Борбата с рака - духовното оцеляване, физическото преодоляване - 71

  • 78 266
  • 1 199
# 150
Момичета, минавам само да се похваля, че съм си вкъщи. Вярно, ще ходя още няколко дни да ме наливат със системи, ама самата мисъл, че съм си вкъщи ме накара да се почуствам в пъти по-здрава. Оказа се, че е било доста драматична двойна бронхопневмония и показателите ми хич не са били за пред хора, ама важното е, че я овладяха.....Ще има да влача последствия длго време, но това да е( той и мъжа още влачи). И сърцето ще трябва да следя, че тая гадина много го товарела....ама, каквото- такова. Одеве, като се преобличах установих, че от рязкото отслабване и  наличната цица я няма, та сега съм си баш като момченце- няма релеф, няма цици, коса като на наборник.....Абе........Но, Ви благодаря от сърце, за вниманието и за загриженестта( на Голямата Питанка, много голямо гуш- златен човек е тя, да знаете)! И се пазете! Много се пазете!

Николче, стискай зъби душко и не се отказвай! Не си струва! Ти по-страшното си го минала вече! Мрънкай им да ти дават повече обезболяваще и  докато се усетиш и това ще мине!
Виж целия пост
# 151
Ели,надявам се и аз до химиите да се размине с оттоците и болките,че не остана много време до тогава.А при мен се получи нещо като лек задух след операцията,сякаш някаква тежест имам на гърдите си,взимам си дълбоко въздух,но след малко пак така,кара ме да си взимам често въздух.Дали от това,че много ми падна кръвното,то си беше ниско,но сега е 94на 58,с висок пулс 84...Само мрънкам,ей сега се стягам.Отиваме до едно село,и ще си вземам домашно петле(не за домашен любимец),за готвене,дано не е някое жилаво,че ще ми изпадат коронките.Там ще ми го обработят,че у нас няма кой муха да заколи.Малко екскурзийка ще ми дойде добре .Smile
                                                                                                                                                                                                             
Ехе,много хубава новина Любче! Сега  вече ще си много по-добре,а и домашната обстановка си е друго нещо.Много се радвам,че всичко е наред,остава да укрепнеш и да се гмурнеш в нормалния живот !Ха,аха,и аз съм така с циците,това да ни е.Ще трябва да позагладим косъма малко.Прегръдки и давай смело!:hugs:
Виж целия пост
# 152
Катеринке, много си сладка:hugs: Задухът може да е от кръвното, аз днес ще го вдигам с червено вино(номном). И само да питам, къв е тоя твоя хирург- 89годишен динозавър? Без упражнения как ще си раздвижиш ръката после? Тя и течността пречи на слепването на тъканите, както и на хубавото заздравяване на раната. Това ми казват на мен, като почна да мрънкам Simple Smile Оттича ли ти ръката до лакътя? Мен от това мисля, че ме боли, щото ксто я понавдигна, олеква.
   Да ви е сладко петлето.Simple Smile
Виж целия пост
# 153
Момичета, които сте на доксетацел и карбоплатина, по колко време ви е зле след химията?
За мен това е някакъв безкраен ад.
Мисля да говоря да спра на 3 та или 4та химия . Реално не виждам какво повече ще убиват след 3 4 химии, вече вс би трябвало е убито, но не мога да си представя да живея така до края на юли. Наречете ме слаба обаче не мога да си ги причинявам повече.

4 курса ли мина, Никол? Аз бях на такава химия, жестоко беше. Напълно те разбирам, но трябва да издържиш. При мен най-тежката беше 4-тата вливка. След нея ревах от безсилие. Следващите обаче бяха доста по-леки. После по епикризите разбрах, че 4-тата е била с най-якото количество химия. 5-та - 6-та бяха с много по-малка концентрация и почти не ги усетих. Не се отказвай! В никакъв случай. Имаш сили, момиче!
Виж целия пост
# 154
Николче, ако си минала 4, то съвсем малко остава. А и тялото се адаптира, последните се усещат много по- леко. Не се отказвай!
Виж целия пост
# 155
Като Никол и аз много тежко понесох третата червена химия. Нищо не помогна- зофрана като тик так ми беше. Нямам идея как ще е четвъртата . Не се плашех до тук.... ама....  думите ви са обнадеждаващи ! Благодаря!
Виж целия пост
# 156
Големи сте лигли....
Честно! Няма ли кой до вас да ви нарита едно хубаво!
Аз какво да кажа- имах 8 химии.
Направо бях смазана.
Но всеки си решава сам за себе си.
Обаче да стигнеш средата на лечението и да се откажеш- извинете.....
Виж целия пост
# 157
Приветке,благодаря:grinning:!До сега се борихме с петлето,ами то много кожа бе,кокали,къде му е месцето,ще видим,нали е домашно,ке се изяде!А моя хирург не е възрастен динозавър,на около 63-5 години е май,изглежда добре,и уж си е добър специалист,но явно така действа,има си негови съображения.Иначе моята ръка не е отекла до лакътя,само е много болезнена,а оттоците са около операцията-над и под нея и леко към плешката.У нас сме все отбор трезвеници-ни пушим,ни пием алкохол.Ще се преквалифицирвам явно, поне в умерено здравословен пияч на вино,и ще разваля дизциплината(от половин чашка съм туше)Joy.
Виж целия пост
# 158
После ще ти е едно притеснено, Никол, че не си направила всичко, което са преценили докторите. Стисни зъби и довърши докрай! Направи, каквото зависи от теб. Ще мине!

Люба, пиши като можеш! ❤🍀

Леле, как се изморих днес, първи работен ден...Лежа и гледам в една точка.
Виж целия пост
# 159
Благодаря ви момичета 🙏🧚‍♂️
Още съм само на втората.
Този път не са неутрофилите.  Просто 10 дена не мога да стана, повръщам. Имам 3 4 вида лекарства за лошо даже и деган и зофран си поръчах от България.
Плача за най малкото нешо. Повръщам. Оная вечер бях се изпуснала малко.
Имам още 4 химии и само като си представя ми се повръща още повече.
Не искам да повярвам че в днешните напреднали технологии няма нещо по-нормално за лечение на рак.
Знам че съм мрънкало.
Просто се чувствам ужасно смазани и нещастна. Какъв човек бях... и за няма и два месеца това чудо ме изравни.
Виж целия пост
# 160
Никол, Не си мпънкало. Имаш право да мрънкаш, да ревеш и да се бунтуваш. Това не значи, че си слаба. Аз само като си помислих за химиотерапевтката и ми се повръщаше, щото я свързвах с това дето ми наливаха. Даже й го казах. Викам Д-р......като си помисля за вас, ми се повръща. Бях толкова естествено и тъжно откровена, че тя почна да се смее. Тя имаше едни чехлички с една роза отгоре, аз тъкмо си бях купила нещо подобно, със същата роза и като ги видях тези на краката й, се отказах от моите. Свързвах ги с химия, с повръщане. Дрехите, с които съм ходила на химия, не исках повече да обличам, свързвах ги с гадно и повръщане...
Карай го стъпка, по стъпка. Преодолявай всеки етап постепенно. Всеки ден  те приближава до края на това.
Виж целия пост
# 161
На мен от червената химия ми беше лошо по 7 дни .А след втора даже 9 дни бях парцал.Обаче пък после ми светваше и даже на работа ходех до следващата вливка.Втората обаче беше кошмарна и им казах,та решиха явно да намалят химията и третата ми беше по-лека определено.
 Не се отказвай,сподели с лекарите,може пък да променят нещо.Всичко минава и се забравя.
Виж целия пост
# 162
Приветке,благодаря:grinning:!До сега се борихме с петлето,ами то много кожа бе,кокали,къде му е месцето,ще видим,нали е домашно,ке се изяде!А моя хирург не е възрастен динозавър,на около 63-5 години е май,изглежда добре,и уж си е добър специалист,но явно така действа,има си негови съображения.Иначе моята ръка не е отекла до лакътя,само е много болезнена,а оттоците са около операцията-над и под нея и леко към плешката.У нас сме все отбор трезвеници-ни пушим,ни пием алкохол.Ще се преквалифицирвам явно, поне в умерено здравословен пияч на вино,и ще разваля дизциплината(от половин чашка съм туше)Joy.
Олив беше споменала за някакви лепенки за лимфните отоци. Назад из темите го мернах.
Виж целия пост
# 163
Ето това са, но трябва специалист да ги постави, той знае как, за да се оттича лимфата:
https://sport.framar.bg/съвети-за-поставяне-на-кинезиотейпинг

На мен лично ми помогнаха доста навремето.
Виж целия пост
# 164
Nikola1998, здравей,  много рядко пиша, но чета ежедневно от две години и два месеца вече, някои от по-старите кучета тук ме помнят вероятно. Пиша специално, за да ти кажа да не се отказваш, НО, ако имаш значителна промяна в теглото, а не те мерят педи вливка, кажи им, че си отслабнала (предполагам, че си от драйфането), за да ти регулират дозата, щото нали се определя според теглото по спомен. Другото, което на мен ми помагаше и което вероятно ти се вижда непосилно в момента, е много, много ходене, бавно, леко, но разхождане. Няма да се предаваш накрая на гадното, момичетата са ти го казали вече, повечето е преминало, сега за вливка-две няма да се оказваш!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия