че нямало да я съветвате да се мести. Кой пък я е искал да се мести, да. Да изчака - не е опция, защото? Зор има, не се трае или?

Явно авторката е пускала и друга тема за проблеми с приятела и..

Ако е така и са имали проблеми преди това. Ако чувства неудовлетвореност, не достатъчно любов и внимание, ще я посъветвам да се вземе в ръце.
Тя мъжа няма да промени. Нито да обърне обстоятелствата.
Нейния живот си е в нейните ръце..
Ако и е добре обаче в тези отношения, да не мрънка точно сега, а напротив да даде подкрепа и любов.

И аз мисля по същия начин,ама какво да обясняваш на широко скроени хора Освен това нещата наистина опират до наличието или не на чувства.Ако обичаш човек,който в момента е в такава ситуация,ти си му съпорт във всичко и няма и да ти мине през ум да му мрънкотиш.И,обратното-ако обичаш някой,а си в такава ситуация,ако случайно ти се наложи да те занимават с наистина/!!/важни за другия проблеми,ще го чуеш.Ама не и от типа"днес колежката ме погледна на криво и що не ми с еобаждаш"

И как пък реши Fearnot, че този мъж не я обича? Защото авторката се чувствала пренебрегната и несподелена с ситуацията? Същата авторка, която вече се тръшка, че ВЕРОЯТНО ще е пренебрегната от бъдещата работа на мъжа /същия този мъж, който ще се върне при нея след като се сбогува с баща си, което явно няма значение, важното е да е до нея/?
Какви са и проблемите на авторката, изложени в поста и:
1. Не се виждат. Нима пътя между двете населени места е еднопосочен?
2. Омаловажава нейните проблеми. Надали някой има съмнение, че като се грижиш за умиращ, близък човек ти се слушат битовизми и дребнодневни работни проблеми. Трябва да си мега егоист да го въвличаш в тях. Мъжете не могат да те изслушат и потупат по гърба като имаш проблеми - те се чувстват отговорни да ти ги решат. За това и той ги омаловажава нейните драми - няма как да и ги реши.
Това е положението - той е там, тя - другаде. Към момента могат само да се чуват и да се опитват да се напаснат, за да се видят.  Връзката е на стенд бай до промяна в обстоятелствата и драма не бива да има. Дали се обичат - да ти кажа, въобще не съм съгласна с теб, че не я обича. Ако не държеше на нея нямаше въобще да и се обажда и да и вдига телефона. В такъв момент всичко, което не е важно за теб бива автоматично и подсъзнателно шкартирано. Но да се очаква, че ще се юрне да се грижи за умиращ баща и да поеме емоционалния товар и ще търчи да обгрижва и приятелката е ... ами детинско очакване. През призмата на моите години смело заявявам, че колкото повече даваш на другите, те толкова повече изискват, за това трябва да намериш баланса ЗА СЕБЕ СИ. 

Каква връзка е връзка, която спира и тръгва при изпитания? Какво ѝ пречи да си върви, вместо да превключва на стенд бай, понеже не се виждали.  Ей, това виждане бе!  Няма да разсъждавам егоизъм ли е, но със сигурност - големи, големи очаквания.

Ти сериозно ли? Как точно си представяш връзка, в която двамата не се виждат? Телефонна любов може би? То и аз ходя с Джордж Клуни, ама не се виждаме, но нищо де, важното е, че имаме връзка. Дренка, доколкото знам си психиатър, психотерапевт, или нещо от сорта и ако наистина е така, то се надявам да не обясняваш на пациентите си, че връзка, в която двамата не се виждат, е нещо напълно нормално.

Абстрахирайки се от казуса, много нови неща научавам в този форум - да искаш да се виждаш с човека, с когото имаш връзка = големи очаквания. ЖДНБ

Ох, ама никой никого не спира да иска. Аз такива дето искат си ги оставям с исканията. Не, не се абстрахираме от казуса. Не коментираме връзките принципно, а тази, дето била спряла на изчакване. Що, щото момата ѝ дръпнала шалтера.

И как точно, Дренка, се развива една връзка от разстояние, като единия е потънал с болен близък, а другия е неудволетворен?
Може би имаме различни разбирания за "развитие на връзка", но какво точно ти разбираш под тези думи? Въобще в конкретната патова ситуация в какво точно се изразява "връзката" между тези двама човека?  

Fearnot, а като иска да го вижда кой я спира, че да се чувства като жертва? Въобще за големи очаквания не става дума, че и липсва и, че иска да се виждат, а че по детински не разбира и не приема, че мъжът в момента има друг приоритет.

А ти как го виждаш виждането им при описаните от теб обстоятелства?
Какво би донесло на единия и на другия?
И като е на стенд бай, как се очаква да тръгне, като за да тръгне, тя да кажем би могла да прояви разбиране, каквото очевидно няма желание да “пожертва”, понеже не се виждали. А не се виждат, щото не му е до нея и нейните там искания да минава на преден план.

И аз смятам, че не трябва да се вменява едва ли не вина на авторката само защото засега съдбата й е по-лека.
Както тя трябва да проявява разбиране, така и другата страна не е зле да се досети.
Без рак сме цъфнали и вързали до един?

Не става въпрос да вменяваме вина, ако е била пренебрегвана и преди,  в тая ситуация пък просто не е за чудене. Ако преди всичко е било наред, но не ми изглежда така, би могла да изчака и да не го притеснява в такъв момент, и без това едва ли му е лесно, та и нея да мисли. Да си зает с тежко болен хич не е пренебрегване на останалите. По-скоро другите, ако не могат да са му в помощ или да го подкрепят, трябва да не изискват толкова от човека.

Мило момиче, много време ми трябваше да разбера 2 неща:

1) Връзка от разстояние - НЕ!
2) Ако не си щастлива, бий му шута, докато си млада. Никой няма да ти даде медал, че търпиш.

Бонус:
3) Ако мъж не идва, не се занимавай. България е метър на метър и всичко са само оправдания. Всеки има мъки и трагедии, но любовта би следвало да помага, а не да пречи!

А,бе,що пишете глупости не разбирам.
Баща ми ще си отива за месеци-ще търсим рискови хирурзи в БГще теглим заеми за лечение в Турция и на цялото нещо някой ще ми пили на главата,че не съм му обръщала достаъчно внимание...Бия му шут аи няма и да ми залипсва изобщо,няма и да го усетя.Ако някой не може да е  смен,когато ми е тежко,хич и не ми трябва.Пък нека да съм егоист!
Това е конкретен опит,мой си е.Проблема на авторката не го знам какъв е...