Дистанционно обучение за учениците-Teмa 16 /Март 2021/

  • 85 609
  • 1 973
# 945
Носталгия по добрите стари въшки...Joy
Виж целия пост
# 946
О, не, моля, никаква носталгия по въшките на изпитвам Joy
Виж целия пост
# 947
Големите са в къщи, вече се отказах да обяснявам, какво, как и колко тежко ще става... Да не е ПО на всяка цена, но повече от година не виждам никакво желание да се търси решение. Имаме само хаотично отваряне и универсално "работещото" затваряне...
Жалко само и за градините... Дано там поне не посегнат с обща заповед - всеки, който прецени, който може и иска да си спре децата (позволено и препоръчано е), за останалите нека останат работещи... Градината ни работи от 1юни с прекъсване през декември, когато ги затвориха всичките. За осем месеца и половина имаше само 2 карантинирани деца заради болен родител - през октомври и толкова. Сега февруари имаше и друг вирус - почти всички го изкараха, почти всички правиха ПСР и бяха отрицателни... Малката като разбра, че може да затворят от понеделник (защото при мен не е проблем да оставам в къщи, но трябва предварителна подготовка - не мога от сега за след малко) изпадна в истерия... Не съм очаквала такава реакция, но петгодишно дете да крещи със сълзи в очите "искам си нормалния живот" не е в моите понятия за нормалност и не го приемам.
Виж целия пост
# 948
Точно за въшките се сетих преди време - колко спокойно ми беше миналата година в началото на ДО - едно предимство да не гледам всеки ден за въшки, като посегне да  се чеши по главата да не мисля веднага за въшки, предишни години големи борби сме водили с въшките Simple Smile
Виж целия пост
# 949
Е, под стъкления похлупак е най-спокойно – няма въшки, няма вируси, после става малко проблемно, освен ако цял живот не си под този похлупак...
Виж целия пост
# 950
Да, така е, после стана проблемно...
Е, под стъкления похлупак е най-спокойно – няма въшки, няма вируси, после става малко проблемно, освен ако цял живот не си под този похлупак...
Виж целия пост
# 951
И аз изпаднах в ступор вчера. Седя, рева, гледам в една точка. Добре, че се наложи да изляза и да отида при психолога на малкия, та се разсеях.
Виж целия пост
# 952
Не съм очаквала такава реакция, но петгодишно дете да крещи със сълзи в очите "искам си нормалния живот" не е в моите понятия за нормалност и не го приемам.

Разбира се, че не е, все пак детето е само на пет, вероятно е чула фразата от учителките в градината.
На градина случихме... Но децата не можем да изкараме извън обществото за съжаление... А бисерите, които пегтодишните произвеждат са като лакмус за обстановката и като звънче, какво ни чака после...
Мога толкова примери да напиша...
Скрит текст:
3 март, прибираме се от разходка, минаваме покрай джамията... Първата реакция (по далече в пространството) - яяя, дворец... Обясняваме, че това е храм, като нашите църкви, но на друга религия и се казва джамия... вече изравняваме входа. Излизат хора по чорапи и си обуват обувките... малката - мамо, виж всички се обуват. Казвам - да така се прави, в този храм се влиза по чорапи (без да задълбавам), тя връща като автомат - знам, знам, заради коронаболестта всички се събуват навън (опит с детската градина - не е джамия, но се събуват на входа)...После влязохме в дълбоките води на обяснение, че и преди коронаболестта тук се влиза по чорапи...
Виж целия пост
# 953
Така е, примери много и все разнообразни.
Преди малко дъщеря ми, свила се на дивана, че едва успя да заспи в 4, си говори с баща си да й направи палачинки за рождения й ден, който е след седмица и казва: "Е, дано оздравея до тогава - това ще е най-големия подарък за рождения ми ден! Здравето е най-ценния дар в живота!"

Тя не приема за ненормална настоящата ситуация, тя просто е част от живота, която трябва да бъде преодоляна.
Виж целия пост
# 954
Предпоследни идиотщини /не гарантирам достоверност/ - училището остава така, както е, затварят градините.
Виж целия пост
# 955
А какво е притеснителното със случаката с джамията, не можах да разбера. Съвсем нормални питания на децата.
Виж целия пост
# 956
А какво е притеснителното със случаката с джамията, не можах да разбера. Съвсем нормални питания на децата.

Защото детето направило връзка, че в градината се събуват заради коронавируса, така и в джамията. Дъщеря ми ходеше на градина преди 9 години, събувахме се във воайето и без корона, или обувахме калцуни.
Виж целия пост
# 957
Вероятно, че детето свързва събуването на обувките с корона вируса.

Ясно е, че децата приемат всичко, каквото им се случи. По това се различават от възрастните.
Виж целия пост
# 958
Децата винаги си правят някакви такива заключения, не го намирам за притеснително. Сина ми в тази възраст какви "причинно следствени" връзки си измисляше за всичко. Чак съм се чудила от къде му идват на акъла. Съвсем нормално е да си извади такъв извод, все пак не знае нищо за религията и го свързва само с това, което е виждало до сега, т.е. липсва му информация, която се трупа с течение на годините. Мисля, че търсите под вола теле.
Виж целия пост
# 959
Цитат
Преди малко дъщеря ми, свила се на дивана, че едва успя да заспи в 4, си говори с баща си да й направи палачинки за рождения й ден, който е след седмица и казва: "Е, дано оздравея до тогава - това ще е най-големия подарък за рождения ми ден! Здравето е най-ценния дар в живота!"
Не оспорвам, че здравето е най-ценният дар, но определено не приемам, че когато детето се разболее ( а моята също беше болна от ГРИП и изкарахме три безсънни нощи) ще изпада в паника дали ще оживее ( защото у нас беше така) и ще става мъдрец на тема здраве и смисъл на живота. И да - много ми се иска мечтите и желанията на децата ми да са отвъд пицата в четвъртък като символ на оцеляването.

Децата винаги си правят някакви такива заключения, не го намирам за притеснително. Сина ми в тази възраст какви "причинно следствени" връзки си измисляше за всичко. Чак съм се чудила от къде му идват на акъла. Съвсем нормално е да си извади такъв извод, все пак не знае нищо за религията и го свързва само с това, което е виждало до сега, т.е. липсва му информация, която се трупа с течение на годините. Мисля, че търсите под вола теле.
Само че,  тези причинно-следствени връзки имат голямо значение за бъдещата им личност, страхове, нагласа към света... За съжаление хората преживели ВСВ вече са малко и на преклонна възраст, пък и кой ли ги слуша, че да резбере, какви пътечки се формират и колко определящи са за света...
Пък под вола да има теле, не чак толкова невиждано...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия