Аз ходя на гости на родителите му, той отказва да ходи при моите

  • 11 611
  • 199
# 150
Ох това вечно влачене по роднини, вечно сърдене и тропане въпросително "Ти защо не харесваш мамини?". Ами извинявайте, обаче никой не е длъжен да харесва роднините на половинката си. Просто не е! Камо ли пък да прекарва свободните си дни в тяхната компания.
Едно момче среща едно момиче. Започват да излизат, влюбват се и заживяват заедно. ТОЙ С НЕЯ И ТЯ С НЕГО! След това той се запознава с родителите й и тя с неговите. И до там. Двамата заедно се женят и създават свое семейство, а другите си остават роднини на момичето и роднини на момчето. Нито той се жени за нейната родА, нито тя за неговата. В България все още се налага идеята, че женейки се за някой едва ли не се жениш за цялата му родА. Но пък и все по-често виждам, че младите двойки успяват да си се преборят за своята независимост и го отдавам на това, че родителите им са вече от по-ново поколение и разбират разликата между "семейство" и "родА"
Виж целия пост
# 151

Ох това вечно влачене по роднини, вечно сърдене и тропане въпросително "Ти защо не харесваш мамини?". Ами извинявайте, обаче никой не е длъжен да харесва роднините на половинката си. Просто не е! Камо ли пък да прекарва свободните си дни в тяхната компания.
Едно момче среща едно момиче. Започват да излизат, влюбват се и заживяват заедно. ТОЙ С НЕЯ И ТЯ С НЕГО! След това той се запознава с родителите й и тя с неговите. И до там. Двамата заедно се женят и създават свое семейство, а другите си остават роднини на момичето и роднини на момчето. Нито той се жени за нейната родА, нито тя за неговата. В България все още се налага идеята, че женейки се за някой едва ли не се жениш за цялата му родА. Но пък и все по-често виждам, че младите двойки успяват да си се преборят за своята независимост и го отдавам на това, че родителите им са вече от по-ново поколение и разбират разликата между "семейство" и "родА"


Защо пък трябва да се говори за харесване? Достатъчно е някакво минимално уважение и да изядете по една паница манджа по празници. Но, за това трябва да се разберат и двамата. И всичко да е реципрочно, за да няма сърдене. Освен това, хубави или лоши са родители... Не сме ги избирали... И да не забравяме, че след време и ние отиваме на същото положение и едва ли ще ни е много приятно да гледаме намусени снахи или сърдити зетьове. Нали?
Виж целия пост
# 152

Ох това вечно влачене по роднини, вечно сърдене и тропане въпросително "Ти защо не харесваш мамини?". Ами извинявайте, обаче никой не е длъжен да харесва роднините на половинката си. Просто не е! Камо ли пък да прекарва свободните си дни в тяхната компания.
Едно момче среща едно момиче. Започват да излизат, влюбват се и заживяват заедно. ТОЙ С НЕЯ И ТЯ С НЕГО! След това той се запознава с родителите й и тя с неговите. И до там. Двамата заедно се женят и създават свое семейство, а другите си остават роднини на момичето и роднини на момчето. Нито той се жени за нейната родА, нито тя за неговата. В България все още се налага идеята, че женейки се за някой едва ли не се жениш за цялата му родА. Но пък и все по-често виждам, че младите двойки успяват да си се преборят за своята независимост и го отдавам на това, че родителите им са вече от по-ново поколение и разбират разликата между "семейство" и "родА"


Защо пък трябва да се говори за харесване? Достатъчно е някакво минимално уважение и да изядете по една паница манджа по празници. Но, за това трябва да се разберат и двамата. И всичко да е реципрочно, за да няма сърдене. Освен това, хубави или лоши са родители... Не сме ги избирали... И да не забравяме, че след време и ние отиваме на същото положение и едва ли ще ни е много приятно да гледаме намусени снахи или сърдити зетьове. Нали?

Ами да де...затова не е нужно да се практикува задължителното гостуване.
За мен
Lady Cassiopeia Duval е напълно права. Времената се променят, общуването между хората също е по-различно от времето, когато жената е била заставена да нарича "майко" и "татко" чужди родители и да се приема за норма да живее в чуждата къща,  а и да следва тихо мъжа си..
Който се адаптира по-лесно към тази промяна, ще живее и по-леко.

Със свободата идват и много нови задължения , но това е различна тема. Simple Smile
Виж целия пост
# 153
Ох това вечно влачене по роднини, вечно сърдене и тропане въпросително "Ти защо не харесваш мамини?". Ами извинявайте, обаче никой не е длъжен да харесва роднините на половинката си. Просто не е! Камо ли пък да прекарва свободните си дни в тяхната компания.
Едно момче среща едно момиче. Започват да излизат, влюбват се и заживяват заедно. ТОЙ С НЕЯ И ТЯ С НЕГО! След това той се запознава с родителите й и тя с неговите. И до там. Двамата заедно се женят и създават свое семейство, а другите си остават роднини на момичето и роднини на момчето. Нито той се жени за нейната родА, нито тя за неговата. В България все още се налага идеята, че женейки се за някой едва ли не се жениш за цялата му родА. Но пък и все по-често виждам, че младите двойки успяват да си се преборят за своята независимост и го отдавам на това, че родителите им са вече от по-ново поколение и разбират разликата между "семейство" и "родА"

Боже, това все едно аз съм го писала.
Дано повече хора го осмислят, а не повтарят модела сляпо.
Виж целия пост
# 154
Моя приятелка обича да казва: "В първия ми брак свекърите ме обичаха, етървата ме харесваше и си бяхме приятелки, всички ме одобряваха. Разведохме се. Сега с втория брак свекърите не ме траят, едвам се виждаме от приличие, без да се изтрепем, ама с мъжа ми сме супер". Толкоз за връзката - родители и партньори Simple Smile Това е и моето мнение. Връзката между двама не трябва грам да се влияе от роднините им.
Виж целия пост
# 155

Ох това вечно влачене по роднини, вечно сърдене и тропане въпросително "Ти защо не харесваш мамини?". Ами извинявайте, обаче никой не е длъжен да харесва роднините на половинката си. Просто не е! Камо ли пък да прекарва свободните си дни в тяхната компания.
Едно момче среща едно момиче. Започват да излизат, влюбват се и заживяват заедно. ТОЙ С НЕЯ И ТЯ С НЕГО! След това той се запознава с родителите й и тя с неговите. И до там. Двамата заедно се женят и създават свое семейство, а другите си остават роднини на момичето и роднини на момчето. Нито той се жени за нейната родА, нито тя за неговата. В България все още се налага идеята, че женейки се за някой едва ли не се жениш за цялата му родА. Но пък и все по-често виждам, че младите двойки успяват да си се преборят за своята независимост и го отдавам на това, че родителите им са вече от по-ново поколение и разбират разликата между "семейство" и "родА"


Защо пък трябва да се говори за харесване? Достатъчно е някакво минимално уважение и да изядете по една паница манджа по празници. Но, за това трябва да се разберат и двамата. И всичко да е реципрочно, за да няма сърдене. Освен това, хубави или лоши са родители... Не сме ги избирали... И да не забравяме, че след време и ние отиваме на същото положение и едва ли ще ни е много приятно да гледаме намусени снахи или сърдити зетьове. Нали?

Ами аз лично не си представям, че ще горя от желание да гледам снаха ми/ зет ми всеки уикенд.

И да, ние не сме си ги избрали, но понеже са ни родители трябва да им отделяме време. Обаче половинките ни пък съвсем не са си ги избирали и, ако аз искам да виждам маминка всяка събота, то ММ може да иска да види неговите родители през това време и така неделята да ни остане свободна. А може да реши да обядва с приятели, да отиде на лов, да поиграе тенис и какво ли още не. Защото това си е неговия почивен ден и не е длъжен да ми се лепне до полата, когато аз съм решила да прекарам целия ми почивен ден при родителите ми.
Виж целия пост
# 156

Ами аз лично не си представям, че ще горя от желание да гледам снаха ми/ зет ми всеки уикенд.

И да, ние не сме си ги избрали, но понеже са ни родители трябва да им отделяме време. Обаче половинките ни пък съвсем не са си ги избирали и, ако аз искам да виждам маминка всяка събота, то ММ може да иска да види неговите родители през това време и така неделята да ни остане свободна. А може да реши да обядва с приятели, да отиде на лов, да поиграе тенис и какво ли още не. Защото това си е неговия почивен ден и не е длъжен да ми се лепне до полата, когато аз съм решила да прекарам целия ми почивен ден при родителите ми.


Абе... Някои хора, като четете - разбирате ли какво е написано?
Къде говоря за всеки уикенд? Става въпрос за някакво уважение, казвам някакво. И евентуално по повод на семейни празници. Това е 3-4 пъти в годината. Е... Ако на някой му тежи толкова много, добре. Но това според мен говори за дефицити във възможността за общуване.
Като си на работа, може и да прекарваш цял ден с хора, които не понасяш. Обаче си траеш. В същото време е огромен проблем да отделиш няколко часа, за да се видиш с родители или близки на човека с когото живееш.
Виж целия пост
# 157
Да, и аз говоря за уважение, не за ходене всеки уикенд. Давам пример: ако майка ми има рожден ден, редно е да отидем да я уважим (ако не на самия ден, поне уикенда да се отбием замалко), да ѝ занесем нещичко, да ѝ честитим, моята майка много се радва на такива жестове - когато се съберем всички около масата и всеки каже по нещичко, казва че това е най-хубавия подарък за нея. Не мисля, че е трудно, скъпо, или неизпълнимо и ако човекът до мен иска да ме зарадва, предпочитам да направи това, отколкото да ми купи дрънкулка или букет.
Виж целия пост
# 158

Абе... Някои хора, като четете - разбирате ли какво е написано?
Къде говоря за всеки уикенд? Става въпрос за някакво уважение, казвам някакво. И евентуално по повод на семейни празници. Това е 3-4 пъти в годината. Е... Ако на някой му тежи толкова много, добре. Но това според мен говори за дефицити във възможността за общуване.
Като си на работа, може и да прекарваш цял ден с хора, които не понасяш. Обаче си траеш. В същото време е огромен проблем да отделиш няколко часа, за да се видиш с родители или близки на човека с когото живееш.

Абе четем бе жена Grinning

Аз пък пиша и за това, което ти си написала, и за това, което авторката на темата е написала. А тя пише, че постоянно ходят ту при единия родител, ту при другия.

А по повод това, което ти пишеш - къде ги тия 3 - 4 събирания в годината? Като започнеш от масовите празници - Коледа, Великден и Гергьовден, преминем през имените дни на мама, тате, сестрата, бабата, дядото /ако са живи/, та стигнем до рождените дни, то това са си в най-добрия случай 13 сбирки. Ако се падне някой роднина Александър или Мария - всеки един от тях има по 3 или 4 имени дни в годината. И тук говорим за родата само от едната страна. Към тях добавяме и родата на другата страна и хоп - 23 сбирки годишно
Виж целия пост
# 159
То проблемът с авторката е, че той иска всяка свободна минута да се ходи при неговите родители, та и отпуската там да си карат. Това е доста абсурдно за хора, които са над петгодишни. Даже седемгодишните не държат  толкова да са с родителите си.

А това, че не иска да ходи при нейните родители - не ми се струва да е някакъв проблем изобщо, ми да не ходи, като не ще, хем по-добре ще си се види явторката с родителите си.
Виж целия пост
# 160

Абе четем бе жена Grinning

Аз пък пиша и за това, което ти си написала, и за това, което авторката на темата е написала. А тя пише, че постоянно ходят ту при единия родител, ту при другия.

А по повод това, което ти пишеш - къде ги тия 3 - 4 събирания в годината? Като започнеш от масовите празници - Коледа, Великден и Гергьовден, преминем през имените дни на мама, тате, сестрата, бабата, дядото /ако са живи/, та стигнем до рождените дни, то това са си в най-добрия случай 13 сбирки. Ако се падне някой роднина Александър или Мария - всеки един от тях има по 3 или 4 имени дни в годината. И тук говорим за родата само от едната страна. Към тях добавяме и родата на другата страна и хоп - 23 сбирки годишно


Оф-ф-ф-ф-ф...! Добре де, разбрах! Вие не ходите и си знаете, какви са причините.
Казвам, че 3-4 пъти в годината си е съвсем нормално и поносимо. Какви именни дни, какъв Гергьовден? Само дето не ги сметна по старо и по ново... Пък ако извадиш и Църковния календар, съвсем!
Виж целия пост
# 161
Балканските черти на приемственост са в тотален разрез с новите порядки на самодостатъчност.
Много тъжно.
Тъжно също, че няма граници между двете и участниците в събитията си създават зорлем проблеми.

Водното конче е мъж, 180 см.
Виж целия пост
# 162
Авторката ясно написа, че става дума за почти всеки уикенд и за отпуските, не само за празници.
За такива посещения е темата. Не за 3-4 пъти в годината.
Виж целия пост
# 163
И ние ясно ѝ написахме мненията си, но ще го изпусне от поглед - не става.
Виж целия пост
# 164
Авторката ясно написа, че става дума за почти всеки уикенд и за отпуските, не само за празници.
За такива посещения е темата. Не за 3-4 пъти в годината.

Да, малко се отплеснахме от темата.
И на двама ни родителите са в непосредствена близост. Но на гости ходим толкова, по 3-4 пъти в годината. Коледа, Великден, някой рожден ден... Изключвам, ако трябва да се помогне за нещо. Но това не го броя, защото се отива, свършва се каквото трябва и всеки у тях си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия