Ще съм благодарна за обективен поглед

Със собственият  дом не е много сигурно. Отделно, много хора имат някакъв дом някъде, но пък в провинцията няма работа. Така или иначе имането и установяването в дом се обсъжда  с партньора, за да има сигурност и стабилност. Има всякакви случаи в крайна сметка, въпроса е да се върви към такива стъпки сериозно.

Като омъжена от 13г. не разбирам хората, които драпат неистово за този брак и тропането с крак, че "деца без брак няма да раждам".

Към авторката - изясни си какво искаш и ако това не е човека, който може да ти го даде, продължавай напред.

Нали си омъжена, какво не разбираш?
Преди 13 г как ги виждаше нещата?

Направих същата грешка преди 2 години - да се преместя и да оставя специалността си, социалната си среда и града, който обичам, заради годеж с тогавашния ми приятел и планове уж за сватба и деца. След 2 седмици той просто си тръгна (въпреки 5 годишното ни съжителство). За информация - също беше по-голям от мен, също смяташе, че не държи на всяка цена да има семейство и деца, също подписа не значеше нищо. Ти си решаваш, но на базата на моя опит аз повече такива компромиси не бих направила за човек, с който не споделяме сходни семейни ценности, възгледи и перспективи.
П.С. Също бях на 24г.

Точно затова не ги разбирам. Ако се върна 13г назад, не бих се подписала никога.
И тогава се колебаех, ама викам "хайде, по-добре с брак и децата така да са родени".
Ами пълна глупост и няма никакво, ама абсолютно никакво значение това за една връзка.

При мен причината е вярата и религията ми - аз съм си вярваща християнка, държа на църковния брак, но няма как без граждански. А и не искам за мен да се казва, например "Абе, приятелката на Х е родила".

Ако. Ако се върнем назад, много неща може да променим.
Това си е мечта на много момичета, няма какво да я убиваме в зародиш.

Ау, много гадно. Като, че ли това "не държи много на семейство и деца" или " не е сега момента" е решаващо човек да не изоставя сериозните си лични планове за развитие.
дочитам. Подписа има голямо значение, произтичат много права и отговорности, това че някой е сбъркал в избора си, съвсем не означава , че е просто формалност в името на любовта .

Моето мнение ще е силно непопулярно тук
Но мисля, че трябва да рискуваш.
Истината е, че за големите житейски "печалби" се изисква голям риск; и съдбата обича смелите.

Това е, ако приемем, че съвсем няма как той да дойде в твоя град и че съвсем няма как да работиш нещо сходно "на морето". Само недей да заменяш квалифицирана професия с неквалифицирана такава, че има риск наистина да си намразиш живота.

Отделен е въпросът, че се сещам за един куп свестни и отговорни мъже, които трудно се решават на стъпката за брак и искат всичко да е подредено и осигурено за бъдещото им дете.
Да, само че на практика животът не работи така; или поне не винаги.

Ние също бяхме твърдо решени да си купим апартамент и едва след това - деца; само че не успяхме да намерим подходящото жилище в течение на година и половина и планът се промени. Купихме накрая, ама като бях в 6м.
Предвид това, че и на двама ви предстои голяма промяна, която е несигурно как ще потръгне - квартири, заплати, сигурност - го разбирам напълно, че не иска да прави деца сега - веднага. Вероятно ще изчака да се установите и да се чувствате сигурни преди това.
От гореспоменатите мъже, някои се решиха на брак след няколко години намеци и твърди изисквания от страна на половинките им; някои още не са (но според мен ще се прежалят), а някои се разделиха. Убежденията и възгледите на хората се променят, особено ако осъзнаят, че човекът до тях им е по-важен от "само единият подпис". Нищо не е записано на камък и никой не знае какво го чака занапред.

И какво общо имат мечтите с реалността?
Мечтата на повечето момиченца е да се видят в бяла рокля, а не да поемат всички отговорности, които идват след подписа.

За мен пък брака е важен.
Ако партньора ми иска дете,обаче не иска да се ожени за мен,ще се почувствам зле,ще ми стане обидно.
Значи той е готов навсякъде другаде да сложи подписа си,ама не и на брачното свидетелство.Защо?Ще си помисля,че не е сигурен,че аз съм жената,страхува се да се обвърже с мен....  ,ей такива неща...И съответно аз пък няма да искам да родя дете при това положение...
Значи не сме един за друг.

Женени сме от 20 години,имаме дъщеря.

Ако и двамата партньори мислят еднакво и двамата са против брака-тогава е друго и могат да си живеят,като щастливо семейство.

Не, съвсем наясно са какво произтича, бялата рокля е черешката на тортата.

Твоята реалност си е твоя, не нечия друга.

Почти всичките ни приятели нямат брак, но никой не се обръща към половинката си с обръщението- приятел/ката. Всички са "мъжа ми", "жена ми". Това е въпрос на усещане, което подписа не ти го дава.
Моят мъж също не искаше брак, аз исках. Първото ни дете е родено преди да сключим брак.
Бракът има смисъл по отношение на имуществените отношения в последствие. Всичко останало можете да си го осигурите и без формалния подпис (празнуването с приятели, халките, медения месец).
Към авторката - не можах да те изчета, а имам много свободно време по обяд. Разбрах какво питаш, обаче не виждам как ще ти се получи. Искаш сватба, брак, признание пред всички, че ти си "специалната" жена, а той не знае ще купува ли апартамент. Искаш деца (абе, девойки, толкова ли нямате какво да правите на 24?). Прилича малко на това, че искаш да си "играете" на семейство. Щото много приятелки в пандемията забременели. Що все гледате в чуждата паница?

За мен бракът също е важен и не бих раждала без такъв. Да ми напира някой за дете, но да бяга от брак, за мен значи, че той държи на детето, не на мен. Да му родя там едно дете да си има, пък ако нещо му писна в даден момент, просто да си вземе багажа и да се изсули безпроблемно. И не е до бялата рокля, аз лично не желая сватба по никакъв повод, но брак да. И не искам цял живот да съм приятелката на някой си, то направо ще ми е неудобно да сме заедно от години, да имаме и деца, ама аз още да съм гаджето.

Сериозно, и с кое са толкова наясно?
Ако ти си била наясно, ок, но от обобщения полза няма.
А тук е препълнено от теми на омъжени жени, които рязко и бързо търпят разочарования от идилията, която са си представяли.



Стрина Калина, тя авторката напира за деца и брак.