За прошката...

  • 3 126
  • 37
# 30
Аз в последните години се запознавам и опознавам наши си празници и традиции. Преди не бях ги чувала повечето.
Жалко, че и поглеждайки темата, повечето мнения са, че е глупаво.
Но навлезнаха празници като Валентин, Хелоин..и още много чужди обичаи в ежедневието ни. Не, че има лошо..Просто констатирам..
Виж целия пост
# 31
Не е глупаво. Аз съм била скарана с майка ми и този ден е бил повод да направя стъпка към нея и да и подам ръка, която беше приета. Ние в нашето семейство всички сме много горди, така че понякога скарванията са доста тежки и продължителни. Хубаво е обаче, че има поводи да се снишиш и приземиш.
Виж целия пост
# 32
Изневяра не прощавам. Еднократна, двукратна, физическа, емоционална -никаква.
Не е да не искам да простя, опитвала съм, лъгала съм и мен, и партньор, и деца.. Не мога. Такова предателство, от единственият човек на когото съм се доверила, нито мога да забравя, нито да простя.
Forgive me, Father, for I have sinned..
Виж целия пост
# 33
Колкото и да ги бистря на теория нещата, аз съм си ужасен, дребнав човек. На себе си не съм простила твърде много неща, ами и на други хора не съм. Не че някой от тях ми я е искал тая прошка. Но много безмислено се живее с такива горчилки, не си заслужава, сами се тровим, знам го, ама ей на....Не съм хубав човек аз, така излиза.
Виж целия пост
# 34
Няма какво да си кривим душата – идеални хора няма. Всички правим грешки, въпросът е дали го осъзнаваме и дали се опитваме да ги поправим.
Аз пък днес получих „благата вест“, че нещо, което мислех, че е жест от моя страна, се е изтълкувало негативно и в мой ущърб.
Първо се втрещих, после се ядосах, след това си поплаках, после ме досмеша... И накрая си направих определени изводи, сложих си още една „обица на ухото“, поредната... и... какво пък, животът продължава.
Искрено се надявам до следващите Сирни Заговезни да успея да простя. Ако не – проблемът е мой.
Другите хора не мога да променя, мога да променя донякъде себе си или отношението си към тях.
Виж целия пост
# 35
Аз прощавам,но като ми се извинят.Със сигурност има неща,които не би простила но за мой късмет не са ми се случвало.
Самият ден не го почитам и особено пък това машинално прощаване..
Виж целия пост
# 36
Проформа и с ума прошка може да се даде, но обикновено не е искрена и не е действителна. Само ако си стигнал състоянието на Буда, можеш да гледаш безстрастно на това, което се случва и действията на другите да не те засягат, но 99.9% от хората не са в такова състояние. Мнозина, които казват, "аз съм простил", само след десетина минути насочен разговор разбират, че всъщност не са и таят там някъде горчивина, обида, тъга и др. Rolling Eyes Истинската прошка е наистина много освобождаващо явление, но може да се даде само от сърцето, след емоционално изчистване по отношение на събитието и след разбиране на причините за действията на другия човек. Hands Plus1  Далеч не всеки е готов да прощава. Relaxed
Виж целия пост
# 37
Вярно е. Такъв световно известен всеопрощаващ е Исус. Той дори когато са го разпъвали на кръста е промълвил:

"Прости им Господи,те не знаят какво вършат!" Rolling Eyes
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия