Усещането за самота

  • 803
  • 3
Как се справяте с усещането за самота? Никога не съм обичала да оставам сама, но преди 2г. след тежка раздяла развих страхотен страх от самота. Живеех сама около година, допреди това с бившия ми приятел живеехме заедно 5 години. От година и половина имам човек до себе си, но примерно, когато е на работа (работи по 24 часа) и вечер съм сама имам усещането все едно се задушавам, изпадам в мрачни мисли. Особено, когато е през почивните дни и цял ден съм сама. Излизам. Разсейвам се. Но остана ли сама и просто на моменти ми е непоносимо. Развих и паник атаки. Към момента не си обяснявам от какво се появи това състояние. В годината след раздялата, докато живеех сама не съм изпитвала подобно усещане.
Виж целия пост
# 1
Хобита имаш ли? Звучи като да нямаш нищо, което да те радва и да ти доставя удоволствие. Ако животът ти се върти само около смените на гаджето, нормално, че се чудиш какво да правиш и мислиш негативни неща.
За паник атаките, добре е да се търси причината за тях. Те са просто симптом.
Виж целия пост
# 2
Хобита имаш ли? Звучи като да нямаш нищо, което да те радва и да ти доставя удоволствие. Ако животът ти се върти само около смените на гаджето, нормално, че се чудиш какво да правиш и мислиш негативни неща.
За паник атаките, добре е да се търси причината за тях. Те са просто симптом.
Имам хобита, приятели, работа. Проблемът ми се появява вечер, когато остана сама. Днес, например, излизах (отпуска съм, а той е на работа 24 часа) - свърших си административна работа, видях се с 2 приятелки, готвих, обикалях магазини, рисувах. Но когато се прибрах и стана към 6-7 вечерта получих сърцебиене, сякаш се задушавах и просто непоносимост да стоя сама. Иначе откъм хобита - рисувам, пиша детски приказки, чета книги и правя дълги разходки сред природата, обичам и да правя хендмейд неща от глина. Не ми липсват и приятели. Обяснявам си го, поради това, че се проявява само, когато съм сама и само вечер като някакъв стлах от изоставяне, който според мен е някакъв резултат от травмата от изоставяне в предишната връзка. Просто искам да разбера други хора как са го преодолели. Към момента психолог не ми е опция.
Виж целия пост
# 3
Самота не, но скука ме е мъчила. Какво да правя, какво да правя, всички семейни, аз сама още бях. Сближих се с още няколко несемейни - едната познава друга, тя ни запозна с неин приятел, той с друг и така по цели нощи съм се смяла, всяка вечер си пишехме по стените във ФБ, едни огромни чатове се получаваха, понякога се включваха други хора и вече не скучаех. После един по един взехме да отпадаме - за две години се изпоженихме и съответно спряхме ги тея чатове. Сега съм нощна смяна на работа и имам намислени неща за правене - да видя каква пералня ще се купува, да харесам подарък за РД на едно дете и разни др. неща, които ми запълват времето. Може да ми доскучае по някое време, но самота... в ежедневието ни има толкова много хора, че човек дори има нужда да бъде понякога сам. Тишината лекува и събужда ума.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия