Не мога да простя предателство.
На себе си, че допуснах да ми се случи.
Виж целия пост
На себе си, че допуснах да ми се случи.
За прошката...
- Публикувана: 14 март 2021, 11:32 ч.
- Последно мнение: 24 март 2021, 07:56 ч.
# 15
14 март 2021, 23:51 ч.
# 16
15 март 2021, 00:25 ч.
Много трудно прощавам някои неща..., при все, че не съм злопаметна. На майка ми и брат ми все още има нещо, което никога няма да простя, явно... На дъщеря ми простих всички щуротии, които сътвори през последните две години. Тя, като че ли, е динственото същество, в което вярвам безрезервно и което обичам повече от всичко...
Виж целия пост
# 17
15 март 2021, 09:07 ч.
Каквото съм простила съм го забравила. Има неща, които не съм простила, но не ми е и искана прошка. Знам, че тровя себе си, но не мога да изтрия горчилката, нито да се залъгвам, че съм приела нещата
Виж целия пост
# 18
15 март 2021, 09:55 ч.
На децата ми всичко прощавам. Ама на възрастен, който не само го прави, ами и го повтаря и потретва през месец...
Виж целия пост
# 19
15 март 2021, 10:51 ч.
На самия празник прошката е про форма, защото не е за нещо конкретно. Хубава е идеята, да се разтовариш от някакви горчилки, но на практика нямам отговор как това се случва, ако не е за нещо конкретно.
Аз лично мога да простя нещо, по-точно да приема чужда гледна точка, ако ми бъде обяснена. Защото думите или действията на другите си имат някакво съвсем приемливо обяснение за този, който ги е направил. Ако го разбера и ми е приемливо, съм ок с това - просто не съм го разбрала правилно и съм се засегнала.
Но някой да е направил нещо съвсем злонамерено, с цел да облагодетелства себе си за моя сметка противно на наша уговорка - и после най-нахално да каже "извинявай", все едно, че без да си иска ме е настъпил в трамвая - е това не мога да го разбера или приема. Заащото зад това не стои недоразумение, а точно зъл умисъл.
Никога не прощавам такова нещо. Не може прошката да е от устата, трябва да е от сърцето. Да, натоварвам се с това, че не прощавам, и не знам как да се справя с това. Хубавата част е, че другият, злият човек също се натоварва.
Виж целия пост
Аз лично мога да простя нещо, по-точно да приема чужда гледна точка, ако ми бъде обяснена. Защото думите или действията на другите си имат някакво съвсем приемливо обяснение за този, който ги е направил. Ако го разбера и ми е приемливо, съм ок с това - просто не съм го разбрала правилно и съм се засегнала.
Но някой да е направил нещо съвсем злонамерено, с цел да облагодетелства себе си за моя сметка противно на наша уговорка - и после най-нахално да каже "извинявай", все едно, че без да си иска ме е настъпил в трамвая - е това не мога да го разбера или приема. Заащото зад това не стои недоразумение, а точно зъл умисъл.
Никога не прощавам такова нещо. Не може прошката да е от устата, трябва да е от сърцето. Да, натоварвам се с това, че не прощавам, и не знам как да се справя с това. Хубавата част е, че другият, злият човек също се натоварва.
# 20
15 март 2021, 11:49 ч.
Лино за мен "Прошка" е най-лицемерния ден. В годината има 365 дни, в които един човек, който наистина иска да поиска прошка, може да го направи. И, ако го направи в няко друг ден, то тази прошка би била реално искана или реално дадена. Но, да се събереш с хора, с които не сте в добри отношения и да поискаш прошка, само защото е "Прошка" е абсолютно лицемерие. Защото нито искащия прошка наистина я иска, нито даващия я наистина я дава.
Това е просто един ден, в който всички роднини, които през другото време не могат да се траят, сядат на една маса, пият по една ракия, искат/дават прошка и на следващия ден нещата пак са си същите. Ето това си е лицемерие!
Виж целия пост
Това е просто един ден, в който всички роднини, които през другото време не могат да се траят, сядат на една маса, пият по една ракия, искат/дават прошка и на следващия ден нещата пак са си същите. Ето това си е лицемерие!
# 21
15 март 2021, 12:35 ч.
Много мои познати, които недвусмислено и категорично са се доказали като лицемерни и злонамерени хора, през един час постваха във фейсбука си цитати-клишета как човек трябва да прости, не защото другите го заслужават, а заради мира в собствената си душа.
Затова и си мисля, че този ден е измислен точно от много прегрешил, но неразкайващ се човек, който с хитрост се е постарал да изманипулира емоциите и чувствата на тези, които е наранил.
Определено много хора се хващат.
Та, за мен това е ден с много мигащи червени лампички. Не се чувствам длъжна да прощавам целенасочено причинени вреди и проблеми в живота ми от хора, на които това им е начин на живот. Това не значи, че мисля за тях и си тровя сърцето с гняв, нито пък означава че ако простя на някого - автоматично спирам да мисля за него.
Прощавам на тези, които несъзнателно, нецеленасочено са ме обидили и то веднага, на момента.
За другите - има си един Висш съд, от там нека искат и чакат прошка.
Виж целия пост
Затова и си мисля, че този ден е измислен точно от много прегрешил, но неразкайващ се човек, който с хитрост се е постарал да изманипулира емоциите и чувствата на тези, които е наранил.
Определено много хора се хващат.
Та, за мен това е ден с много мигащи червени лампички. Не се чувствам длъжна да прощавам целенасочено причинени вреди и проблеми в живота ми от хора, на които това им е начин на живот. Това не значи, че мисля за тях и си тровя сърцето с гняв, нито пък означава че ако простя на някого - автоматично спирам да мисля за него.
Прощавам на тези, които несъзнателно, нецеленасочено са ме обидили и то веднага, на момента.
За другите - има си един Висш съд, от там нека искат и чакат прошка.
# 22
15 март 2021, 13:30 ч.
Точно. Дето има един лаф - аз не прощавам, Бог да ти прости.
Виж целия пост
# 23
15 март 2021, 13:52 ч.
Сигурно българите преди искрено са вярвали в прошката на този ден. Те и от Господ са се страхували, не както днес-палим свещи само когато сме на зор. Моралът и съвестта днес имат други измерения. Щом човешкият живот вече няма стойност и се колим с лека ръка като пилци...
Специално за моето семейство денят за прошка няма особено значение, особено когато всяка сутрин на празника мъжът ми си тика ръката под носа ми и вика: Айде искай прошка, че много ти се е насъбрало тази година.
Да си простим сами на себе си или на другите си идва отвътре. Или ти идва или хич не го чакай. Аз лично съм доволна, че съм супер повърхностна и нищо не задълбочавам в себе си. Освен това, не ми пука как живеят другите, важна съм самата аз. В такъв случай, що да не простя? Какво като ме е обидил, измамил, предал? Има други, които не ме предават. В този смисъл, супер лесно ми е да простя. Пък на себе си да не говорим. Прекалено много се обичам, че да си създавам проблеми. Който не живее той не греши.
Виж целия пост
Специално за моето семейство денят за прошка няма особено значение, особено когато всяка сутрин на празника мъжът ми си тика ръката под носа ми и вика: Айде искай прошка, че много ти се е насъбрало тази година.
Да си простим сами на себе си или на другите си идва отвътре. Или ти идва или хич не го чакай. Аз лично съм доволна, че съм супер повърхностна и нищо не задълбочавам в себе си. Освен това, не ми пука как живеят другите, важна съм самата аз. В такъв случай, що да не простя? Какво като ме е обидил, измамил, предал? Има други, които не ме предават. В този смисъл, супер лесно ми е да простя. Пък на себе си да не говорим. Прекалено много се обичам, че да си създавам проблеми. Който не живее той не греши.
# 24
15 март 2021, 14:41 ч.
Прошка поисках от родителите си и от мъжът си.Уважавам празника,заради детските ми спомени с огньове,стрели и хамкане,но си е лицемерен отвсякъде.Има двама души,които ме разочароваха и огорчиха през годината,не че не съм им простила,просто ми изстинаха от сърцето ,а при мен това е необратим процес,за съжаление .
Виж целия пост
# 25
15 март 2021, 17:33 ч.
За прошката...
Имало едно време един човек, за него било традиция да обядва в кварталния ресторант въпреки, че всеки път сервитьора му давал от развалена храна .
И така човека , бавно, съзнателно и сигурно се разболял смъртоносно... накрая починал и се намерил един мъдрец, който написал на гроба му...
Тук е погребан човека, който обичаше да прощава!
Виж целия пост
Имало едно време един човек, за него било традиция да обядва в кварталния ресторант въпреки, че всеки път сервитьора му давал от развалена храна .
И така човека , бавно, съзнателно и сигурно се разболял смъртоносно... накрая починал и се намерил един мъдрец, който написал на гроба му...
Тук е погребан човека, който обичаше да прощава!
# 26
15 март 2021, 17:44 ч.
Виж целия пост
Днес е Сирни Заговезни или т.нар. Прошка. По стара традиция е прието в този ден да се иска и да се дава прошка за всичко, което се е случило през изминалата година. Няма да задълбавам в смисъла, символиката и значението на този акт на пречистване на душата в навечерието на Великите пости.
Въпросът ми е – на кого и за какво ви е трудно или невъзможно да простите? на дъщеря ми, задето не направи крачка към майка си и продължава да не прави заради пустото си его.
А на себе си? Има ли в живота ви нещо, за което се опитвате, но все не успявате да си простите? Да има. Много неща.
Въпросът ми е – на кого и за какво ви е трудно или невъзможно да простите? на дъщеря ми, задето не направи крачка към майка си и продължава да не прави заради пустото си его.
А на себе си? Има ли в живота ви нещо, за което се опитвате, но все не успявате да си простите? Да има. Много неща.
# 27
15 март 2021, 19:02 ч.
Днес е Сирни Заговезни ...
Въпросът ми е – на кого и за какво ви е трудно или невъзможно да простите? на дъщеря ми, задето не направи крачка към майка си и продължава да не прави заради пустото си его.
Сигурно не прави крачка, защото нещо не може да ти прости. Ако имаш сили, сподели.
Имам чувството, че дъщеря ми няма да ми прости, че искам да разруша семейството. Няма никога да си простя, че толкова години живея с партньор заради децата и се потискам, за да намаля вината си, че не го обичам отдавна, но пък нали не ме бие, не пие... Никога няма да си простя докъде докарах собствената си същност на човек, на жена.
Виж целия пост
Днес е Сирни Заговезни ...
Въпросът ми е – на кого и за какво ви е трудно или невъзможно да простите? на дъщеря ми, задето не направи крачка към майка си и продължава да не прави заради пустото си его.
Имам чувството, че дъщеря ми няма да ми прости, че искам да разруша семейството. Няма никога да си простя, че толкова години живея с партньор заради децата и се потискам, за да намаля вината си, че не го обичам отдавна, но пък нали не ме бие, не пие... Никога няма да си простя докъде докарах собствената си същност на човек, на жена.
# 29
16 март 2021, 18:22 ч.
Я, имало и други като мен, които не си падат особено. Разбира се, влияние имат и родителите ми, тогавашните порядки и т.н.
Вчера прочетох един пост:
"За съжаление, доктор Фройд умря…преди да установи как се нарича заболяването, при което искаш прошка във ФБ"
Виж целия пост
Вчера прочетох един пост:
"За съжаление, доктор Фройд умря…преди да установи как се нарича заболяването, при което искаш прошка във ФБ"
Препоръчани теми