Ще съм благодарна за обективен поглед

  • 9 651
  • 140
# 60
Аз пък съм от абсолютните противници на брака. Имам мъж и дете, родено извън брак, но по никакъв начин не му се отразява този факт, освен че сме с различни фамилии и като пътуваме в чужбина трябваше да нося акт за раждане да доказвам, че съм майката. И да допълня, че говорим за съжителство над 20 години.
За мен един брак не носи никави предимства, напротив. Искам да се чувствам свободна и да знам, че съм с човека до себе си, защото искам, а не защото нещо ме задължава. Била съм свидетел на много случаи, където подписът абсолютно нищо не гарантира. Има си достатъчно начини човек да се измъкне и никакъв подпис, съд или каквито и да било административни мерки не могат да го накарат да направи нещо против волята си. И ако някой разсъждава като мен, а друг се опитва да му наложи брак няма да се получат нещата. Именно затова хората, които се събират трябва да имат сходен светоглед.
Виж целия пост
# 61
Ние също сме с различни фамилии, а сме с брак. Освен това бракът не ме задължава по никакъв начин, същото се отнася и до мъжа ми.
Виж целия пост
# 62
Да, тя напира, това иска и това следва. Затова е темата.

За заблудените - техен си проблем. Видяли са, опарили са се, повече - ако искат.
Виж целия пост
# 63
Ние също сме с различни фамилии, а сме с брак. Освен това бракът не ме задължава по никакъв начин, същото се отнася и до мъжа ми.
Сериозно? Предбрачен договор за имотите ли имате?
Виж целия пост
# 64



Стрина Калина, тя авторката напира за деца и брак.
А той тънко, тънко и по няколко начина ѝ намеква, че ще литне по някое време, но тя явно не се усеща. Той не иска брак, не иска деца, обяснява ѝ, че се притеснява тя да се премести и да загуби работата си и това го представя като загриженост към нея. Ами не е, просто се чуди как дипломатично да не се събере с нея, ами да си я карат така и в един момент като се реши да приключи нещата с минимални щети за него. Защото едно е да се разделяш с някой, с който не живеете заедно, съвсем друго да живеете заедно. Човекът знае, че не е тя жената и гледа да предотврати драматични раздели. Малко няма топки да ѝ каже нещата директно, или просто за момента няма нещо по-интересно на хоризонта и тя го устройва.
Виж целия пост
# 65
Ние също сме с различни фамилии, а сме с брак. Освен това бракът не ме задължава по никакъв начин, същото се отнася и до мъжа ми.
Сериозно? Предбрачен договор за имотите ли имате?
Не, нямаме имоти 🤣🤣
Ама не за нашите имоти беше темата де
Виж целия пост
# 66
Тълкувам брака като етап от една връзка, който не е задължителен. Както и децата. Но всеки има право да гради такава връзка, каквато му харесва. Лично за мен този етап беше задължителен, така го усещам, така го искам, не изпитам желание да вадя оправдания и аргументи.
В този смисъл разбирам авторката.
Но хората са различни и няма смисъл да се измъчват един друг, ако не си пасват.
Седнете, поговорете и ако видиш, че не става, гледаш напред и си търсиш партньор с твоите разбирания.
Виж целия пост
# 67
Не съм съгласна, че на 24 има "още време" утре като се обърне и ще е станала на 35, докато го чака тоя да му идва акъла и яйчниковият й резерв ще е в канала.
Ако брака за нея е важен да си търси мъж със сходни виждания за живота. Проблема е, че мъжете вече масово не щат да се женят и ще трябва доста упорито да потърси.
Аз лично се примирих и ми писна да търся под вола теле - вече изобщо не ми пука дали ще се омъжа или пък ще имам деца (без друго имам проблеми и зачеването ще е трудно ако изобщо стане).
А и от опит - мъжете, мразят жени, които им набиват как искат да се видят булки и да са майки. Много бързо ще те смени с някоя друга дето да не му пили как искала да се омъжва задължително. И за майтап ще вземе, че наистина ще се ожени за нея за нула време, а ти ще стоиш с отврена уста и ще се чудиш какво става.
Виж целия пост
# 68
Имам мъж и дете, родено извън брак, но по никакъв начин не му се отразява този факт, освен че сме с различни фамилии и като пътуваме в чужбина трябваше да нося акт за раждане да доказвам, че съм майката.

А на мен би ми било обидно, ако се налага да доказвам, че аз съм майката. Също така не бих се чувствала комфортно, ако сме с различни фамилии с детето и баща му, а живеем заедно.
Някак си ми се струва странно и дори нередно един мъж да признае детето си, да му даде фамилията си, но не и на жената, която му го е родила. Пак уточнявам – когато живеят заедно и на практика са семейство. И за случаите, когато жената иска брак, а мъжът се дърпа.
Уж подписът няма значение, но всъщност май просто му се свиди фамилното име и лишава жена си и детето от усещането за цялост, което дава общата фамилия.
Виж целия пост
# 69
Самата възраст 24 си е ок, може да се каже, че има време, ако е във връзка, която я удовлетворява. Въпросът е струва ли си да си да стои в такава, която още сега е ясно, че не е такава, каквото ѝ се иска. В крайна сметка подписът не значи, че веднага ще скочат в леглото да правят бебе.
Скрит текст:
Аз се омъжих на 23 г. и ми беше рано за деца. Родих 3 г. по-късно.
 
Уж подписът няма значение, но всъщност май просто му се свиди фамилното име и лишава жена си и детето от усещането за цялост, което дава общата фамилия.
Да. Ако нямаше значение, щеше да го драсне и да не го мисли. Но явно има много голямо значение за него.
Виж целия пост
# 70
Как Сийка, аз си запазих фамилията по изрично мое желание, мъжа ми проблем с това не е имал и няма.
Това също е пълна отживелица и не виждам какво усещане за цялост е изобщо това.
В много държави изобщо го и няма това нещо с еднаквите фамилни имена.
Виж целия пост
# 71
Не е въпросът в това тя да рискува или пък да го чака да узрее, а в това, че той изглежда да не я иска. Нищо не иска с нея, ни деца, ни брак, ни да се местят заедно, уж заради работата й. Така си му е добре и това си е негово право, същото като нейното да иска брак и деца. Така ми се струва от написаното, може и да греша.
Виж целия пост
# 72
Според мен авторката трябва да говори по-малко и да се ослушва и оглежда повече. Изговарянето на нещо Н пъти невинаги е най-доброто решение, както и пълното мълчание.
А някой мъж може да й състави перфектен план и после спокойно да се отметне от него. А впоследствие - аргументът "Не исках да те загубя" е широко приложим.
Виж целия пост
# 73
Как Сийка, аз си запазих фамилията по изрично мое желание, мъжа ми проблем с това не е имал и няма.
Това също е пълна отживелица и не виждам какво усещане за цялост е изобщо това.
В много държави изобщо го и няма това нещо с еднаквите фамилни имена.

И в другите държави ли жените се разхождат с акт за раждане на децата си в чантите?
Вярно, че съм представител на по-старо поколение, но все пак ми се струва, че има нещо сбъркано в семейство, в което бащата и децата са с една фамилия, а майката – с друга.
Ами тогава да задължат и бащите да минават границата с тест за бащинство, що не? Майките с акт за раждане, бащите - с тестове. Иначе не е честно.
Виж целия пост
# 74
Уж подписът няма значение, но всъщност май просто му се свиди фамилното име и лишава жена си и детето от усещането за цялост, което дава общата фамилия.[/quote]Да. Ако нямаше значение, щеше да го драсне и да не го мисли. Но явно има много голямо значение за него.
[/quote]


А не ви ли е хрумвало, че може да има хора, които не желаят да си сменят фамилията, защото тя е част от тяхната идентичност.
Щях да съм супер нещастна ако мъжът ми ме беше карал да се женим против волята ми. За радост той е достатъчно интелигентен да прецени, че това нищо повече няма да му даде и не е настоявал.
Странно ми е как хората с лека ръка раздават квалификации какво е правилно и какво не, без да си дават сметка, че хората са много различни и това, което за един е хубаво, за друг не е.
И да, в този ред на мисли е задължително да се събират само такива със сходни разбирания. В този случай мнението да другите няма значение.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия