Как и дали преодоляхте изневяра?

Нищо, ние се обичаме. Развързано

О, това ми е любимото като го чуя "нещо липсва". Ми, хубаво, като липсва си вземай чантичката и тръгвай да го търсиш, ама не се връщай повече! Оправдаване на гузна съвест, което често прелива в "тя/той не....". На какво ли не са готови хората само и само да си опрадваят простотиите! Явно всеки изневеряващ смята, че той открива топлата вода с тези оправдания. Гротеска пълна.

Ако се познавате с партньора, се и усещате и искането на конкретни неща не е задължително. Любовта сама иска и изисква, а най-често хората страдат от отсъствието на съпруга/та или от липсата на внимание  от негова/нейна страна. Никой скъп ресторант веднъж седмично не може да компенсира липсата на милото в останалите дни.

за скъпи ресторанти говорят хора, които смятат, че могат да си го позволят. Ако нямат пари скъпият ресторант е мираж.
Да допълня - или имат деца, а разходите по тях са огромни. Не виждам как нормален родител ще е готов да хвърли едни пари за скъп ресторат, вместо да запише децата си на уроци примерно.

Често за скъпи ресторанти говорят и тия, които компенсират липста на внимание с пари.

Идеално е, ако и двамата партньори мислят така. В моя случай не ми е и хрумвало да изневерявам, просто ми беше напълно достатъчна връзката. Имала съм възможности да бъда с друг, дори са били няколко мъже, които са си определено мой тип и бих харесала, но когато имаш това, което ти трябва, не гледаш другаде. Просто е.
Не съм и заглеждала.
От негова страна - признавал е, че гледа порно за разнообразие. Отговаряше ми - ами нали не се срещам с никоя, какво ти пречи, че гледам. То личният ни живот страдаше. Друг въпрос е, че по-късно една от любовниците му ми каза, че е имал профили в сайтове още по времето, когато сме били семейство. Значи нещо му е липсвало, но нямаше топки да ми каже, ами просто започна да хойка, а мен изкарваше виновна за всякакви проблеми - явно от лошотия, от чувство за вина. Моето обяснение е, че се е ненаживял от едно време. Когато се видя с пари започна да се променя. И аз съм имала периоди без и с пари, но не съм хуквала по мъже, докато съм била с него. Просто си е бил червив от самото начало. Ами то и аз съм ненаживяла се, но не съм хукнала по мъже, когато бяхме семейство с него - явно е въпрос на принципи. А сега, ето искам да създам връзка, но ми е адски трудно, не знам откъде да започна, нещата толкова са се променили от едно време, не съм вече и на 25 г., като че ли не се котирам вече.
С парите, които изкарваше ги е водил по скъпи места, пътували са, а за нито една годишнина не ме е завел на вечеря поне. Спомням си, че по едно време седяхме в едно заведение с детето и сервитьорката донесе поръчаното и аз сложих една върху друга чиниите, с които бяхме приключили, за да може момичето да ги отнесе и да се направи място за новите. Той скочи и започна да ме обвинява, че не се правело така - не се слагало една чиния върху друга. Ами преди изобщо не би му хрумнало такова нещо - и тогава започна да ми просветва, че всъщност той се променя, явно друга му е казала (явно сервитьорка !), че така не се правело и той повтаря - стана ми смешно после - чак пък толкова.
Знаете ли, това, от което най-много боли е не само, че те заместват с други, ами и почват да те мачкат и ако останеш в такава връзка до такава степен може да те съсипе емоционално, че да не можеш да изградиш връзка с друг човек по-късно. Защото все ще чувстваш вина, понеже такъв мъж ти я е насаждал и ще се чувстваш зле, защото като те мачкат ти опитваш пак, и пак и още повече те мачка и ти се съсипваш, че явно проблемът е у теб.
Други жени са постигнали с него с това, което аз не успях - една ми каза, ами той се подлага да го използват, да му харчат парите, а на мен се стискаше за елементарни нужди на детето и казваше, че харча прекалено много за детето ни. Пуснах го да си ходи, вярно, сега имам етикет на разведена и доста страдам от това, защото живея в общество, в което жената, ако няма брак, макар и за най-смотания или за бияч, я смятат за провален в живота човек - тоест тук явно е по-прието да търпиш и страдаш, заради кръшкач, отколкото да живееш свободно, както аз предпочетох.

Кое е това общество, застинало в 1960- та?

Да, и аз съм любопитна!

Като общество, имах предвид среда, компания, която се опитвам да сменя. Около мен е пълно със семейства с по две, три и повече деца, в които е имало различни проблеми, включително и изневери, сигурно дори по-тежки от моя случай, но хората са си запазвали семействата - с или без уважение към жената и затова се чудят защо съм развалила своя брак, а не съм търпяла.
Не мисля, че бих постъпила по различен начин, в един момент се разбира, че такъв брак ти вреди и е най-добре всеки по пътя си.

Време е да се разведеш и с тях.

Не се чудят. Самоуспокояват се на твой гръб. Не  ги мисли, остави им тая сламка. Може да нямат друга.

Скъпият ресторант беше метафора. Аз ли толкова сложно и неясно се изразявам, не знам Ако постоянно повтаряш на някого, няма нужда, и това ми стига, доволна съм и на това - той просто няма стимул да прави повече. В неговите очи, според твоите думи, ти си си задоволена отвсякъде. Защо да си дава зор? Едва ли не да ти натрапва ненужни неща?
 
Освен това ти си мислиш, че така той е много доволен, защото си лесна и неангажираща, а всъщност го обезсърчаваш, защото няма смисъл да полага усилия за теб. А хората обичат да полагат усилия, особено за любимите си хора, защото резултатите им носят удовлетворение и им вдвигат самочувствието. Не е особено постижение да задоволиш някоя, която е доволна и на трохички, обаче успееш ли да задоволиш някоя с претенции, акциите летят.

Сещам се за авторката на една скорошна тема. Дала му скъпите учебници,отказала да й плати сметката, и после, ама кво стана, що останах без учебници, че и кафето си платих

Анонимен, и аз живея в град, в който да търпиш кръшкането се приема за норма. Даже вече няколко пъти ми казват: "Ама ти си софиянка, затова се разведе веднага.. Ние тука не правим така. Той като се находи, щеше да му мине". Въпроса защо да седиш и дали ще му мине не се обсъжда.
Обаче на мен никога не ми е пукало кой какво ще говори и така имах 1 грижа по-малко покрай цялата ситуация. Желая ти повече непукизъм, дано ти се получи!

Да, има нещо такова - на когото му стига, не получава повече, защото другият решава, че няма нужда.

Анонимен, теглИ му една сочна, може и всеки ден да му теглиш по една, по десет, по двайсет и не си набивай в главата глупости как не знаеш откъде да започнеш нова връзка. Когато му дойде времето ще започнеш.  Има едно лексиконно клише - по-добре сама, отколкото зле придружена. Трябва да черпиш, че си се оттървала от този човек. Представяш ли си така да я бяхте карали цял живот?

Лъвице, що не избра по-малко меркантилна метафора. Не е нужно да повтарям, че няма нужда, достатъчно е да оценявам усилията, които мъжът е положил, за да ме зарадва. Взимам изключително тривиален подарък, какъвто е парфюмът. Мъжът Х ми купува такъв на път към мястото на срещата с мен, докато мъжът У се е поинтересувал предварително кой ми е любимият парфюм и е пообиколил магазините, та да го открие, защото не е от масово използваните. Държала съм се по един и същи начин и с двамата мъже. Ако беше вярна теорията ти, то и двамата щяха да отбият номера като първия. На мен ми е унизително да си искам внимание, подаръци, отношение.